Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (45) (1352–1878)

Задачи и перспективи

Веднъж преоткрили и почувствали се, тръгнали по пътя на своя възход, всички нации търсят своята национална изява, национална еманципация, национална свобода и в крайна сметка собствена национална държава. И тъй като Европейският югоизток е под властта на две чужди империи, Османската и Хабсбургската, историческото развитие на този район за дълго време се определя от задачата да се разрушават тези империи, без което не може да се постигне национално освобождение на балканските народи. Решаването на тази задача определя главното в историческото развитие на Балканите в продължение на повече от едно столетие.

Следва в случая да се констатира, че Османската империя бавно, но сигурно губи историческа перспектива. Тя е страна с уродлива икономика и деспотичен режим, който се крепи на провинциалната аристокрация от изостаналите райони, кюрдските водачи, реакционното офицерство и висшата държавна бюрокрация. Наистина през първата половина и средата на XIX век се осъществяват реформи (Селим III, Махмуд II), в резултат на което укрепва централната власт и нараства военната мощ, но нищо не може да спаси „болния човек“ край Босфора: национално обособяващите се народи (сърби, гърци, българи, арменци и др.) отказват покорство, тяхното националноосвободително движение става главната причина за вътрешната нестабилност и разпадането на империята.

Другата империя, Хабсбургската, е средноевропейска и балканска сила, чието разпадане още никой не предвижда. Нещо повече, докато империята на султаните започва да губи територии, то Хабсбургската монархия разширява владенията си на Балканите. Въпреки това и Австрийската империя (след 1867 г. Австро-Унгария) не успява да постигне вътрешната си консолидация и не може да приобщи поданиците си (хървати, словенци, сърби, чехи, словаци и др.). Така и в този случай историческата перспектива започва да сочи по посока на разпадане (или в краен случай някаква реорганизация, в резултат на която да бъдат задоволени националните искания на всички народи на империята).

Разрушаването на чуждите империи, разбира се, не е единственият проблем на балканските народи. Не по-малко важен и особено труден е въпросът за подялбата на тяхното наследство. Решаването на този въпрос неизбежно се свързва с учредяването и териториалния обхват на балканските национални държави. Тук на преден план излиза въпросът за взаимоотношенията на балканските народи едни с други или с външни сили, участващи в решаването на балканските проблеми. И съвсем естествено се появяват редица нови производни проблеми: „за всяка нация — държава“ или някакво общо федерално обединение; пътища и средства за решаване на спорни проблеми, начертаване на граници, установяване на „равновесие“, съдба на областите със смесено население, малцинства и малцинствени права и пр.