Артър Хейли
Опасно лекарство (11)

8

Краят на 1960 и началото на 1961 бе период, в който Силия се бе посветила на задачата да обучава оперативния търговски състав на „Фелдинг-Рот“.

Новият й началник, директор по търговската квалификация, бе Теди Ъпшоу, бивш зонален директор от Канзас сити. Силия го позна веднага — бе един от хората, проявили съчувствие, когато за малко не я изхвърлиха от конференцията в хотел „Уолдорф“.

Ъпшоу беше нисък слаб мъж, наближаващ петдесетте, говореше бързо и през целия си трудов живот бе продавал лекарства. Той излъчваше неизчерпаема енергия, постоянно бързаше ту тук, ту там, докато говореше, често кимаше, а малката му валчеста глава приличаше на подскачаща топка. Преди да го назначат за директор, той бе постигнал най-добър резултат в продажбата на препарати и сподели със Силия, че още съжалява за работата си като търговски пътник — „тогава плувах в свои води“.

— В нашия бизнес не е необходимо да шмекеруваш, за да успееш, тъй като повечето лекари знаят ужасно малко за лекарствата — добави той. — Щом си откровен с тях и се научат да ти вярват, цялата търговия е вече в ръцете ти. Не бива да се забравя — отнасяй се към докторята като към богове. Те точно това очакват.

Една вечер, след като вече си бяха легнали, Силия разправи на Андрю за „боговете“. Той се засмя:

— Имаш знаменит началник. Не забравяй да се отнасяш по същия начин към твоя доктор.

Тя запрати една възглавница по него и двамата се сборичкаха. Борбата полека-лека заприлича на нещо друго и накрая се превърна в любовна игра. После Андрю погали корема на Силия, който вече издаваше бременността й, и каза:

— Бъди внимателна с това малко юначе и не забравяй — докато е там, не бива да гълташ никакви лекарства!

Понеже бе направил същата бележка при бременността й с Лайза, Силия се засегна:

— Малко прекаляваш с твоята предпазливост!

— Сигурно прекалявам — каза Андрю и се прозя. — А сега остави бога да поспи.

Веднъж Теди Ъпшоу осъди пред Силия хитруването в търговията като „ужасно глупаво и излишно“. И въпреки това призна, че не е рядко явление в лекарствения бизнес.

— Не се заблуждавай, че ти или аз ще попречим на търговските пътници да послъгват, дори на нашите от „Фелдинг-Рот“. Няма да успеем. Повече смисъл има да им покажем, че другият, почтеният начин е по-добър.

Той бе съгласен със Силия, че е необходима квалификация на търговския състав. Самият Ъпшоу не бе имал подобна възможност и дължеше високата си професионална култура — едни изключително солидни знания, както се убеди по-късно Силия — единствено на самообразованието.

Двамата се сработиха и скоро успяха да си разпределят задълженията. Силия съставяше учебни програми, нещо за което Ъпшоу нямаше никакво желание, а той с много голямо удоволствие ги изпълняваше.

Едно от нововъведенията на Силия бе разиграване на ситуационни игри между търговски пътник и лекар-първият представяше ново лекарство на „Фелдинг-Рот“, а вторият задаваше трудни, понякога предизвикателни въпроси. Обикновено Теди, Силия или друг от служителите в централата играеше ролята на лекаря. Понякога с помощта на Андрю и за по-реалистична форма на упражнението канеха практикуващ лекар. Тези занимания се ползваха с голяма популярност сред изпълнители и курсисти.

Всички новопостъпващи търговски пътници във „Фелдинг-Рот“ преминаваха петседмичен квалификационен курс, а останалите трябваше да идват на десетдневни опреснителни семинари по групи. За общо учудване старите служители откликнаха с голямо желание. Силия четеше редовно лекции и жънеше успехи. Тя разбра, че участниците в търговската конференция в хотел „Уолдорф“ я наричаха Жана д’Арк, понеже както обясни един от тях, „Джордан не изгоря на кладата, но беше съвсем близо до нея“.

Силия ясно съзнаваше, че е била пред провал на кариерата си и че е имала голям късмет. Понякога си мислеше дали нямаше да съжалява за постъпката си, ако Сам Хоторн не беше я защитил, и след като я изгонеха от конференцията, останеше без работа? Струваше й се, че не би съжалявала. А имаше чувството, че щеше да прояви същата смелост при всякаква бъдеща конфронтация. Въпреки всичко, засега тя бе доволна от изхода.

