Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Moonstone, 1868 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Никола Милев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Готически роман
- Епистоларен роман
- Колониален приключенски роман
- Криминална литература
- Приключенска литература
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Уилки Колинс. Лунният камък
„Народна младеж“, София, 1980
Библиотека „Лъч“ № 58
Разузнавачески и приключенски романи и повести
Редактор Светла Тодорова
Художник Олга Паскалева
Художествен редактор Димитър Чаушов
Технически редактор Маргарита Лазарова
Коректор Лилия Вълчева
II издание ЛГ VI. Тематичен № 23 9536621611/5557-2-80.
Дадена за набор на 2. X. 1979 година. Подписана за печат на 13. II. 1980 година. Излязла от печат на 20. II. 1980 година.
Поръчка № 15. Формат 1/32 84×108. Печатни коли 36. Издателски коли 30,24. Цена на книжното тяло 3,19 лева. Цена 3,29 лева.
ДПК „Димитър Благоев“, София, 1980
Wilkie Collins.
The Moonstone
The Penguin English Library, 1966
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
ОСМИ РАЗКАЗ
приложен от Габриел Бетъридж
Аз съм този (както вие несъмнено ще си спомните), който започна да разказва тази история. Аз съм също така и лицето, което ще завърши последните й страници.
Не мислете, че се готвя да прибавя нещо за индийския диамант. Ненавиждам този злочест камък и оставям на някой друг да ви разкаже за него всичко, което бихте желали да знаете. Моята цел тук е да ви запозная с едно събитие в историята на семейството — събитие, за което досега никой нищо не е споменал и към което не ще позволя да се отнасят с подобно неуважение. Аз намеквам, разбира се, за сватбата на мис Рейчъл и мистър Франклин Блейк. Това забележително събитие стана в нашия дом в Йоркшир във вторник, на девети октомври хиляда осемстотин четиридесет и девета година. По този случай аз получих нови дрехи. А младата двойка замина да прекара медения си месец в Шотландия.
Тъй като след смъртта на моята бедна господарка семейните тържества в нашия дом бяха станали голяма рядкост, то аз в деня на бракосъчетанието (особено към края на деня) си пийнах малко повечко, отколкото трябваше.
Ако и вие някога сте вършили нещо подобно, ще ме разберете и ще ми съчувствувате. Ако ли не — тогава може би ще си кажете: „Противен старик! Защо му трябва да говори за това?“ Причината обаче ще узнаете по-долу.
И така, след като си бях пийнал малко повечко (Бог да ви благослови, и вие сигурно си имате по някоя любима слабост! Само че вашата слабост не е моя, а моята не е ваша), аз прибягнах до едно незаменимо лекарство, а това лекарство, както знаете, е „Робинзон Крузо“. Къде точно отворих тази безподобна книга, не мога да кажа. Но редовете, които в края на краищата започнаха да се сливат пред очите ми, помня безпогрешно. Намират се на страница триста и осемнайсета й се отнасят до семейните работи на Робинзон Крузо. Те са следните:
„С такива мисли аз разгледах новото си положение: аз имах жена (обърнете внимание: мистър Франклин Блейк също има жена!), роди ми се дете. (Обърнете пак внимание: това може да се случи и на мистър Франклин!) И тогава моята жена…“
Какво е направила или не е направила жената на Робинзон Крузо „тогава“, аз вече нямах никакво желание да узная. Но подчертах редовете относно младенеца и сложих там една хартийка, за да не загубя мястото. „Постой тука — казах й аз, — докато минат няколко месеца от сватбата на мис Рейчъл и мистър Франклин, пък тогава ще видим!…“
Изминаха месеци (повече, отколкото очаквах) и все още не се представяше някакъв случай да обезпокоя хартийката, поставена в книгата. Едва когато настъпи настоящият месец, ноември хиляда осемстотин и петдесета година, мистър Франклин дойде при мен в най-весело настроение и рече:
— Бетъридж, имам да ви казвам една новина! Нещо ще се случи в този том, когато ние с вас станем с няколко месеца по-стари.
— Отнася ли се това до семейството, сър? — попитах аз.
— Разбира се, че се отнася до семейството — отговори мистър Франклин.
— И има ли вашата добра съпруга нещо общо с тази новина, ако обичате да ми кажете, сър?
— Тя наистина има много общо с това — отговори мистър Франклин, започвайки да показва признаци на учудване.
— Нито дума повече, сър! Господ да ви благослови и двамата; щастлив съм да чуя това! — рекох аз.
Мистър Франклин се облещи като ударен от гръм.
— Мога ли да ви попитам откъде сте получили тия сведения? — попита той. — Аз самият узнах това (под най-строга тайна) едва преди пет минути.
Настъпи минутата да извадя „Робинзон Крузо“! Ето че ми се представи случай да прочета на мистър Франклин редовете за младенеца, отбелязани от мен в деня на неговата сватба. Прочетох му тия чудни редове с благоговение, както изисква тяхното значение, сурово го погледнах в лицето:
— Е, сър, вярвате ли сега в „Робинзон Крузо“? — попитах аз с подобаваща за случая тържественост.
— Бетъридж — каза мистър Франклин със същата тържественост, — най-после се уверих и аз!
Той се ръкува с мен и аз почувствувах, че го бях убедил.
Съобщавайки за това необикновено събитие, аз напускам страниците на тази книга. Дано някой не се смее над това мое последно изказване. Вие сте свободни да се шегувате над всичко друго, което съм писал; но това, което се отнася до „Робинзон Крузо“, е нещо съвсем сериозно и аз ви моля да се отнесете към него с подобаващо доверие.
С това, лейди и джентълмени, аз се покланям и завършвам.