Петер Жолдош
Задачата (23)

Глава двадесет и трета

От дългите цикли на спирането пространството все повече губеше от своята непроменяемост. Безкрайността вече не тревожеше съня им. Увеличената сила на притеглянето бе причинена не от спирането, а от Слънцето, което отдавна не можеше да се нарече звезда. Искреше, блестеше, а короната му поглъщаше все повече звезди.

Орбитата на „Галатея“ включваше с равнината на еклиптиката ъгъл около 60 градуса и някъде на предписаната точка между Марс и Земята пресичаше пояса на малките планети. Но и с тази неточност бяха доволни. По време на корекцията Слънцето отново затанцува по най-горния екран, но после се плъзна към края му. Бяха извън орбитата на Марс, но Мат знаеше от каталозите, че тук трябва да има автоматична космическа станция. Не знаеше наименованието й, затова даде стандартно повикване. През първите три часа не получиха никакъв отговор и Мат тръгна да спи.

— За сто и седемдесет години да бяха сменили дори и десет пъти позивния сигнал, но да не бяха променяли дължината на вълните. Спомням си как Сид постоянно ругаеше различните комисии по усъвършенствуването, заради които навигаторите всеки пет години трябваше да учат нови означения.

Установи автомата така, че всяка минута да дава стандартен сигнал. Мат посочи уреда на Еви, който бе започнал вече да се нервира.

— Излишно е да си дереш гърлото. Ако някой се обади, нашите автомати ще уловят сигнала, няма да изгубим връзката. Тогава ще включиш. И не бъди нетърпелив. „Търпението е най-голямата добродетел за навигатора“ — така казваха по моето време. Но досега не съм видял нито един да притежава тази добродетел.

Бяха го изправили пред комисията и не можеше да се защити. „Аз изпълних само своята задача“ — повтаряше обезпокоен, когато произнесоха присъдата му. Смърт. И Биънс беше сред тях, печално гледаше тавана и слушаше с нетърпеливо кимване условията на репрограмите, осъществени с по-малки дози. „Този етап на експериментиране, за който споменава Безименния — каза тихо на членовете на комисията, — отдавна го минахме, но той не доведе до някакви съществени резултати.“

— Но ние получихме маймуни със съвест.

— Как можеш да говориш така — закрещя Биънс, — никога в живота си не си употребявал думата маймуна! Винаги си ги наричал човекоподобни примати! Мислиш, че като си осъден на смърт, всичко ти е позволено?

— Считате ли за нужно Безименния да се подложи на психиатричен преглед? — председателят на комисията учтиво попита Биънс.

— Не, отдавна го познавам, беше ми сътрудник. Талантлив е, но е безнадежден и… хм… доста колеблив. Гласувам за присъдата. — Биънс изрече твърдо това, гледайки в очите председателя. — Всички осъдени на смърт са непоправими, той и по-рано бе такъв.

— Вие — усмихна се председателят — имате право само в едно нещо. В задачата. — И махна на роботите да го отведат.

Когато първият от тях се допря до него, той започна да размахва ръцете си и да крещи.

— Мат, Мат, какво ти става? — обезпокоен, Еви го раздруса. Виках те, но спеше толкова дълбоко, че не можа да се събудиш. Когато слязох… крещеше нещо несвързано, разбрах само името на Биънс.

Объркан, Мат зяпаше пред себе си.

— Произнесоха присъдата.

— Какво бръщолевиш? Събуди се! Мат прокара ръка по лицето си.

— Прав си. Още не сме стигнали дотам. — После извърна глава. — Обадиха ли се? Но, разбира се, щом си тук.

— Обадиха се, но нищо не разбирам. Повтаря едно и също.

Мат се засмя.

— Какво очакваш от един автомат?

— Но това, което казва, не го разбирам. Забрана за кацане на Фобос и Деймос и че само южният център на Луна—Клавий — приема.

— И не го разбираш? Нямаме нищо общо с двете луни на Марс. Ако не знаеш, Марс сега е с четвърт орбита пред нас. Кой е казал, че иска да каца там? Важен е Клавий. Каза, че приема ли?

— Да, така каза, само Клавий приема.

— И това е добре. Взели те в регистър? Еви се стараеше да не изостава от Мат, който тичаше към асансьора.

