Артър Хейли
Опасно лекарство (43)

3

Беше ранна утрин, няколко минути преди шест часа. Телефонът в спалнята на доктор Джордан и съпругата му пронизително иззвъня. След няколко минути тишина звънът откъм нощното шкафче започна отново.

Силия спеше дълбоко. До нея Андрю, преминал границата между съня и събуждането, се размърда от настоятелния звън.

Вечерта, преди да си легнат, те бяха отворили плъзгащата се стъклена врата към балкона, откъдето лъхаше приятен ветрец и се чуваше шепотът на морето. Навън се сипваше зората и от тъмнината постепенно се очертаваха силуетите на околните сгради и предмети, сякаш някой постановчик сменяше мрака с нова сцена — на светлината. След петнайсетина минути слънцето щеше да надникне от хоризонта.

Андрю седна в леглото вече буден и осъзнал, че трябва да вдигне телефонната слушалка.

— Адски рано звъните! — каза той. — Ало, какво има?

Глас на телефонистка:

— Личен разговор за госпожа Джордан.

— Кой я търси?

Обади се друг женски глас:

— Господин Сет Файнголд от „Фелдинг-Рот“, Ню Джързи.

— Знае ли господин Файнголд колко е часът тук?

— Да, сър, знае.

Силия се беше събудила и седеше в леглото.

— Сет ли е?

Андрю кимна.

— Ще му се обадя — каза тя.

Андрю й подаде телефонния апарат. След намесата на още една телефонистка Силия чу гласа на възрастния финансов шеф на компанията.

— Ти ли си, Силия?

— Да.

— Току-що разбрах, че съм те събудил и моля за извинение. Ама тука е обед. Ние просто не можем да чакаме повече!

Тя запита озадачена:

— Кои вие? И какво чакате?

— Силия, трябва да ти кажа нещо изключително важно! Моля, слушай внимателно!

В гласа му имаше тревога.

— Слушам те — каза тя.

— Обаждам се от името на дирекционния съвет и по негова молба. Поръчано ми е първо да ти съобщя, че когато си подаде оставката — поради добре известни на всички ни причини — ти беше права, а ние… — той се запъна и продължи — ние, останалите, сбъркахме.

На Силия й се стори, че сънува.

— Сет, нищо не разбирам! Нали не говориш за монтаина?

— За съжаление точно за него говоря.

— Но от онова, което четох и слушах, препаратът се радва на забележителен успех! — тя си спомняше за положителната информация, дадена на Андрю от Тано, регионалния директор на „Фелдинг-Рот“ в Хавай.

— Всички мислехме тъй, но доскоро. Всичко обаче се промени — внезапно. И сега сме в ужасно състояние.

— Извинявай за момент, моля.

Закривайки с ръка телефонната слушалка, тя каза на Андрю:

— Случило се е нещо важно. Не мога да ти обясня какво е станало. Моля те, слушай разговора от другия апарат!

В банята имаше телефонен дериват. Силия изчака Андрю да отиде дотам и се обади:

— Продължавай, Сет, слушам.

— Онова, което ти казах, е първото нещо, Силия. Второто е, че съветът иска да се върнеш.

Тя не можеше да повярва на ушите си. Замълча и помоли:

— Ако обичаш, започни отначало.

— Добре, ще започна.

Силия чувстваше как Сет подрежда мислите си и се мъчеше да си обясни защо й се обажда той, а не Сам Хоторн.

— Помниш ли съобщенията за деформираните бебета — вегетиращи бебета, — тази ужасна дума. Публикациите от Австралия, Франция и Испания?

— Естествено.

— Получиха се още много — от тези страни и от други. Толкова много, че няма вече никакво съмнение — причината е монтаинът.

— О, господи! — Силия сложи другата ръка на челото си. Ужасена, тя първо помисли — Дано не е вярно! Сънувам някакъв кошмар, не, не е истина! Аз не искам да съм права, не, не искам по този отвратителен начин! После погледна към Андрю през отворената врата на банята-лицето му се бе помрачило. Обърна се към прозорците-струеше светлината на утрото. Да, ясно, не беше сън.

Сет описваше с подробности:

— …започна преди два месеца и половина с откъслечни сведения… случаи като по-раншните… броят им се увеличаваше… и напоследък като лавина… и всички родилки са вземали монтаин през време на бременността… почти триста деформирани бебета досега… безспорно ще има още, особено в Съединените щати, където монтаинът е пуснат на пазара от седем месеца…

Силия затвори очи, докато слушаше чудовищните неща. Стотици бебета, които можеха да бъдат нормални, нямаше да могат да мислят, да ходят и да седят без чужда помощ през целия си живот, нямаше да могат изобщо да живеят нормално… И ще има още случаи.

