Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (59) (1352–1878)

Филики етерия

В последните години на XVIII и началото на XIX век в гръцкото общество си пробива път идеята, че свободата на Гърция няма да е дело на външни сили, а трябва да се постигне от самите гърци чрез всеобщо въстание. За победа на едно такова въстание е необходима широка народна организация. И през 1814 г. се полага началото на такава организация: гръцки търговци създават в Одеса организация, която наричат Филики етерия (Дружество на приятелите). Тя се изгражда като строго конспиративна мрежа — с централно ръководство, с низови организации при разделяне на членовете на степени (побратими, препоръчани и йереи), с посвещаване, полагане на клетва, шифър за кореспонденция, псевдоними и пр. А целите й са да подготви и осъществи общо въстание за ликвидиране на османското господство и освобождение на Гърция.

В продължение на няколко години Филики етерия се масовизира и става мощна освободителна организация. Към нея се устремява най-будната и революционна част на гръцкото общество. В организацията влиза и водачът на полунезависимата област Мани в Пелопонес Петро Мавромихалис, към етеристите се присъединяват видни клефтски войводи (кап. Тодор Колокотронис и др.), основават се областни настоятелства — ефории, за ръководство на революционната дейност по места, събират се пари и оръжие. Централното ръководство на Филики етерия се премества в Цариград, по-близко до Гърция, назначават се апостоли, започва трескава подготовка за въстание.

Програмата на Филики етерия има предвид не само гръцко, а и общобалканско антиосманско въстание. Затова водачите на организацията установяват връзки с представители на другите балкански народи, а нейната мрежа се разпростира и извън пределите на Гърция. Етеристите създават свои организации в Сливен, Пловдив, Габрово и други български градове. Като апостол на организацията за България е назначен Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806–1812 г. Чрез Йоргаки Олимпиос, водач на клефтите, взели участие в Първото сръбско въстание, е постигнато съглашение с Караджордже Петрович да се върне в Сърбия и да съдейства за нейното въвличане в една обща освободителна борба на Балканите. Усилията в това отношение обаче се провалят, тъй като завърналият се в Сърбия Караджордже е убит от Милош Обренович. Етеристите създават своя мрежа от организации и в Дунавските княжества, като се свързват с влашкия революционер Тудор Владимиреску. Започва подготовка на въстание и във Влахия.

За да придадат по-голяма тежест на започнатото дело, основателите на Филики етерия се стремят да привлекат за ръководител на организацията граф Йоан Каподистрия, по произход от аристокрацията на Ионийските острови, от 1809 г. на руска служба, а от 1816 г. министър на външните работи на Русия. Усилията в това отношение обаче не дават резултат: Йоан Каподистрия смята, че освобождаването на Гърция може да се постигне само с помощта на Русия, а тя след Виенския конгрес е свързана с европейската реакция и има отрицателно отношение към всякакви революционни организации. След отказа на Каподистрия ръководството на Етерията се обръща към Александър Ипсиланти, генерал-майор в руската армия, с молба да застане начело на организацията. Ипсиланти приема и през пролетта на 1820 г. става неин върховен ръководител с пълномощно на генерален инспектор.

В качеството си на ръководител с неограничена власт Ал. Ипсиланти предлага на Милош Обренович гръцко-сръбски съюз с широк диапазон на взаимни ангажименти: братска взаимопомощ, право на преминаване на войски на Филики етерия през сръбска територия, гръцко-сръбски антиосмански военни действия, признаване на наследствено право на Милош на сръбския княжески престол от гръцка страна и пр. От тази акция обаче не излиза нищо. (Не толкова защото изпратените от Ипсиланти предложения до Милош попадат в турски ръце, а преди всичко, защото сръбският княз предпочита да изнудва отстъпки в полза на създаващата се сръбска държава самостоятелно и по свой начин.)

След поемането на ръководството на Филики етерия Ал. Ипсиланти се установява в Одеса. През средата на октомври 1820 г. се свиква военен съвет на организацията в Измаил. Събралите се там дейци на организацията обсъждат и приемат план на предстоящите действия: Въстанието да започне след два месеца. Негов център да бъде Пелопонес. Ипсиланти да замине през Триест за Гърция като главнокомандващ с неограничена власт. Цариград и турската флота да бъдат опожарени. Гърците на руска служба, както и тези в други страни (Египет, Италия и пр.) да оказват финансова помощ или да отидат в Гърция за непосредствено участие в борбите. Влахия и Молдова няма да участват във въоръжени действия — те ще служат като база за снабдяване с оръжие и продоволствие. В България въстание също няма да има — ще се формират български отряди, които да се използват според обстоятелствата. Разчита се на съюзничеството на Милош, който пръв трябва да започне военни действия и да ангажира турските сили на северозапад. Очаква се също така Черна гора да действа съвместно със Сърбия. Сериозни надежди в тази насока се възлагат и на отцепника Али паша Янински, които от лятото на 1820 г. е във война със султана. На пряко руско участие не се разчита, но на благосклонно отношение — да.

Планът обаче е едно, а реалната действителност — друго, трудно е да се отчете и да се предвиди всичко. И в този случай събитията се развиват съвсем не по предварително начертания план. Наскоро след неговото приемане Ипсиланти из основи го изменя, като решава въстанието да започне от Дунавскте княжества — там да се съберат въстаническите сили, които да си пробият път през Западна България и Македония до Гърция. Последвалите събития ще опровергаят и този план.