— Какво да ме прави?

— Явно е и това не знаеш. А един бъдещ навигатор трябва да е наясно и с междупланетната бюрокрация. Ще продиктуваш данните ни, а те ще се поразровят в Паметта, да видят дали съществува такъв космически кораб. Дотогава официално няма да съществуваме.

— Нямах време за това. Едва се обадиха и те повиках.

— Нищо. Сега ще уредим всичко. Отпусна се на креслото пред устройството.

— Добре, че сме на устна връзка. Никога не съм можел да предавам, както трябва, на морз.

Приятният женски глас бе тържествен. Стори му се, че е малко флегматичен.

— Забрана за кацане на Фобос и Деймос. Всички интерстеларни обекти се приемат от — късите отсечени писукания, които прекъснаха гласа, съобщаваха координатите — южния център на Луната — Клавий, — Отново последва писукане. — Край!

— Стига си писукало, гълъбчето ми! Откъде знаеш къде се намираме и дали тези координати ме устройват? — промърмори Мат. Когато пое въздух за следващия въпрос, автоматът неочаквано се обади:

— Координатите — писукане — на орбитата на интерстеларния обект. Повтарям, координатите…

И отново записука.

Мат посмя да пошепне на Еви едва след като си сложи дланта на устата:

— Личи си, че и тези не са спали през изминалото столетие и половина! Какво обслужване! Бедният Сид, ако бе разбрал! Така и аз ставам навигатор! Поне на интерпланетарните изследвания.

— Интерпланетарните орбити — Мат се изненада, че автоматът е толкова чувствителен — само южният център на Луната — последва пак писукане — приема с извънредно разрешение. Моля, кода на разрешението! Повтарям…

Мат го изслуша, след това с почти молещ се глас продължи:

— Нямаме извънредно разрешение. Летим към Клавий.

— Да. Клавий — писукане — приема всички интерстеларни обекти.

Мат изчака за момент.

— Искам връзка! Автоматът мълчеше.

— Повтарям, искам връзка! Връзка!

— Не разбирам. Моля, повторете!

— Искам връзка — каза отново Мат. След това внезапно изключи микрофона.

— Тази връзка трябва да има някакво по-точно наименование, но не ми идва на ум — каза той на Еви, — а го казах доста разбираемо. Слез в библиотеката и погледни какво може да е. Знаеш къде да го намериш, нали? — Еви кимна. — Дотогава аз ще се опитам да задържа с думи дамата.

— Сигурен ли си, че е автомат? Замислен, Мат го погледна.

— Интересно, защо не забелязваш подробностите? Разбира се, че е автомат. Къде си виждал толкова умна и същевременно толкова глупава жена? Дори нещо повече — последователна. Хайде, тичай!

Не можа да изчака, докато Еви се завърне, надяваше се да намери наименованието от само себе си.

— Искам връзка! Повтарям, искам връзка. Регистър…

— Връзката за включване — писукането сега означаваше изтеклото време — след измерване на координатите — последва ново писукане, което Мат не разбра — предадох на южния център на Луната — Клавий. — Писукане.

Значи, и това е претърпяло промяна. Предполагаше, че второто писукане означава времето на предаването, но Еви не бе казал, че това е „Галатея“! Само координатите ли им са предадени? Но какъв смисъл тогава?

— Сигнализирам! — продължи да упорствува Мат. — Повтарям, сигнализирам! Името на космическия кораб е „Галатея“. Моля да предадете и това на южния център на Луната!

— Допълвам. Името на космическия кораб — „Галатея“.

Мат въздъхна. Изглежда, и това бе ново правило. Веднага преценяват и се обаждат. Не е лошо. Впрочем няма такива, които да забравят да кажат името на кораба. Еви пропусна, но това бе, защото бързаше да дойде при мен. Но защо тогава тази злополучна дама не се заинтересува по-рано? Това е противоречие. Разбира се, несъществено. Същественото е това, което сънувах — му мина през ума.

Когато Еви се завърна, намери Мат със забучена глава пред радиото.

— Открих го! Трябва да се каже…

— Вече не е важно. Аз осъществих връзката — после отново се върна на несъществените следи. — Еви, нали ти не каза, че това е „Галатея“?

— Разбира се, че не. Сгреших ли?

