Романът е блестящ, но преводът е нелеп. Изглежда ми неправдоподобно първото българско издание да е това — от 1996 г. Чел съм руско от началото на осемдесетте.
Действително мога да се съглася, че на някои места има колокиални изрази, които определено не са там, където принадлежат по предназначение. Чел съм произведението още като беше прясно, през отдавна изминалото време, когато текушата ми резиденция все още се намираше във Великобритания. Мога единствено да кажа, че да четеш литературата в оригинал е най-добре, особено съчетано със неповторимата идилия на чаша уиски и силен шотландски тютюн в добрата стара лула пред камината. В днешно време, ние потребителите сме разглезени при масовите възможности за всичко. Тъй че изразявам благодарности и за този превод, въпреки неточностите му, защото е по-добре от нищо. Моите набори сигурно си спомнят как по времето на желязната завеса модерната литература беше силно ограничена. Но аз силно се отклоних, нека приключа дотук.
Поздрав.
Любимата ми новела от Артър Кларк. Доколкото знам е написан след емигрирането на Кларк в Шри-Ланка. Историята и културата на Шри-Ланка са вплетени чуесно в повестованието.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.