Робърт Б. Паркър
Обетована земя (26)

26

Навън валеше като из ведро и беше още тъмно, когато се събудих на канапето в дневната си с изкривен врат. Спрях будилника и се измъкнах от леглото. Беше пет без петнайсет. Взех душ и се облякох, преди да почукам на вратата на спалнята си в пет часа.

— Будна съм — каза Пам Шепърд.

Тя излезе от спалнята, облечена с моята хавлия, като изглеждаше точно на толкова години, на колкото беше, и влезе в банята. Проверих си пистолета. Стоях до предния прозорец и наблюдавах отгоре Марлборо стрийт и кръговете, които дъждът правеше на мократа улица. Мислех да направя кафе, но реших, че няма да имаме време и че можем да пием кафе във вагона. Извадих спортното си яке с надпис „Лоуъл Чийфс“ и го облякох. Като го оставих разкопчано, се опитах да си извадя пистолета. Останах доволен. В пет и двайсет Пам Шепърд излезе от банята със сресана коса и гримирана, но все още облечена с моята хавлия, влезе в спалнята и затвори вратата. Извадих ключовете за колата от джоба на панталоните си и ги сложих в джоба на якето. Отидох до прозореца и още известно време наблюдавах дъжда. Той винаги ме беше вълнувал. Мокрите улици изглеждаха по-обещаващи от сухите и градът беше по-тих. В пет и половина Пам Шепърд излезе от спалнята ми, облечена с жълти джинси и шоколадова блуза с големи ревери, облече сиво-син шлифер и си сложи широкопола непромокаема шапка в тон с него. После каза:

— Готова съм.

— Имаш гардероб за всякакви случаи — казах аз. — Имам чувството, че си накарала Сюзън да ти купи и шапка за сафари, в случай, че докато си тук, ти се наложи да убиеш някой тигър.

Тя се усмихна доста неубедително. Беше уплашена.

— Ще мине като по вода — казах аз. — Там ще има повече полицаи, отколкото плодови мушици. А аз ще съм до тебе.

Слязохме по предните стълби, влязохме в колата и потеглихме.

— Знам това — каза тя. — Знам, че всичко ще бъде наред. Събраха ми се толкова много неща, а сега и това. Полиция, гангстери, а е рано сутринта и вали, и толкова много неща зависят от това.

— С теб и мен, миличка — казах аз, — с нас всичко ще е наред. Потупах я по коляното. Това беше жест, който бях научил от баща си. Когато той го правеше, в него се съчетаваха обич и утешение. Но като че ли не помогна много на Пам Шепърд. В шест без дванайсет минути влязохме в паркинга на ресторанта. Вече се беше съмнало, но беше сиво и мрачно, ужасно студено за лятото, а топлата жълта светлина от прозорците на вагона изглеждаше приятно. Имаше много коли и камиони. Работата тук започваше много рано. Предположих, че в два от камионите са моите хора, но нищо не подсказваше в кои.

Вътре седнахме в едно сепаре и поръчахме две кафета и две кифли. Пам не докосна своята кифла. Около две минути след шест Кинг Пауърс влезе облечен с тренчкот и карирана шапка за голф. Мейси го следваше в сив шлифер, а навън, при входа, видях Хок, облечен в нещо, което приличаше на бяла кожена пелерина с качулка.

— Добро утро, Кинг — казах аз. — Искаш ли едно кафе? Или кифла? Мисля, че моето гадже няма да яде своята.

Пауърс седна и погледна Пам Шепърд.

— Това ли е купувачът — попита той.

— Една от тях. Другите с мангизите още не са дошли.

— Да идват по-скоро, по дяволите — каза Кинг.

Мейси седеше до Пауърс.

— Имаш чудесна шапка, Кинг — казах аз. — Леля ми Берта носеше подобна, когато валеше. Казваше, че ако си намокриш главата, лошо ти се пише.

Пауърс не ми обръщаше внимание.

— Щом кажа шест часа, по дяволите, имам предвид точно шест, а не шест и пет. Разбираш ли какво казвам?

Роуз и Джейн влязоха в ресторанта.

— Какво съвпадение, Кинг — казах аз. — Ето ги.

Направих знак на Роуз и Джейн и посочих навън. Те се обърнаха и излязоха.

— Да идем при тях — казах аз. — Навън ще има по-малко хора около нас, които да ни слушат.

Пауърс стана, Мейси тръгна след него, а ние с Пам ги последвахме. Когато излизахме, разгледах Хок отблизо. Наистина беше с бяла кожена пелерина с качулка.

— Чудесна сутрин, нали, шефе — каза той.

— Искаш ли да ти цапна един по главата за късмет.

