Артър Хейли
Опасно лекарство (8)

5

Щом започнаха работа Андрю и Силия разбраха, че по различен начин всеки от тях е станал знаменитост.

Както при редица големи събития в медицината, новината за успешното приложение на лотромицина от Андрю се разпространяваше сравнително бавно. Тя се появи в централния печат шест седмици след невероятното възстановяване на Мери Роу.

Най-напред излезе съобщение в „Дейли рекърд“, малкият вестник на Мористаун, под заглавие:

Местен лекар прилага чудодейно лекарство

Пациентката се възстановява „като по чудо“.

„Нюарк стар леджър“, който редовно поместваше информации от местните вестници, препечата съобщението и то по-нататък стигна до научните коментатори на „Ню Йорк таймс“ и „Тайм“. Андрю разбра, че докато е бил в отпуск, от двете издания са се обаждали с молба да им телефонира и той веднага се свърза с тях. Резултатът бе нови публикации за случая, „Тайм“, с характерната си романтична нотка вдигна още по-голям шум, добавяйки към репортажа си новината за сватбата на Андрю и Силия.

Освен това „Ню Инглънд джърнъл ъф медсин“ съобщи на Андрю, че статията му за лотромицина ще излезе скоро с някои редакционни поправки. Андрю веднага ги прие, защото бяха незначителни.

— Не крия, че се изяждам от завист — възкликна доктор Ноа Таунсенд, когато Андрю му каза за „Ню Инглънд джърнъл ъф медсин“. И добави: — Успокоявам се обаче, че откритието ти издига престижа на нашата професия.

По-късно Хилда, съпругата на Таунсенд, привлекателна жена едва надхвърлила петдесетте, сподели с Андрю:

— Ноа няма да ти каже, но той толкова се гордее с теб, че сега те има като свой син — нашата несбъдната мечта в живота.

Макар че печатът и обществеността не й отделиха толкова голямо внимание, Силия почувствува, че нейното положение във „Фелдинг-Рот“ рязко се е променило.

Преди гледаха на нея като на някакъв анахронизъм, дори я взимаха на подбив — единствената жена — търговски пътник на фирмата, която въпреки постигнатия първоначален добър резултат в Небраска трябваше да доказва качествата си. От това отношение нямаше нито следа. Успехът й с лотромицина и продължаващата реклама на случая, посрещнати със задоволство от „Фелдинг-Рот“, бяха осигурили безспорно признание на препарата и на Силия.

Името й стана известно на висшето ръководство на фирмата, дори на президента на „Фелдинг-Рот“ — Илай Кампърдаун, който повика Силия на другия ден след завръщането й от отпуск.

Господин Кампърдаун, висок и блед, около шестдесет и пет годишен ветеран на лекарствената индустрия, винаги безукорно облечен и с неизменната червена роза в бутониерата, прие Силия в луксозния си кабинет на единадесетия етаж — етажът на ръководството — в централната сграда на „Фелдинг-Рот“ в Бунтон. Той започна с радостните новини в личния живот.

— Поздравявам ви за вашата сватба, госпожо Джордан. Желая ви много щастие. — И добави с усмивка: — Надявам се, че съпругът ви ще предписва само лекарства, произведени от „Фелдинг-Рот“.

Силия благодари, и приемайки казаното за Андрю като шега, реши да я отмине, без да изтъква свободата и независимостта на съпруга си по отношение на лекарствата и медицината.

— Името ви стана нещо като легенда, млада госпожо — продължи президентът. — Живо свидетелство, че понякога една способна жена по нищо не отстъпва на мъжете.

— Надявам се, че някой ден думата „понякога“ ще ви се стори излишна — ласкаво каза тя. — Не се съмнявам, че ще видите още много жени в търговския сектор, а някои могат да се окажат дори по-добри от мъжете.

Като че ли за миг Кампърдаун се понавъси от изненада. После отново със сърдечен тон отвърна:

— Предполагам, че на този свят стават и по-странни неща. Ще видим. Ще видим.

Разговорът им продължи. Кампърдаун задаваше на Силия въпроси, свързани с търговската й практика. Изглеждаше доволен от нейните ясни, компетентни отговори. По едно време извади джобния си часовник, погледна го и каза:

— Свикал съм заседание тук, госпожо Джррдан. Ще се обсъжда едно ново лекарство, което искаме да пуснем на пазара веднага след лотромицина. Дали бихте искали да останете?

