Майн Рид
Приключение в пустинята (20)

Глава XX
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предложението беше прието. Нашият другар Мак Найт пожела да остане най-вече заради своята малка Луиза. Всички знаехме какви опасности ни чакат през зимата в пустинята.

По тези ширини зимата, както забеляза Ралф, не е дълга — пролетта настъпва скоро. За нас дивият живот, който ни предстоеше тук беше изпълнен с много красота, затова и се съгласихме с предложението на домакина ни.

Ралф изпълни своето обещание и уреди чудесен лов през зимата. Особено интересен беше за нас и ловът на бобри, от които убихме около две хиляди.

С настъпването на пролетта бяхме готови за път. Приготвихме три коли: две за кожите на бобрите и третата за жените. Ралф и синовете му трябваше да яздят. Оградата на парка беше махната, а животните — пуснати на свобода. След като ги нахранихме добре, ги оставихме на собствената им съдба и напуснахме долината.

Тръгнахме на север, за да минем по стария път, който води за Сейнт Луис. Там пристигнахме през май. Ралф веднага продаде своите коли и спечели голяма сума…

Оттогава минаха няколко години. Авторът на тази книга живее в далечна страна и нямаше вести за Ралф и семейството му.

Наскоро обаче получих от него писмо, от което ми беше приятно да науча, че всички са здрави и се чувстват прекрасно. Франк и Хенри отдавна бяха завършили колежа. Сега те вече са истински мъже. Малките Мария и Луиза бяха завършили пансион. Накрая писмото на Ралф съдържаше и други крайно интересни новини.

Ставаше дума за четири сватби. Хенри се беше сгодил за своята „малка сестра“, чернокосата Луиза. Франк се оженил за красивата дъщеря на един плантатор от Мисури. На русата Мария с гълъбовите очи предстоеше да свърже съдбата си с един млад търговец, който прекара зимата в долината заедно с нас. Много добре си спомням как той още тогава се навърташе край малката Мария.

А четвъртата сватба? На този въпрос ще отговорят Куджо и неговата дебела Луиза.

Писмото завършваше с това, че след сватбените празненства Ралф смяташе да се върне в долината. С него щяха да отидат всички — Мак Найт и младоженците.

Те щяха да вземат със себе си много коли, коне, говеда и всичко необходимо за скотовъдство и земеделие. Имаха строго определен план — искаха да основат малка колония на патриархални начала.

Това писмо беше пропито с щастие. Четейки го, аз си спомних онези щастливи минути, които преживях в обществото на тези мъжествени хора и благодарих на съдбата, която ме доведе в „жилището в пустинята“.