В новата си работа Силия често се виждаше със Сам Хоторн. Въпреки че Теди Ъпшоу официално го осведомяваше, той лично се интересуваше от хода на квалификационната програма и знаеше за приноса на Силия.

Нейните отношения с директора на научните изследвания, доктор Винсънт Лорд, не бяха блестящи. Дирекцията му често трябваше да помага с консултации информационното осигуряване на квалификационната програма, а той ясно даде да се разбере, че това му губи времето. От друга страна, отказа да възложи задачата на някой свой сътрудник. При един неприятен разговор със Силия, той каза:

— Може да сте съумяла да подведете господин Кампърдаун и другите шефове да ви оставят да създадете своя малка империя, но мен няма да ме минете.

Тя успя да запази спокойствие и отвърна:

— Това не е моя „империя“, аз не съм директор, а заместник. Вие обаче приемате ли на лекарите да се дава невярна информация, както досега?

Винсънт Лорд я стрелна с поглед и отсече:

— Няма значение. Лично аз се съмнявам, че можете да разберете разликата.

Когато Силия информира Ъпшоу за този разговор, той вдигна рамене и каза:

— Лорд е първокласна осичка. Но осичка, която си владее науката. Искаш ли да говоря със Сам да му тегли един ритник по задника?

— Не, аз ще се оправя с него по свой начин — замислено отвърна тя.

Нейният начин означаваше натрупване на още оскърбления, същевременно активно задълбочаване на знанията, а също и зачитане компетентността на Лорд. Макар и само седем години по-възрастен от Силия — той бе тридесет и шест годишен — директорът на научните изследвания притежаваше много солидна квалификация-почетен бакалавър на университета Уисконсин, доктор на фармацевтичните науки от университета в Илинойс и член на няколко научни дружества. Винсънт Лорд бе публикувал доклади като асистент в университета в Илинойс, научни съобщения върху собствените си значими открития, едно от които, свързано с оралното приемане на контрацептиви, бе спомогнало за усъвършенстване на тези средства. Силия научи, че се очаква той да направи сериозен пробив с разработката на много ценно ново лекарство.

Това, което Винсънт Лорд не бе успял никъде да научи, беше как да се отнася по човешки към хората. Навярно, мислеше Силия, това бе основната причина той да остане ерген, въпреки своеобразната си, аскетична и сурова физическа привлекателност.

Веднъж, с намерение да помогне за подобряване на отношенията им, тя предложи да се обръщат един към друг по име — общоприета практика между колеги в една фирма. Той хладно възрази:

— И за двама ни би било по-добре никога да не забравяме разликата в положението, което заемаме.

Силия продължаваше да чувства, че възникналият при първата им среща антагонизъм винаги ще засенчва отношенията им. Независимо от това, по нейно настояване, дирекцията за научни изследвания вземаше активно участие в търговската квалификация.

Можеше ли да се твърди, че планът за издигане нивото на обучение на търговските пътници е съвършен и се приема без възражения? Не, разбира се. Силия искаше да изгради система за събиране на сведения за работата на търговските пътници чрез поверителни въпросници, които щяха да изпращат по пощата до лекари в съответните райони. Предложението стигна до най-високо равнище и там му бе наложено вето.

След това Силия поиска оплакванията на лекари от търговски пътници да се насочват към дирекцията за търговска квалификация и да се съхраняват в документацията. От собствен опит знаеше за наличието на такива оплаквания, но никой от компанията не смееше да потвърди, че ги е виждал. Вероятно после са били забутвани в архивите, а ако са вземани някакви мерки, очевидно са оставали в тайна. Това искане на Силия също бе отхвърлено.

Както спокойно обясни Теди Ъпшоу:

— Има някои неща, за които големците не искат да знаят. Ти промени нещичко, когато се изправи да говориш на нашето търговско увеселение и разкри някои работи, а Сам те спаси. После нямаше как да се потулват повече нещата и началствата бяха принудени да търсят най-безболезнен начин за измъкване от положението. Все пак не искай от тях прекалено много в такива кратки срокове!

Съветът му звучеше също така неубедително както и указанията на Сам Хоторн, преди Силия да говори на конференцията в „Уолдорф“. Тя възрази на Ъпшоу:

— Някой ден правителството ще се намеси и ще ни застави да се съобразим с тези неща.