— Не. Но не разбирам защо? В същност не е и важно.

— Какво чакаш, Жил? Целият планетарен апарат на Клавий да се занимава само с теб ли? Изглежда, само това чакаш.

Сега на Клавий ги търсят. Ако не ги намерят сред данните от последните пет, десет години, тогава… Ами ако някой друг кораб носи тяхното име? Макар че е малко вероятно. По негово време се ядосваха, когато имената на изчезналите кораби се прикачваха на нови, тъй като митологията бе достатъчно богата. Знаеше, че бе излишно да измъчва автомата с въпроса си, след колко време да очаква отговор от Клавий. Но дотогава поне може да поговори с някой чрез дамата с тържествения глас. Това не е забранено впрочем, ако Клавий се обади, ще прекъсне всички други връзки.

~ Моля, включете ме с центъра на Фобос! — Не знаеше точното наименование, но се надяваше, че автоматът и така ще го разбере.

— На Фобос и Деймос — забрана за кацане! Всички интер…

Мат не можа да изчака.

— Искам да говоря с центъра на Фобос! Да говоря! Повтарям: Да говоря!

— На Фобос и Деймос — забрана за кацане… На Мат му се прииска да закрещи. Успокой се! И без това бе неучтив, прекъсна автомата. Бедничкият, повтаря едно и също. Изчакай края! Краят наистина си заслужаваше.

— Всички връзки само чрез южния център на Луната — този път Мат дори не обърна внимание на писукането — Клавий.

— И за разговор ли? — Този автомат не е толкова глупав, но ще се опитам да го метна. Светкавично размисли. — Спешно! Повтарям: Имам спешно съобщение — прекъсна за минутка. Да, така ще бъде по-добре, какво общо имам с Фобос? Искам най-после да чуя човешка реч. — Повтарям: Имам спешно извънредно съобщение за Клавий.

— Опасност за живота ли? — заинтересува се автоматът.

Мат го слушаше с напрежение. Трябваше да знае, че ще получи такъв въпрос. Сега не можеше да излъже.

— Не. Повтарям: Имам извънредно съобщение. Искам да говоря спешно с южния център на Луна — Клавий.

Това е забранено от правилника, но все едно.

— Предадохте ли?

— Предадох — След индикаторното писукане за вре ме, автоматът направи малка пауза. — Имам едностранна връзка с южния център на Луна—Клавий.

— Говедо! — Мат изведнъж се сломи. — Това и по-рано можеше да ми кажеш!

— Не разбирам. Моля, повторете! Мат изключи микрофона. Еви, обезпокоен, го наблюдаваше.

— Не ми стана твърде ясно — призна си той.

— На мен също, но може да се направи извод. Ако се докоснеш до една единствена точка на непозната система, естествено е системата да се окаже непонятна за теб. Сега ще се помъчим да го изпитаме.

— Кога и с каква дължина на вълната да очаквам направляващите команди?

— Направляването на интерстеларните обекти след установяване на техните координати поема изцяло южният център Луна—Клавий.

Мат се завъртя на стола и заби поглед в таблото с приборите. По навигационния осцилоскоп засвятка предаването на Клавий.

Но как така, защо? — искаше да запита Мат, но скоро разбра, че е излишно. Радиото не бе независимо от Мозъка-система, така както и всяко устройство в „Галатея“. Естествено, докато той бърбореше с дамата, Мозъкът се бе свързал с Клавий чрез друг канал и сега следеше сигналите с толкова енергия, колкото му даваха. По наше време бе невъобразимо да се води командно предаване с толкова енергия. Вярно е обаче, че ние разговаряхме по всяко време, с когото си искаме, без да нарушаваме, разбира се, правилника. Ако цената е тази, че трябва да мълчим, искрено съжалявам. Но трябва да призная, че има прекрасна организация. Мат се обърна към микрофона:

— Благодаря ви, добра госпожо. Лека нощ!

— Лека нощ! — Гласът остана все така приятно мек и малко провлачен.

Мат изключи устройството.

— А ако Клавий междувременно ни потърси? — обезпокои се Еви. — Нали каза, че искаш да говориш спешно?

— Не се вълнувай, момчето ми! — Мат посочи сигналите. — Щом успяха да уредят това без нас, бъди уверен, ще могат да ни събудят, когато пожелаят.