Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fountains of Paradise, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Спиров, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ФОНТАНИТЕ НА РАЯ. 1996. Изд. Камея, София. Биб. Биб. Кристална библиотека Фантастика, No. 8. Роман. Превод: [от англ. ез. Любомир СПИРОВ [Fountain of Paradise / Arthur Clark]. Печат: Поипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 247. Цена: 250.00 лв. ISBN: 954-8340-16-7 (грешен).
История
- — Добавяне на анотация
- — Оправяне на кавички и епиграфи (Мандор)
- — Добавяне
ЧАСТ II. ХРАМЪТ
„Докато различните религии спорят взаимно и ожесточено относно коя именно владее истината; то от наше полезрение, на истината, поднесена ни от религията, бихме могли да не обърнем и внимание… Ако опитаме да намерим точното място на религията в еволюцията на човечеството, то тя няма да ни изглежда вече като дълготрайна придобивка, щом я сравним с неврозата, която трябва да изтърпи цивилизован индивид по пътя си от детството до зрелостта.“
„Разбира се, човек е създал бога по свой образ и подобие, но каква друга алтернатива е имал? Също както истинското разбиране за геоложкия строеж на планетата бе невъзможен, преди да започнем изследването и на други светове освен Земята — по същия начин една докосваща се до истината теология трябваше да изчака контакта с извънземен разум. Ето защо предметът «Сравнителна религия» не бе възможно да съществува, докато се изучаваше единствено религията на човечеството.“
„Трябва да изчакаме с трепет отговорите на следните въпроси:
1) Съществуват ли и колко са религиозните концепции, свързани с вярата в единоначалието, с нула, един, два и повече от двама «родители»?;
2) Дали религиозната вяра би могла да се открие само всред живи организми, които поддържат тесни връзки с техния пряк родоначалник по време на периода на своето съзряване и формиране на характера?
Ако открием, че религията съществува изключително само при надарените с интелект екземпляри на човекоподобни маймуни, делфини, слонове, кучета и така нататък, но НЕ и сред извънземните компютри, термити, риби, костенурки или водещи социален живот амеби, то трябва да стигнем до някои болезнени умозаключения…
Вероятно чувство като любовта и религията могат да възникнат само между млекопитаещи и то — само по същата причина. Изследването на тяхната патология води до същия извод. Който се съмнява във взаимовръзката между религиозния фанатизъм и перверзността, би трябвало да прочете основно и задълбочено «Malleus maleficarum» или книгата на Хаксли «Дяволите от Лоудан».“
„Знаменитата забележка на доктор Чарлз Уилис (направена на Хавайските острови през 1970 година), че «религията е страничен продукт на недохранването» не би ни помогнала тук повече от едносричното и грубиянско отрицание на Грегори Бейтсон. Доктор Уилис явно е искал да каже, че: 1) халюцинациите, предизвикани от доброволно или принудително гладуване, с готовност биват интерпретирани като религиозни видения; 2) в днешния живот гладът сам по себе си окуражава вярата в компенсиращия живот в отвъдното. Вероятно това е основен психологически механизъм за оцеляване…
Ирония на съдбата е, че изследванията в областта на така наречените «лекарства за разширяване на съзнанието» доказа тяхното обратно действие: бяха открити естествени «навеждащи на божествени помисли» химически вещества, произвеждани нормално от мозъка на човека. Откритието, че повечето набожни последователи на дадена религия могат да сменят вярата си в произволна друга с умерена доза на «2-4-7-ортопаратеозамин» нанесе може би най-съкрушителния удар върху религията.
Ако не броим, разбира се, пришествието на «Старглайдер»…“
Глава 12. „Старглайдер“
Подобно събитие бе очаквано в продължение на стотици години и бяха давани много пъти фалшиви тревоги. Накрая, когато най-после се случи, човечеството се оказа напълно изненадано.
Радиосигналът от посока на Алфа Центавър бе така мощен, че най-напред бе засечен като смущение, насложено върху обичайната радиовръзка с търговски цели. Събитието хвърли в смут всички радиоастрономи, които в продължение на десетилетия бяха търсили съобщения на интелигентни същества в Космоса, още повече че те бяха пренебрегнали тройната система на съзвездието Алфа, Бета и Проксима Центавър.
Веднага всеки радиотелескоп, който можеше да обследва Южната полусфера, бе фокусиран върху Центавър. След часове бе направено още по-сензационно откритие. Сигналът не идваше от съзвездието Центавър, а от точка, отместена на половин градус встрани. При това се местеше в пространството!
