Робърт Б. Паркър
Обетована земя (23)

23

Тази нощ спах на кушетката. Още един триумф на добродетелта над похотта. Станах и си взех един душ, преди Пам Шепърд да се събуди. В десет часа вече си пиех кафето с Мейси, човека на Кинг Пауърс, в „Холидей ин“ в Хайанис.

— Искаш ли плодове? — попита Мейси.

— Не, благодаря. Кафето ми е достатъчно. Кога можете да доставите оръжието?

— Може би утре, със сигурност вдругиден.

— Каква е стоката?

— Карабини М2 в отлично състояние, всяка с по сто патрона.

— Колко са?

— Четиристотин и петдесет парчета.

— Господи, става дума за повече от два бона едната.

Мейси вдигна рамене.

— В цената влизат и патроните, не забравяй това.

— За бога, могат да се вземат от магазин за оръжие за половината цена.

— Четиристотин и петдесет парчета? Карабини М2?

— Това е проблемът — казах аз. — Но все пак сто бона за четиристотин и петдесет парчета. Не мисля, че моите хора ще харесат това.

— Ти дойде при нас, Спенс. Ти ни помоли. Не помниш ли?

Обичах да ме наричат Спенс.

— И не забравяй, че твоят дял е трийсет бона — каза той.

— Които са у вас.

— Хей, Спенс, това ни се полага. Сега нямаше да сме в бизнеса, ако не изисквахме финансова отговорност от нашите клиенти. Също така не ние отидохме при Харви. Той дойде при нас. Точно като тебе. Ако не ти харесва сделката, свободен си да сключиш друга, където искаш. Само гледай Харви да дойде при нас с трийсетте хилядарки, които ни дължи. Те всъщност ще станат повече от понеделник.

— А, да, вашите фирми за частни услуги, изглежда, работят с лихви, които се покачват, нали?

Мейси се усмихна, вдигна рамене и разпери ръце.

— Какво да ти кажа, Спенс. Ние си имаме своите методи и привличаме клиенти. Значи правим нещо както трябва.

Той скръсти ръце.

— Е, вземаш ли пушките или не?

— Да.

— Добре, тогава нека уредим въпроса. Кога искаш да вземеш пратката? Мога да ти гарантирам за вдругиден. Той провери датника на часовника си. — На 27-и. По-рано не е сигурно.

— На 27-и е добре.

— А къде искате да приберете пратката?

— Няма значение. Вие имате ли място?

— Имаме. Знаеш ли товарния пункт в Челси?

— Да.

— Значи там, вдругиден в шест часа сутринта. По това време там е пълно с камиони, които товарят и разтоварват. Никой няма да ни обърне внимание. Твоите шефове имат ли камион?

— Да.

— Добре. Разбрахме се. Ще дойдеш там с твоите хора.

— Да.

— Аз няма да идвам, но вие трябва да приготвите за човека, който ще движи нещата, сто хиляди долара в брой. Иди в ресторанта на търговския център. Знаеш ли къде е?

Аз кимнах.

— Пий там едно кафе или каквото искаш. Ние ще се свържем с тебе.

— Няма да стане — казах аз.

— Защо не?

— Кинг трябва лично да ни предаде стоката.

— Защо?

— Моите хора искат да правят бизнес с шефовете. Не им харесва вече да действат чрез мене. Може да искат да продължат сделките и им трябва пряк контакт.

— Може би аз ще мога да дойда.

— Не. Трябва да дойде Кинг. Те искат да са сигурни, че няма да изгорят. Смятат, че да се прави бизнес с шефа е нещо като паричен депозит. Ако самият той го прави, те считат, че всичко ще върви добре и няма да има номера като този да ни продадете десет щайги с оловни тръби. Или да ни застреляте, да вземете парите и да избягате. Те мислят, че Кинг няма да иска да се замесва сам в такъв род действия. Много е рисковано. Така че или Кинг ще доставя пратката, или няма да има сделка.

