Уилки Колинс
Лунният камък (4)

IV

Моля да не се забравя, че всичко, изложено тук относно моя братовчед (освен ако не възникне необходимост за неговото публикуване), е предназначено само за членовете на нашето семейство: Хърнкасл не ми каза нищо, което да ми даде повод да се обърна към нашия полкови командир. Тези, които си спомнят за неговото избухване преди атаката, продължават да дразнят моя братовчед относно диаманта; но той си мълчи, като очевидно не забравя обстоятелствата, при които го изненадах в оръжейния склад. Носят се слухове, че възнамерява да се прехвърли в друг полк — вероятно за да бъде по-далеч от мен.

Не знам дали това е вярно или не; обаче не бих могъл да стана негов обвинител по съвсем основателни причини. Ако разглася всичко гореизложено, аз не ще имам никакви доказателства освен моето вътрешно убеждение: аз не само не бих могъл да докажа, че той е убил двамата индуси на вратата, но не мога дори да твърдя, че е убил третия, вътре в залата — и затова, защото не съм го видял със собствените си очи. Наистина аз чух думите на умиращия индус, но ако някой ми възрази, че те са били само предсмъртно бълнуване, как бих могъл да го опровергая? Затова нека нашите роднини от едната, както и от другата страна сами си съставят мнение за всичко гореизложено и решат за себе си дали отвращението, което аз изпитвам към този човек, е основателно или не.

Макар и да не вярвам във фантастичната индийска легенда, засягаща диаманта, трябва да призная, че самият аз не съм напълно освободен от известни суеверия във връзка с този въпрос. И все едно дали това е от убеждение или от измамно предположение, но аз смятам, че всяко престъпление води след себе си и своето наказание. Аз не само съм убеден във виновността на Хърнкасл, но и не се съмнявам, че той ще съжалява, ако задържи диаманта за себе си и че другите, които вземат този диамант, когато той им го даде, също така ще съжаляват.