Уилки Колинс
Лунният камък (24)

Двадесета глава

Тия, които вървяха напред, занесоха печалната новина в къщи преди нас. Намерихме слугите изпаднали в паника. Когато минавахме край стаята на моята господарка, вратата изведнъж яростно се отвори. Господарката излезе (зад нея вървеше мистър Франклин, опитвайки се напразно да я успокои), изгубила ума и дума от ужасното произшествие.

— Вие сте виновен за това! — извика тя, замахвайки с ръка към детектива. — Габриел, платете на този негодник и нека не се мярка повече пред очите ми!

Единствен мистър Къф измежду всички нас бе способен да се справи с нея, тъй като само той беше на себе си.

— Аз съм толкова виновен за нещастното събитие, милейди, колкото сте и вие — каза той. — Ако след половин час вие все още настоявате да си отида, аз ще приема отстраняването, но не и вашите пари.

Това беше казано много почтително, но същевременно и много твърдо; то подействува тъй силно на моята господарка, както и на мен. Тя позволи на мистър Франклин да я отведе отново в стаята. Когато вратата се затвори зад тях, детективът изгледа прислужниците и със свойствения си наблюдателен поглед забеляза, че докато другите прислужници бяха само уплашени, Пенелопа плачеше неутешимо.

— Когато баща ви се преоблече — каза той, — елате да поговорим в неговата стая.

Преди да измине половин час, аз успях да сменя мокрите си дрехи и дадох нещо подходящо на детектива да се преоблече. Пенелопа дойде при нас, за да чуе какво иска мистър Къф от нея. В тази минута аз особено силно почувствувах каква добра и послушна дъщеря имам. Сложих я на коленете си и помолих бога да я благослови. Тя отпусна глава на гърдите ми и обви ръце около врата ми; известно време ние поседяхме така мълчаливо. Навярно и двамата с нея мислехме за бедната загинала девойка. Мистър Къф отиде до прозореца и мълчаливо се загледа навън. Реших, че трябва да му поблагодаря за проявената към нас двамата деликатност, и му благодарих.

Богатите хора могат да разполагат с всички удобства — включително и лукса да се отдават на чувствата си. Бедните нямат тази привилегия. Нуждата, която не засяга богатия, не проявява никаква милост към нас. Ние се научаваме да потискаме чувствата си и продължаваме да работим търпеливо, доколкото това е възможно. Аз не се оплаквам от това, само го отбелязвам. Ние с Пенелопа бяхме готови да отговаряме на детектива, щом той, на свой ред, бе готов да ни разпитва. Когато той я попита дали не знае какво именно е накарало Розана да сложи край на живота си, дъщеря ми отговори (както и вие навярно предполагате), че тя бе извършила това от любов към мистър Франклин Блейк. Когато детективът я попита говорила ли е за това на някой друг, Пенелопа отговори:

— Никому не съм говорила за това от жал към Розана.

Аз счетох за необходимо да прибавя няколко думи:

— И от жал за мистър Франклин, мила моя. Ако Розана е загинала от любов към него, това е станало без негово знание и не по негова вина. Нека той спокойно си отиде днес, ако иска да си отиде; защо да го огорчаваме напразно, като му съобщим истината?

Мистър Къф каза: „Точно така“ — и отново замълча, сравнявайки мнението на Пенелопа (както ми се стори) с някакво свое мнение, което той запази за себе си.

След половин час се разнесе звънецът на моята господарка.

Отивайки при нея, аз срещнах мистър Франклин, който излизаше от кабинета й. Той ми предаде, че лейди Вериндър била готова да приеме мистър Къф — в мое присъствие, както и преди — и че той лично искал да поговори с детектива. Когато се връщахме към моята стая, той се спря и прегледа разписанието на влаковете, окачено в хола.

— Наистина ли ще ни оставите, сър? — попитах аз. — Мис Рейчъл сигурно ще се опомни, ако само й дадете време.

— Тя ще се опомни — отговори мистър Франклин, — когато чуе, че аз съм заминал и че тя няма повече да ме вижда.

Помислих, че той говори така в яда си към младата господарка. Ала това не беше вярно. Господарката, или моята млада господарка, или лейди Вериндър, бе забелязала, че от деня, в който детективът се появи в нашия дом, самото споменаване на името на мистър Франклин беше достатъчно, за да накара мис Рейчъл да избухне в гняв. Той обичаше много своята братовчедка и не искаше да признае това пред себе си; но истината излезе наяве, когато мис Рейчъл заминаваше при леля си. В онази ужасна минута очите му изведнъж се отвориха и той по най-ужасен начин, за който вие знаете, бе взел своето решение — единственото решение, което можеше да вземе един горд човек — да напусне нашия дом.

Мистър Франклин говори с детектива в мое присъствие. Каза му, че господарката е готова да признае, че му е говорила твърде остро. И попита: дали — в такъв случай — детективът е съгласен да приеме възнаграждението си и да остави работата с диаманта в положението, в което се намираме сега. Мистър Къф отговори:

— Не, сър! На мене ми се дава възнаграждение за изпълняване на известни задължения. Аз отказвам да го приема, докато не изпълня дълга си.

— Не ви разбирам — каза мистър Франклин.

— Ще ви обясня, сър — отвърна детективът. — Когато пристигнах тук, аз поех отговорността да разкрия тайната по изчезването на диаманта. Сега съм готов и чакам само за възможността да изпълня обещанието си. Когато изясня на лейди Вериндър в какво състояние се намират работите сега и когато й кажа откровено какво следва да се направи за намирането на Лунния камък, само тогава отговорността ще падне от моите плещи. Нека след това милейди сама реши дали да продължа работата си, или не. В случай на положителен отговор аз ще довърша това, което се наех да свърша, и ще приема възнаграждението си.

С тези думи мистър Къф ни напомни, че дори и един полицай си има свое достойнство, което той не желае да загуби.

Взетото от него становище беше толкова справедливо, че с нищо не можеше да му се възрази. Когато станах, за да го отведа в стаята на господарката, той попита дали мистър Франклин не желае да присъствува на срещата. Мистър Франклин отговори:

— Не, освен ако лейди Вериндър сама пожелае това. — И докато аз излизах подир детектива, той ми прошепна: — Зная какво се готви да каже този човек за Рейчъл; и съм много привързан към нея, за да го чуя и да се сдържа. По-добре да остана тук.

Оставих го твърде огорчен и нещастен; той се облегна на прозореца и зарови лице в двете си ръце. Пенелопа надничаше през открехнатата врата, обхваната от силното желание да го утеши. Ако бях на мястото на мистър Франклин, аз бих я извикал да влезе. Когато човек е оскърбен от една жена, той намира голяма утеха, като разкаже болката си на друга — защото в девет от десет случая другата винаги взима неговата страна. И може би, когато аз изчезнах от хоризонта, той я бе извикал? В такъв случай справедливостта изисква да кажа, че дъщеря ми не се е спряла пред нищо, само и само да утеши мистър Франклин.

В това време ние с мистър Къф продължавахме към стаята на моята господарка.

Последния път, когато разговаряхме с нея, тя едва ли имаше желание да вдигне очи от отворената върху масата книга. Този път господарката се държеше много по-добре. Тя посрещна детектива, гледайки го в очите твърдо и уверено, както я гледаше и той. Духът на семейство Вериндър озаряваше цялото й лице; и аз знаех, че мистър Къф ще срещне равна на себе си личност, когато жена като моята господарка е готова да чуе и най-лошото от неговата уста.