— Това го беше казвала и преди. Сигурно си права-съгласи се той. — А може би единствено по този начин работите ще се оправят?

Разговорът им спря дотук.

Въпросът за лекарствата и за фармацевтичната индустрия занимаваше и други хора по света.

През по-голямата част от 1960 година в новините почти ежедневно се отделяше място на тази тема, предимно в неблагоприятна светлина. Продължаващите заседания на сенатската подкомисия под председателството на сенатора Кифоувър се оказаха златна мина за репортерите и нанесоха редица неочаквани удари върху компании като „Фелдинг-Рот“. За това допринесоха частично и умелите действия на сенатора и неговите сътрудници.

Както при всички подобни подкомисии, ударението се поставяше върху политическата страна на въпроса, а изходът бе предрешен. По думите на вашингтонския репортер Дъглас Кейтър „Те… вървят от предварителния замисъл към предрешеното заключение“. Истъс Кифоувър и сътрудниците му непрекъснато търсеха сензационни заглавия и правеха едностранчиви изказвания. Сенаторът се оказа майстор по отправяне на фантастични обвинения точно преди репортерите да напуснат заседателната зала, за да подготвят своите кореспонденции–11,30 часа за следобедните вестници и 16,30 — за сутрешните. И така, когато обвиненията се отхвърляха с аргументи, в залата фактически нямаше журналисти.

Независимо от тези непочтени ходове, излязоха наяве и някои грозни истини: прекалено високи цени за някои лекарствени средства, незаконно ценообразуване, манипулации с оферти за държавни договори за доставка на препарати, тенденциозно поднесени реклами, стигащи до частично или пълно прикриване на опасни странични явления, проникване на фармацевтични фирми в Управлението за храни и лекарства и подкуп на негов служител със сума от 287 000 долара, получена под формата на хонорар.

Вестникарските заглавия, понякога тенденциозни, често се свеждаха до нападки.

СЕНАТОРИ УСТАНОВЯВАТ 1,118% ПОВИШАВАНЕ ЦЕНИТЕ НА ЛЕКАРСТВАТА

„Уошингтън ивнинг стар“

СЕНАТСКА ПОДКОМИСИЯ РАЗКРИВА ПОВИШЕНИ ЦЕНИ НА ЛЕКАРСТВА, ДОСТИГАЩИ 7,079%

„Ню Йорк таймс“

ТВЪРДЕНИЯ ЗА СМЪРТОНОСНИ ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА

„Маями хералд“

ОГРОМНА ПЕЧАЛБА ОТ УСПОКОЯВАЩИ ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА

Хлорпромазинът в САЩ шест пъти по-скъп, отколкото в Париж

„Ню Йорк таймс“

Доказваше се, че препарати, открити и разработени в чужбина, са далеч по-евтини там, отколкото в Съединените щати. Изтъкваше се абсурдността на разликата в цената, тъй като американските фирми, продаващи лекарствата, нямаха никакви разходи за разработка и внедряване на откритието.

Във френските дрогерии, например, петдесет таблетки хлорпромазин струваха петдесет и един цент, а в Съединените щати — три долара и три цента. Или пък резерпинът: в САЩ цената му беше три пъти по-висока, отколкото в Европа, където бе открит и внедрен.

Друго странно несъответствие бе, че американският пеницилин се продаваше в Мексико с около 30% по-евтино отколкото в Съединените щати. Твърдеше се, че високите цени на този и други препарати в САЩ са резултат от някакво незаконно тайно споразумение между самите производители, които привидно се явяваха противници.

КОНТРОЛЪТ ВЪРХУ ХРАНИТЕ ЗА ДОМАШНИ ЖИВОТНИ Е ПО-ДОБЪР, ОТКОЛКОТО ВЪРХУ ЛЕКАРСТВАТА ЗА ХОРА

„Лос Анжелес таймс“

СЛОВО НА СЛУЖИТЕЛ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ХРАНИ И ЛЕКАРСТВА, РЕДАКТИРАНО ОТ СЪСТАВИТЕЛ НА РЕКЛАМИ

Речта съдържа девиза на една лекарствена фирма

„Ню Йорк таймс“

Свидетелски показания разкриха, че началник на отдел в Управлението за храни и лекарства произнесъл на един международен симпозиум по антибиотиците слово, предварително одобрено от лекарствената компания „Файзър“. Специалист по рекламите вмъкнал в текста пасаж с благоприятен отзив за сигмамицина — лекарство на „Файзър“. По-късно компанията купила 260 000 броя от отпечатаното слово, приемайки го за одобрение от страна на Управлението за храни и лекарства.

