Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Moonstone, 1868 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Никола Милев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Готически роман
- Епистоларен роман
- Колониален приключенски роман
- Криминална литература
- Приключенска литература
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Уилки Колинс. Лунният камък
„Народна младеж“, София, 1980
Библиотека „Лъч“ № 58
Разузнавачески и приключенски романи и повести
Редактор Светла Тодорова
Художник Олга Паскалева
Художествен редактор Димитър Чаушов
Технически редактор Маргарита Лазарова
Коректор Лилия Вълчева
II издание ЛГ VI. Тематичен № 23 9536621611/5557-2-80.
Дадена за набор на 2. X. 1979 година. Подписана за печат на 13. II. 1980 година. Излязла от печат на 20. II. 1980 година.
Поръчка № 15. Формат 1/32 84×108. Печатни коли 36. Издателски коли 30,24. Цена на книжното тяло 3,19 лева. Цена 3,29 лева.
ДПК „Димитър Благоев“, София, 1980
Wilkie Collins.
The Moonstone
The Penguin English Library, 1966
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
II
ПОКАЗАНИЯ НА КАПИТАНА (1849)
Детективът ме помоли да изложа писмено някои обстоятелства, отнасящи се до тримата мъже (по всяка вероятност индуси), които миналото лято бяха пасажери на кораба „Бюли Каел“, плаващ за Бомбай под моя команда.
Индусите се качиха на нашия кораб в Плимът. По пътя не чух никакви оплаквания от тяхното поведение. Те се бяха настанили в предна кабина, на носа на кораба. Аз лично нямах много случаи да ги срещам.
Към края на пътуването, близо до индийския бряг, ние за нещастие попаднахме на пълно безветрие, което продължи цели три денонощия. Нямам подръка, корабния дневник и не мога сега да си припомня точно къде се намирахме — на коя ширина и дължина в океана. За нашето положение тогава мога да кажа само следното: че течението ни носеше към сушата и когато отново се появи вятър, ние стигнахме пристанище с двадесет и четири часа закъснение.
Дисциплината на кораба (както е известно на всички мореплаватели) отслабва по време на продължителен застой. Така стана и на моя кораб. Някои пасажери спуснаха спасителните лодки и се забавляваха — гребяха и се къпеха наоколо, когато вечерната прохлада им позволяваше да вършат това. След тия развлечения лодките трябваше отново да бъдат издигнати на борда. Но вместо това сега тях ги оставяха във водата, вързани за кораба. Поради силната горещина и досадното време нито офицерите, нито матросите, изглежда, не изпълняваха охотно своите задължения, докато траеше затишието.
През третата нощ дежурният на палубата не бе чул, нито видял нищо необикновено. Когато настъпи утрото, забелязали, че я няма само най-малката лодка; нямало ги и тримата индуси.
Ако тия трима мъже са откраднали лодката наскоро след смрачаване — нещо, в което аз се съмнявах, — то ние се намирахме тъй близо до брега, че би било излишно да изпращам да ги догонят, когато открихме бягството им на следната сутрин. Не се съмнявам, че те се успели да стигнат сушата в такова тихо време (въпреки тяхната умора и неумение да гребат) още преди разсъмване.
Когато навлязохме в нашето пристанище, за пръв път узнах каква причина бе накарала моите трима пасажери да избягат тайно от кораба. На властите можах да дам същите тия показания, които излагам и тук. Те с право ме обвиниха, задето бях допуснал да отслабне дисциплината на кораба. Изказах съжаленията си за това пред тях и пред моите господари. Оттогава, доколкото ми е известно, нищо не се е чуло за тримата индуси. Аз нямам какво повече да прибавя към това, което току-що изложих.