Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (66) (1352–1878)

Балканските национални държави се появяват на историческата сцена през XIX век като рожба на националноосвободителното движение на балканските народи. Те се създават въз основа на народностния принцип, т.е. според правилото „за всяка нация — държава“. Наистина, има опити за изграждане на две държавни организации за една нация (Влахия и Молдова за румънската, Княжество България и Източна Румелия за българската), но те не успяват — националните сили налагат обединение. Само Сърбия и Черна гора се развиват като две сръбски държави, но е необходимо да се отчете обстоятелството, че черногорското население, макар и сръбско по произход, с течение на времето създава свой бит и традиция и започва да се изявява като отделна нация. От балканските национални държави само Гърция започва развитието си като независима държава, а всички други минават през етапа на автономията. Освен това нито една от тях при учредяването си не обединява в границите си цялата нация.

Създаването на балканските национални държави се обуславя не само и не единствено от националноосвободителното движение. Особено важна роля в случая играят великите сили. От съотношението на силите на международната арена, от съответната международна конюнктура най-често зависи както учредяването на отделните държави, така и техният статут, форма на управление, териториален обхват и граници. Всъщност великите сили си присвояват правото да решават балканските проблеми в зависимост от целите на своята политика в Югоизточна Европа и Близкия изток.

Международните договори и актове по балканските проблеми обикновено предписват главното в държавния строй и управление на Балканите (автономия или независимост, териториален обхват и граници, форма на управление и династия и пр.). Важно място в случая заема въпросът за формата на управление. При всички случаи тази форма е монархия. И това е напълно естествено — едри монархии като Русия, Австро-Унгария, Англия, Османската империя и др. могат да декретират създаването само на монархически държавен строй. Монархията е форма на управление, която позволява изграждането на по-консервативна държавна уредба, от което се оказват еднакво заинтересовани както великите сили, така и консервативните среди в самите балкански страни. За великите сили най-голямо значение придобива въпросът за княжеските престоли, държавните глави и правителства, чрез които всяка от тях осъществява влиянието си. На имотните класи монархията с консервативната си държавна уредба осигурява участието във властта.

Успоредно с монархията на Балканите се появява и републиката, ако не като непосредствена постоянна практика, то поне като опит и стремеж. Външен фактор на балканския републиканизъм са революционните движения в Европа, а негова вътрешна социалнокласова основа — революционно-демократическите сили в балканските страни. Още Ригас Велестинлис предлага създаването на „гръцка република“, която да обедини балканските народи. Развитието на републиканизма по-нататък се свързва с Наполеоновите войни и с установяването на републиканска форма на управление на Йонийските острови от 1800 г. до 1807 г. Републиката се налага и по време на гръцкото въстание от 1821–1829 г. Републиканските идеи се защитават от двете течения, революционно-демократическото и умерено консервативното, очертали се в гръцкото общество в хода на въстанието. Въпреки това републиката като форма на управление в Гърция просъществува кратко. През 1830 г. великите сили декретират монархия, а Гърция приема това решение. Всъщност отказът от републиката става своеобразна цена, с която гърците заплащат независимостта си.

По време на формирането и утвърждаването на първите национални държави на Балканите капиталистическите отношения в този район на света още не са господстващи, но тенденцията на обществено-икономическото развитие явно клони в полза на капиталистическата обществено-икономическа формация. Руши се османската социално-икономическа и държавно-политическа система и се заменя с нова, осъществява се преход към капитализма. От развитието на този процес са заинтересовани не само имотните класи (корабопритежатели, предприемачи, кнезове, войводи, земевладелци, търговци), но и народните маси, селяните, занаятчиите, интелигенцията. От тази гледнаточка балканските национални държави, макар и да придобиват от време на време абсолютистко деспотични форми, съхраняват в себе си и елементи на освободителна общонародна организация.

Ако се обърнем към конкретната историческа действителност на Балканите, ще видим, че процесът на учредяване и изграждане на балканските национални държави протича в широки хронологични граници и има редица свои особености.