Тя потвърди, че е съгласна и президентът покани пет-шест ръководни служители, които вече чакаха в стаята на секретарката. Запозна ги със Силия и всички преминаха в заседателната зала. Те насядаха около масата, оставяйки челното място за Кампърдаун.

Тук бяха директорът на научните изследвания, доктор Винсънт Лорд — наскоро назначен млад учен, един от вицепрезидентите, вече на възраст, и още четирима души, между които бе и Сам Хоторн. Освен него — единственият познат на Силия — останалите я гледаха с откровено любопитство.

Новото лекарство, обясни Кампърдаун главно заради Силия, не бе разработка на „Фелдинг-Рот“, а препарат, получен по лиценз на западногерманската компания „Шеми-Грюнентал“.

— Това е седатив, най-безвредният от известните до днес, и осигурява нормален, ободряващ сън без неприятното замайване сутрин след ставане — каза президентът. — Препаратът няма съществени странични явления, напълно безвреден е и може да се предписва и на малки деца. Вече е пуснат в продажба и се радва на популярност в почти всички по-големи страни с изключение на САЩ. „Фелдинг-Рот“ има късмет да придобие правата за производство и разпространение на лекарството в Америка.

— То се нарича талидомид — Допълни господин Кампърдаун.

Независимо от документално доказаната безвредност на талидомида в Съединените щати се изискваше той да бъде изпитан върху хора, преди Управлението за храни и лекарства да разреши продажбата му.

— При наличието на тия изрядни документи от чужбина подобно изискване е глупаво и бюрократично, но трябва да го спазим — промърмори Кампърдаун.

Започнаха разисквания къде и как трябва да станат изпитанията на препарата. Доктор Лорд, директорът на научните изследвания подкрепи идеята около петдесет лекари на частна практика да предпишат лекарството на свои пациенти и после да представят резултатите, които „Фелдинг-Рот“ да внесе в УХЛ (Управлението за храни и лекарства).

— Би трябвало да се спрем на лекари от различни специалности — по обща медицина, интернисти, психиатри и гинеколози — предложи той.

— Колко време ще трае това безполезно размотаване? — заинтересува се вицепрезидентът по търговията.

— Навярно три месеца.

— Не може ли да го съкратите на два? Трябва час по-скоро да пуснем препарата на пазара.

— Мисля, че може.

На друг му се стори, че базата за изпитания била много широка. Не би ли било по-просто и по-експедитивно, особено за документирането, ако всичко се концентрира на едно място, например в някоя болница?

Кампърдаун прекъсна с усмивка няколкоминутната дискусия:

— Може би нашата гостенка също има някои съображения?

— Да, имам — отвърна Силия.

Всички обърнаха поглед към нея.

Тя говореше внимателно, съзнавайки, че участието й в заседанието е нещо необичайно, дори привилегия, и би било глупаво да проиграе такъв шанс с дръзко и самоуверено поведение.

— Може би буди известно безпокойство идеята талидомид да се предписва и от гинеколози — каза тя. — Това означава, че ще се приема от бременни, а обикновено не се препоръчват никакви експерименти с жени в това състояние.

Доктор Лорд я прекъсна раздразнен:

— В нашия случай това няма значение. Талидомидът се прилага широко в Европа и другаде, включени са и бременните жени.

— И въпреки това госпожа Джордан има основание-спокойно възрази Сам Хоторн.

Силия продължи:

— Може да възникне следният въпрос: При кого сънят е нарушен в най-голяма степен и най-много се нуждае от сънотворно хапче? Като изхождам от опита си на търговски пътник — посещения на болници, институти и лекари — бих казала: при възрастните, особено при тези в гериатрична възраст.

Всички внимателно се заслушаха в Силия. Някои дори одобрително кимнаха след последната й бележка. Доктор Лорд не реагира. Лицето му остана неподвижно.

— Затова бих предложила нашите изпитания на талидомида да се извършат в един или два старчески дома. Ако представлява интерес, аз познавам два обекта — един в Линкълн, Небраска, и друг в околностите на Плейнфийлд, в нашия щат. И двата са добре организирани и поддържани, ще водят добра документация. Познавам главините лекари и на единия, и на другия и ще се свържа с тях с най-голямо удоволствие.