— Мистър Пауърс не обича да му казват какво да прави — отговори ми Мейси.

— Аз също, но ние бяхме разумни и вие ще получите вашата цена. Той може да отстъпи по този въпрос.

— Мога да те уверя, че в случая няма да има хитрини или двойна игра. Това е открита честна сделка.

— Хубаво е да се знае това, Мейси. И аз ти вярвам, защото съм тук и виждам твоите честни кафяви очи. Но моите клиенти не са тук. Те не знаят колко си искрен и ти нямат доверие. Дори и след като им казах, че си учил в колеж и всичко останало.

— А какво ще кажете, ако се откажем от цялата работа и обявим ипотеката на Харви за просрочена.

— Ще идем при ченгетата.

— А как Харви ще обясни защо са му били парите, които му дадохме?

— По-добре това, отколкото да обяснява на твоите хора защо не може да плати.

— Това ще е голяма грешка.

— Да, може би, но и за вас ще бъде голяма грешка. Дори и да пожертвате Харви, навсякъде след вас ще са ченгетата, а аз ще побеснея и ще направя всичко да ви натопя. И за какво? Само защото Кинг го е домързяло да стане една сутрин за среща в шест часа.

Мейси ме гледа може би трийсет секунди. Аз казах:

— Нали не искаш да ни поставиш с Харви в положение, в което няма да имаме друга възможност? Нали не искаш да направиш така, че да предпочетем ченгетата пред твоите момчета? Нали не искаш да поставиш нещата така, че Харви да няма какво да губи, ако проговори пред федералния прокурор. Моите хора твърдо държат на това. Те искат да вършат бизнес с един човек. Ти не си този човек. Човекът, който им трябва, е Кинг.

Тогава Мейси каза:

— Трябва да го попитам. Не съм упълномощен да го забърквам в такава работа.

— Ти дори не си упълномощен да си разкопчаеш панталона, без да питаш Кинг. И двамата го знаем. Обади му се.

Мейси огново ме гледа трийсет секунди. После стана и отиде в другата стая.

Нямаше го може би петнайсет минути. Аз си пиех кафето и се възхищавах на маратонките си „Адидас“ — велурени с ръждив цвят. Отлични за тенис, за тичане и пазещи краката от нараняване. Сипах си още една чаша кафе от каната-термос за обслужване по стаите. Беше изстинало. Оставих чашата на масата, отидох до прозореца и се загледах в басейна. Той беше небесносин и пълен с хора, главно млади, които се плискаха, плуваха и се гмуркаха. Голямо количество плът потъмняваше на плажните столове около басейна и част от нея беше приятна за гледане. Трябваше да се обадя на Сюзън. Не бях се прибирал тази нощ. Може би се тревожеше. Трябваше да й се обадя снощи. Понякога не мога да побера всичко в главата си. Пам Шепърд и Харви, Роуз и Джейн, Кинг Пауърс и Хок, ченгетата от Ню Бедфорд и че работата трябва да стане. А също и сексът. И с това трябваше да се оправям. Едно момиче с дълга и права руса коса се показа под един от чадърите. Носеше толкова малки бикини, че нямаше смисъл да ги слага. Наблюдавах я внимателно, когато Мейси се върна в стаята.

— Кинг е съгласен.

— Чудесно. Той наистина е цар. Нали, Мейси?

— Не беше толкова лесно да го накарам, Спенс. Трябва на мен да благодариш за сделката. Щеше да накара да те очистят, когато най-напред му казах какво искаш.

— И ти ме спаси, Мейси, оправи всички неща днес.

— Ти се шегуваш, но ти казвам, че ти беше на косъм. Ако нещата не минат гладко, Кинг ще го направи. Можеш да бъдеш сигурен. Ще го направи, Спенс.

— Мейси — казах аз, — ако още веднъж ме наречеш Спенс, ще ти счупя очилата.