Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fountains of Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ФОНТАНИТЕ НА РАЯ. 1996. Изд. Камея, София. Биб. Биб. Кристална библиотека Фантастика, No. 8. Роман. Превод: [от англ. ез. Любомир СПИРОВ [Fountain of Paradise / Arthur Clark]. Печат: Поипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 247. Цена: 250.00 лв. ISBN: 954-8340-16-7 (грешен).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Оправяне на кавички и епиграфи (Мандор)
  3. — Добавяне

Глава 42. Жертви на Космоса

Твърди се, че всеки що-годе голям строеж иска своите човешки жертви. На пилоните на „Гибралтарския мост“ бяха гравирани четиринадесет имена. Но благодарение на почти фанатичната обезопасителна кампания нещастните случаи на орбиталната кула бяха сведени до забележителен минимум. Дори бе изминала година без нито една причинена смърт.

Но през друга година имаше четири смъртни случая, като два от тях бяха изключително мъчителни. Един от упражняващите надзор при сглобяването на космическата станция, свикнал да работи при нулева гравитация, бе забравил, че въпреки че се намираше в Космоса, не бе на орбитална височина, и жизненият му опит го подведе. Бе падал отвесно петнадесет хиляди километра и бе изгорял като метеор при навлизането в атмосферата. За нещастие радиото на скафандъра му бе останало включено през последните няколко минути от живота му…

Годината бе лоша за кулата. Втората трагедия бе по-дълга и не по-малко публична. Една жена-инженер, работеща на мястото на противотежестта, далеко отвъд синхронната орбита, бе пропуснала да закопчае правилно предпазния си колан. Бе отхвърлена в Космоса като камък от прашка.

Не я грозеше непосредствена опасност: нито щеше да падне на Земята, нито щеше да се отдалечи безвъзвратно от нея. За нещастие скафандърът й бе снабден с кислород само за два часа. Нямаше възможност да бъде спасена за толкова кратко време и въпреки воя, нададен от обществеността, не бе направен даже опит.

Жертвата бе помогнала благородно. Бе предала своите прощални съобщения и при останал кислород за още тридесет минути бе разхерметизирала рязко скафандъра си. Тялото й бе открито няколко дена по-късно, когато неумолимите закони на небесната механика я върнаха обратно в перигея на описаната от нея дълга елипса.

Тези трагедии минаха мимолетно през ума на Морган, докато слизаше с високоскоростния асансьор към залата за управление, следван от посърналия Кингзли и почти забравения Дев. Но настоящата катастрофа бе от съвършено различен тип, включваща експлозия при или около основата на кулата. Бе очевидно, че транспортьорът бе паднал на Земята, дори преди да бе получен тенденциозния рапорт за „гигантски метеоритен дъжд“ от Централен Тейпробейн.

„Безсмислено е да обобщавам, преди да разполагам с още факти! — помисли Морган. — В настоящия случай, обаче, всички доказателства са унищожени и няма да станат известни!“ Знаеше, че катастрофите в Космоса рядко произтичаха от една-единствена причина. Обикновено бяха резултат на поредица от случайности, поначало достатъчно безобидни сами по себе си. Дори цялата предвидливост на инженерите по безопасността не можеше да гарантира стопроцентова надеждност и даже понякога най-сложните предпазни мерки довеждаха до нещастието.

Инженерът не се срамуваше от факта, че сигурността на проекта го интересуваше много повече от загубата на нечий човешки живот. Нищо не можеше да съживи мъртъвците, трябваше да се подсигури същия инцидент да не се повтори отново. Но мисълта, че почти завършената кула можеше да бъде поставена под угроза, му се стори прекалено плашеща перспектива.

Асансьорът плавно спря и Морган влезе в залата за управление. И точно навреме, за да присъствува на втората за тази вечер изненада!