Искаше й се да плаче от болка, да крещи от яд и безсилие. Но на кого? Нямаше полза нито от плач, нито от яд. Беше много късно.

Можеше ли тя самата да направи нещо повече, за да не се допусне страхотната трагедия?

Да!

Можеше, след като бе подала оставка, да изрази на висок глас съмненията си по отношение на монтаина, да говори открито, а не да мълчи. Щеше ли да има някакво значение? Щяха ли хората да се вслушат в думите й? Вероятно не, макар че някои биха обърнали внимание, и дори едно бебе да беше спасено, нейните усилия нямаше да бъдат напразни.

Сет сякаш от осем хиляди километра прочете мислите й:

— Всички тук си задаваме много въпроси, Силия. Тормозят ни безсънни нощи и неспокойна съвест. Всеки от нас ще носи вината си до гроб. Но твоята съвест може да бъде чиста. Ти направи всичко, което бе по силите ти, и никой не може да те упрекне, че предупрежденията ти останаха без последствие.

Колко удобно и лесно е да се съгласи човек с това мнение, мислеше Силия, но много добре знаеше, че ще чувства угризения до последния си час.

Изведнъж в главата й се стрелна нова тревожна мисъл:

— Сет, дали всичко, което ми каза, е известно на широката общественост? Полагате ли усилия за разяснителна работа? Отправихте ли предупреждения до жените да не вземат монтаин?

— Ами… не точно в тази форма. Има откъслечни публикации, въпреки че за моя изненада не са много.

Сега Силия разбра защо тя и Андрю не бяха чули нищо за монтаина по време на пътешествието си.

Сет продължаваше:

— Очевидно нито един от журналистите не е представил цялостната картина, но се страхуваме, че скоро и това ще стане.

Вие се страхувате…

За нея вече нямаше никакво съмнение, че не е направен никакъв опит да се обясни на хората истината за монтаина, който продължаваше да се продава и използва. Силия отново си спомни вчерашните думи на Андрю, който цитира оценката на Тано за успеха на лекарството — „грабят го като топъл хляб“. Побиха я тръпки и тя запита:

— Какво е направено за изземване на препарата и прекратяване на всякакви доставки?

Сет отговори предпазливо:

— „Жиронд-Шими“ ни съобщи, че във Франция ще изземат лекарството от всички магазини тази седмица. Чувам, че англичаните подготвят специално съобщение. Австралийското правителство вече е забранило продажбите на монтаин.

Тя почти извика:

— Аз питам за Съединените щати!

— Уверявам те, Силия, направили сме всичко, което се изисква от закона. Всеки ред информация, постъпила във „Фелдинг-Рот“, се изпраща своевременно на УХЛ във Вашингтон. Всичко. Винс Лорд лично контролира тази задача. Сега чакаме решение от страна на УХЛ.

— Чакате решение? Господи боже, защо трябва да чакате? Какво друго решение може да има освен изземване на монтаина?

Сет отговори, сякаш се оправдаваше:

— Адвокатите настояват първо да изчакаме реакцията на УХЛ.

Тя едва се удържаше да не изкрещи:

— УХЛ действа бавно. Сложната им процедура може да отнеме седмици.

— И аз така мисля. Но нашите адвокати са категорични — изземем ли препарата по наша инициатива, би могло да се тълкува като признаване на грешка и съответно поемане на отговорност. Даже сега финансовите последици…

— Какво значение имат парите, когато бременните жени продължават да вземат монтаин? Когато още неродените…

Силия млъкна, защото ясно разбираше, че е безсмислен всякакъв по-нататъшен разговор и пак се сети за Сам Хоторн.

— Трябва да говоря със Сам — настоя тя.

— За съжаление не е възможно. Поне засега.

Мъчителна пауза.

— Сам е… Е, не лично той. Има си някои проблеми. Това е една от причините да те търсим и да настояваме да се върнеш при нас.

— Какво значат тези двусмислици? — рязко запита Силия.

В слушалката се чу дълбока въздишка.

— Исках да ти го кажа после, понеже знам, че това ще те разстрои — в гласа на Сет прозвуча тъга. — Спомняш ли си… точно преди да ни напуснеш, на Сам му се роди внуче.

— Да, бебето на Джулиет — тя се досети за празненството в кабинета на Сам, което помрачи със съмненията си за монтаина.

— През бременността си Джулиет се оплаквала много от сутрешно гадене. Сам й давал монтаин.

От последните думи Силия изстина. Обзе я страшно предчувствие за онова, което й предстоеше да чуе.