Настъпи мълчание, издаващо неувереност у присъствуващите. Илай Кампърдаун наруши тишината. В гласа на президента на „Фелдинг-Рот“ се чувстваше изненада:

— Не знам какво мислят другите, но според мен, онова което току-що предложи госпожа Джордан, е много разумно.

След като бе дадена насоката, другите се изказаха в подкрепа на това мнение. Доктор Лорд си замълча. Силия веднага усети, че между нея и директора на научните изследвания се поражда антагонизъм, който ще се запази и в бъдеще.

Реши се на другия ден Силия да телефонира на своите познати лекари в двата старчески дома и ако те са готови да сътрудничат, отделът за научни изследвания да влезе в ролята си.

След закриване на заседанието Силия излезе първа, изпратена с приятелски ръкостискания и усмивки.

След около седмица, вече изпълнила възложените задачи, тя разбра от Сам Хоторн, че скоро ще започнат изпитанията на талидомид в двата старчески дома.

За момента с това сякаш бе сложен край на един малък инцидент.

 

 

Въпреки че бяха претрупани с работа, Андрю и Силия намираха време да оглеждат обявени за продажба къщи. Силия откри и хареса една в „Конвънт Стейшън“ — предградие на Мористаун, където сградите се губеха в просторни поляни и много дървета. Тя се обади на Андрю и не пропусна да подчертае, че къщата е на около три километра от кабинета му и още по-близо до болница „Сейнт Бийдс“.

— Това е важно, защото не искам да шофираш дълго, особено когато имаш нощни посещения и си уморен-настоя Силия.

В дните, когато Силия трябваше да ходи в централата на „Фелдинг-Рот“ това щеше да й коства около 15 км с обществения транспорт, но тъй като повечето от деловите й посещения бяха в други райони на Ню Джързи, всъщност разстоянието нямаше особено значение за нея.

Щом видя голямата занемарена дървена къща в колониален стил, Андрю остана като гръмнат.

— Силия, този рухнал хамбар не е за нас — запротестира той. — Дори някак да го постегнем, работа, която ми изглежда непосилна, какво ще правим с петте спални?

Тя търпеливо обясни:

— Една за нас, по една за всяко от децата, а след като се родят, ще има нужда от жена в къщи — значи една за нея. Петата стая ще бъде за гости. От време на време при нас ще идва мама. А може би и твоята майка ще ни гостува.

Силия предложи и „една работна стая на партера, която ще ползваме и двамата заедно, когато съм взела да довършвам някои неща в къщи“.

Въпреки че бе далеч от подобно непрактично решение за къщата, Андрю се засмя:

— Ти, разбира се, мислиш в бъдеще време!

— Мисля, че нито един от двама ни не желае да прекъсва работа през няколко години и да се занимава с досадна смяна на къщата, понеже имаме нужда да се разширим, а не сме предвидили по-голяма площ — възрази Силия.

Тя огледа потъналия в паяжини и мръсотия долен етаж, където се бяха озовали през един януарски неделен следобед. Бледата слънчева светлина едва проникваше през зацапаните прозорци.

— Тая къща иска чистене, боядисване и подреждане, но може да стане хубава, наистина дом, който няма да ни се иска да напуснем, освен по принуда.

— И аз я напускам в момента, понеже тя се нуждае само от един булдозер — отвърна Андрю.

И с изненадваща невъздържаност добави:

— Права си за много неща, но този път — не!

Силия не изглеждаше разубедена. Тя прегърна Андрю и се изправи на пръсти да го целуне.

— Продължавам да мисля, че съм права. Като се приберем, ще поговорим.

Късно същата вечер Андрю неохотно се предаде и на следващия ден Силия сключи договор за покупка на къщата на изгодна цена и уреди ипотека. Първоначалната вноска в брой не създаде затруднения. Двамата бяха спестявали през последните години, а и сега общият им доход не бе малък.

Те се настаниха в новия дом към края на април и почти веднага Андрю призна, че не е бил прав.

— Вече ми харесва — още на първия ден каза той. — Дори мога да я заобичам.

Ремонтът им бе излязъл по-малко, отколкото се очакваше, а резултатите бяха добри, даже чудесни.

Настъпваха щастливи дни за двамата, особено при мисълта, че Силия е вече бременна в петия месец.