Така изглеждаше първият намек за истината. Когато бе потвърдена от много независими източници, нормалният бизнес на човечеството замря.
Свикнаха с голямата мощност на сигнала. Източникът му бе вече в пределите на Слънчевата система и се движеше право към Слънцето със скорост шестстотин километра в секунда. Дългоочакваните посетители от Космоса, от които и се страхуваха, най-после бяха пристигнали…
В продължение на тридесет дни нарушителят не предприемаше нищо особено. Минаваше покрай най-външно разположените планети и излъчваше една и съща серия от импулси, с която просто съобщаваше: „Аз съм тук!“. Не направи опит да отговори на сигналите, излъчени до него, нито промени първоначалната си орбита, прилична на комета. Само намали скоростта си. Вероятно пътуването му от съзвездието Центавър бе продължило две хиляди години. Някои се успокоиха от този факт: това означаваше, че посетителят представляваше космическа сонда-робот. Други се разочароваха: усещаха липсата на присъствието на живи извънземни като антивръх.
По всички медии и в парламентите до втръсване се разискваше целия спектър от теоретични възможности. Всеки сюжет, използуван някога в научната фантастика — от пристигането на доброжелателни, щедри богове до нахлуването на вампири-кръвопийци — бе ексхумиран и сериозно анализиран. Лондонската застрахователна компания „Ллойдз“ събираше значителни премии от застраховки против несигурно бъдеще, в това число и такива, при които в други случаи не би могло да се събере и едно пени.
След като чуждоземците пресякоха орбитата на Юпитер, инструментите на Земята започнаха да събират някаква информация за пришълците. Първото разкритие донесе краткотрайна паника. Космическият обект бе с диаметър петстотин километра, тоест с размерите на малка луна! Може би в края на краищата представляваше неголям свят, приютил армия от нашественици…
Страхът изчезна, когато по-точните наблюдения показаха, че твърдата обвивка на междупланетния кораб бе с радиус само няколко метра. Петстотинкилометровият ореол около него представляваше нещо познато — крехък рефлектор, въртящ се с ниска скорост, точен еквивалент на астрономическите орбитални радиотелескопи. Вероятно това бе антената, с чиято помощ посетителят поддържаше връзка с далечната си база и през която дори сега несъмнено излъчваше своите открития, докато сканираше Слънчевата система и подслушваше радиото, телевизията и радиопредаванията на човечеството.
Дойде още една изненада. Антената с размери на астероид не бе насочена в посока на Алфа Центавър, а някъде към съвсем друга точка от небосклона. Изглеждаше, че системата Центавър бе просто последната от спирките на звездолета, а не място на произход.
Астрономите все още размишляваха, когато внезапно ги посети успехът. Една от земните сонди, извършваща рутинен патрулен полет отвъд Марс и обследваща слънчевото изригване, внезапно заглъхна, но радиовръзката се възстанови минута по-късно. Когато изследваха направените записи, бе открито, че уредите бяха били парализирани за момент от интензивно излъчване. Сондата бе преминала точно през лъча на космическия посетител! След това се оказа проста работа да се изчисли точно накъде бе насочен.
По протежение на петдесет и две светлинни години в тази посока нямаше нищо с изключение на много стара звезда — червено джудже — едно от онези угасващи малки слънца, които щяха да светят слабо билиони години, след като великолепните гиганти на тяхната система бяха изгорели докрай. Досега нито един радиотелескоп не бе изследвал тази галактика по-обстойно. Сега всички инструменти, които можеха да се отделят от вахтата за наблюдение на приближаващия неканен посетител, бяха фокусирани върху неговия предполагаем произход.
И ето, космическият пришълец доближаваше и излъчваше резонансен сигнал в едносантиметровия вълнов обхват. Създателите му поддържаха връзка с ракетата, която бяха изстреляли преди хиляди години. Но съобщенията, които получаваха, бяха вероятно с петдесетгодишно закъснение.
Когато стигна орбитата на Марс, посетителят показа, че бе забелязал човешката раса на Земята по най-драматичния и небудещ съмнение възможен начин. Започна да излъчва стандартен телевизионен сигнал с 3075-редова развивка. Предаваше различни картини с насложен върху тях текст на чисти, макар и бомбастични, английски и китайски езици. Започна първият космически диалог, при това — със закъснение на връзката от порядъка на няколко минути, а не — десетилетия, както се очакваше.