Виждах как раменете на Хок се тресат от тих смях.

Той мина зад мене. На паркинга казах:

— Кинг, Мейси, Хок, Роуз, Джейн, Пам. А сега, след като всички са представени, нека да свършим работата.

— Носите ли парите? — попита Пауърс.

Джейн му показа пазарската чанта, която носеше под черната си мушама.

— Мейси, вземи ги в камиона и ги преброй.

— А как да сме сигурни, че няма да избяга с тях? — попита Роуз.

— Господи, сестро, какво не е наред? — каза Пауърс.

— Искаме да видим пушките — отвърна Роуз.

— Те са отзад в камиона — каза Мейси. — Може да влезем заедно и вие да огледате пушките, докато аз броя парите. Така няма да губим време и двамата ще сме сигурни.

— Добре, направете така — каза Пауърс. — Аз се махам от проклетия дъжд. Хок, ти и Мейси им помогнете да натоварят стоката, щом Мейси провери парите.

Пауърс се качи в кабината на жълтия камион под наем и затвори вратата. Роуз, Джейн и Мейси отидоха към задната част на камиона. Мейси отвори вратите и тримата се качиха вътре.

Хок, аз и Пам Шепърд останахме на дъжда. След около минута Роуз се наведе от задната част на камиона.

— Спенсър, ще дойдеш ли да прегледаш тези неща?

— Не мърдай оттук — казах на Пам. — Връщам се веднага.

Хок стоеше неподвижно до нея, облегнат на бронята на камиона. Аз минах отзад и се качих. Пушките бяха там. Още в оригиналните си сандъци. Карабини М2. Проверих два или три.

— Да, казах аз, добри са, сега можете да изтрепете цял взвод старци.

Роуз не ми обърна внимание.

— Добре, Джейн, докарай камиона тук. Спенсър, ти ни каза, че ще помогнеш да натоварим.

— Да, госпожо. Ние с Хок ще помогнем.

Мейси взе пазарската чанта, скочи долу и отиде до кабината, където седеше Пауърс. Подаде му парите и се върна при задната врата.

— Какво мислиш, Спенсър, тук добре ли е да направим размяната?

Ние бяхме отстрани, почти зад ресторанта.

— Разбира се — казах аз. — Тук е добре. Изглежда чисто. Никой не ни обръща внимание. Тук по цял ден товарят и разтоварват.

Мейси кимна, Джейн докара на заден ход синьо камионче, паркира го така, че задната му част да е до задната част на камиона на Пауърс, излезе от него и отвори задните врати. Аз отидох към предната част на камиона, където стояха Пам и Хок.

— Хок — казах тихо. — Ченгетата сега ще дойдат. Работата е нагласена.

Мейси, Роуз и Джейн се готвеха да преместят един сандък с пушки от големия в малкия камион.

— Хок — извика Мейси. — Няма ли да ни помогнете със Спенсър?

Хок мина тихо пред камиона и изчезна. Сложих ръце в джобовете си.

— Не се отделяй от мен — казах на Пам Шепърд.

От един камион изскочиха с пушки Силвия и Макдърмът заедно с двама щатски полицаи.

Джейн изпищя: „Роуз“ и пусна своя край на сандъка. Бръкна в джоба на шлифера си и извади пистолет. Силвия го изби от ръката й с цевта на пушката си и тя се сви на две, притискайки ръката си. Роуз каза: „Джейн“ и я прегърна. Мейси започна да се измъква настрани и попадна на мушката на револвера на Боби Сантос, който го притисна до врата му. Кинг Пауърс не помръдна изобщо. Клаус и трима полицаи от Челси минаха от другата страна на камиона и отвориха вратата. Единият от полицаите от Челси — дебелак с пиянски нос, се пресегна и го измъкна за предницата на сакото. Пауърс нищо не каза и не направи; само ме погледна.

— Не се крий, виждам те — казах аз на Кинг, взех за ръката Пам Шепърд и си тръгнах.

В седем часа бяхме в закусвалнята за деликатеси на Тремонт стрийт и си поръчахме яйца с нарязано месо и зеленчуци, печен хляб и топено сирене. Гледахме дъжда на улицата.

— Защо предупреди черния? — попита Пам Шепърд, докато мажеше хляба си със сиренето. Тя не яде от яйцата, което показваше колко разбира от закуски.

Сервитьорката дойде и сипа и на двамата още кафе.

— Не знам. Познаваме се отдавна. Той се биеше по същото време, когато и аз. Понякога тренирахме заедно.

— Но не е ли той един от тях. Не е ли биячът на тези хора?

— Да.

— Това няма ли значение? Искам да кажа, че ти го остави да се измъкне.

— Познавам го отдавна — казах аз.