Продължиха да се появяват неприятни вестникарски заглавия из цялата страна — от единия до другия бряг, понякога всеки ден. Телевизията и радиото не останаха по-назад.

Веднъж през декември Силия сподели с Андрю:

— Отминаващата година никак не ми даде повод да се гордея, че работя в този бранш.

По това време тя бе в отпуск — в края на октомври се беше родило второто им дете, отново точно по нейния график. Потвърди се категоричната прогноза на Андрю — беше момче. Кръстиха го Брус.

От няколко месеца животът им се улесни с идването на младата англичанка Уини Огъст, която живееше при тях и се грижеше за децата, докато и двамата бяха на работа. Андрю я бе намерил чрез една посредническа агенция, публикуваща реклами в медицински списания. Тя бе деветнадесетгодишна, работила бе преди това като продавачка в лондонски магазин и както Уини сама обясни с характерен лондонски акцент:

— Искаше ми се хем да си почина, хем да поработя и да видя що за хора сте вие, янките, а пък след туй евентуално да прекарам няколко години долу, при австралийците.

Тя бе приветлива, пъргава и за голяма радост на Андрю носеше закуската със светкавична бързина.

— Въпрос на практика. И мама така ми я носеше в къщи — обясни му Уини, когато той я похвали.

Тя обичаше да се занимава с деца, а Лайза я обожаваше. Андрю и Силия хранеха надежди, че заминаването й за Австралия ще се отложи доста.

Едно друго събитие към края на 1960 година прикова вниманието на Силия. Германският препарат талидомид, който щеше да стане известен в Съединените щати и Канада като кевадон, бе представен в Управлението за храни и лекарства за одобрение на продажбата му в САЩ. Според списания в областта на лекарствената промишленост и търговията, компанията „Мерел“, която вече бе купила правото за търговия с препарата в Северна Америка, кроеше големи проекти за талидомид-кевадона, с очакване, че ще се продава в огромни количества, както бе в Европа. Компанията упражняваше натиск за спешно одобрение на лекарството от Управлението за храни и лекарства. Междувременно, ентусиазирани търговски пътници на „Мерел“ дадоха опаковки от него на повече от хиляда лекари — формално като мостри за пробна употреба, а фактически — без ограничение.

Новината за талидомида припомни на Силия разговора, който бе водила преди осем месеца със Сам Хоторн. Той й бе казал, че в централата на „Фелдинг-Рот“ негодували, защото Силия предложила талидомидът да се изпробва само на стари хора, и поради неприемливите резултати, не бил одобрен за продажба. За кратко време в главата й се въртеше въпросът дали негодуванието продължава, но после й се видя твърде незначителен, за да му отделя повече внимание.

Мислите й бяха заети с нейните предстоящи задачи.

След раждането на Брус тя се върна на работа по-рано, отколкото след раждането на Лайза — към средата на декември. Една от причините бе напрегнатото ежедневие в дирекцията за търговска квалификация. Компанията разширяваше дейността си и бе ангажирала още стотина търговски пътници, по настояване на Силия пет-шест от тях бяха жени. За да прекрати отпуска си, допринесе и заразителният ентусиазъм на нацията. През ноември Джон Ф. Кенеди бе избран за президент и на хората им се струваше — поне от хубавите приказки, — че настъпва нова ера на вдъхновение и творчество.

— Искам да бъда част от всичко това — сподели Силия с Андрю. — Хората говорят за „ново начало“, за това, че „творят историята“, твърдят, че сега е времето да си млад И да поемаш отговорност. Да се върна на работа за мен значи да бъда рамо до рамо с останалите хора.

— Ъ-хъ — бе отговорил почти равнодушно Андрю. Нещо необичайно за него. После осъзнавайки това, добави: — Аз съм „за“!

Но мислите му блуждаеха другаде, умът му бе зает с един негов проблем.

Ставаше дума за доктор Ноа Таунсенд, старши партньор на Андрю и уважаван главен лекар на болница „Сейнт Бийдс“. Андрю бе открил нещо за Ноа, нещо грозно и неприятно, което поставяше под въпрос правоспособността на стария специалист да упражнява професията си.

Доктор Таунсенд бе наркоман.