Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (41) (1352–1878)

Влахия и Молдова

Просветното движение във Влахия и Молдова има някои особености, свързани с историческото развитие на Дунавските княжества. Особено значение тук придобива въпросът за изместване на старата влахобългарска книжнина, разпространила се в княжествата през XIII–XIV век под влияние на средновековната българска държава. През XVII век започва създаването на литература на румънски език. Възникват училища с полусветски характер, които постепенно еволюират, а основаната през втората половина на XVII век Висша академия прераства в известния по-късно Букурещки лицей. Виден представител на румънското просвещение от това време е княз Димитър Кантемир. Получил образованието си в гръцката Висша национална школа в Цариград, запознат с много езици и култури, Кантемир заема в началото на XVIII век молдовския престол, развива идеята за освобождение на Дунавските княжества от османска зависимост и става съюзник на Петър I във войната му против Османската империя през 1710–1711 г. Господарят на Влахия Константин Бранковяну също покровителства образованието и книгопечатането.

Започналата румънизация на културния живот във Влахия и Молдова обаче се забавя поради налагането на фанариотското господство в княжествата. Фанариотските князе подпомагат просвещението, но не на румънски, а на гръцки език. Букурещката академия бива „реорганизирана“, за преподаватели в училищата се привличат гръцки интелигенти, в княжеските канцеларии се настаняват гърци, Влахия и Молдова стават едва ли не колонии на цариградския квартал Фенер, сред болярството и богатите румънци прониква гръцко влияние. Така успоредно с румънизацията започва и процес на елинизация на културния живот във Влахия и Молдова.

Борбата между двете тенденции продължава повече от един век и завършва с победа на румънизацията. С усилията и средствата на редица влашки и молдовски просветни и други дейци се откриват нови училища, развива се румънският литературен език, подчертава се латинският му произход, търсят се корените на румънския народ във времето на римското владичество на Балканите, превеждат се съчинения от западни и класически автори, пропагандиращи идеите на светското знание, философия и морал, внасят се книги от Европа, заменя се употребяваната дотогава кирилица с латинска азбука и т.н. Всичко това допринася за формирането на румънската национална култура. Твърде големи заслуги в това отношение има молдовският митрополит Венеамин, както и т.нар. Трансилванска школа от учени и просветители.