— Миналата седмица лекарите установиха, че бебето на Джулиет е увредено от лекарството — гласът на Сет почти затрепери. — Внукът на Сам е умствено недъгав, а крайниците му няма да могат да се движат — вегетиращ организъм също като другите случаи.

Силия издаде сподавен вик на мъка и гняв, а после се усъмни:

— Невъзможно. Сам не го е направил! Тогава монтаинът още не бе разрешен за ползване.

— Имаше лекарски мостри, нали знаеш. Той дал на Джулиет, без да каже на никого. Според мен толкова е разчитал на монтаина, че не е допускал никакъв риск. Освен това той имаше лично отношение към случая. Ако си спомняш, Сам бе този, който сключи договор с „Жиронд-Шими“.

— Да, вярно — в душата й вилнееше буря от смесени чувства на тревога, гняв, горчивина и мъка. Сет продължи и я извади от това състояние.

— Силия, казах ти, много си ни необходима действително. Нали разбираш, Сам се раздира от мъка и чувство за вина. В момента изобщо не е на себе си. Но това е само едната страна на въпроса. Тук цари пълен хаос. Приличаме на повреден кораб без капитан и ти ни трябваш, за да направиш оценка на щетите и да поемеш кормилото. Първо, ти си единственият човек между нас, който притежава необходимите знания и опит. Второ, всички ние, включително и целият съвет, ценим мнението ти особено сега. И, а, да, длъжността ти ще бъде първи вицепрезидент. Сега няма да те занимавам с паричните въпроси, но заплащането е щедро.

Първи вицепрезидент на „Фелдинг-Рот“ — само още едно стъпало до президентския пост и по-висока длъжност от вицепрезидент по търговията — възможност, която бе загубила с подаването на оставката си. Някога, мислеше Силия, би посрещнала такова предложение с голяма радост, като един връх в нейната кариера. Сега, за голяма изненада, това почти не я развълнува.

— Може би си се досетила, че при мен има още няколко души, членове на съвета и те слушат разговора ни-продължи Сет — в очакване на твоя положителен отговор.

Силия забеляза, че Андрю й прави знаци от банята. За втори път тя помоли:

— Сет, почакай, ако обичаш.

Андрю остави телефонната слушалка и отиде до съпругата си. Сложила както преди ръка на микрофона, тя го запита:

— Какво мислиш?

— Ти сама трябва да си решиш! Но имай предвид, че ако се върнеш там, оставката и отсъствието ти няма да имат никакво значение. Бъркотиите и отговорностите, свързани с монтаина, ще се стоварят на гърба ти.

— Знам — замислено отговори тя. — Но в тази компания съм работила толкова дълго време! Това бяха хубави години и сега не мога да се откажа от нея с лека ръка, когато хората се нуждаят от мен. Ще се върна само ако…

Силия свали ръка от телефонната слушалка и каза:

— Сет, слушах те много внимателно. Ще приема само при едно условие.

— Казвай!

— Още днес „Фелдинг-Рот“ да прекрати продажбата на монтаин и да направи публично изявление за опасностите, които крие препаратът. Не утре, не следващата седмица. И никакво чакане на УХЛ да вземе становище. Днес!

— Силия, ама това е невъзможно. Обясних ти предупрежденията на нашите адвокати, въпроса за отговорността. Можем да създадем повод за съдебни дела за милиони долари и в края на краищата да сложим кръст на компанията.

— Съдебни дела ще има при всички случаи.

— Да, знам. Но не искаме да утежняваме положението. Скоро ще стигнем и до изземване на препарата от магазините. Междувременно тук с теб можем да обсъдим…

— Не желая нищо да обсъждаме. Искам действия! Искам изявление по националните телевизионни програми и по радиото днес, и пред всички вестници в страната — в срок от двайсет и четири часа. Аз тук ще гледам и ще слушам. В противен случай не съм съгласна.

Сега бе ред на Сет да каже:

— Момент, ако обичаш.

Силия долавяше, че на другия край на телефонната линия се води спор. Изразяваше се явно несъгласие, после чу Сет да казва „тя е непреклонна“ и след миг — „Разбира се, че ще го направи. И не забравяйте, че ние повече се нуждаем от нея, отколкото тя от нас.“

Дебатите в Ню Джързи продължиха още няколко минути, но Силия почти не чуваше. Накрая Сет се обади по телефона:

— Силия, условията ти се приемат. Онова, за което държиш, ще бъде направено веднага — в срок от един час. Лично аз гарантирам. А ти… кога най-бързо можеш да дойдеш?

— С първия самолет оттук — отговори тя. — Очаквайте ме на работа утре.