Джеймз М. Бари
Питър Пан (6)

6.
КЪЩИЧКАТА

Когато другите момчета изскочиха въоръжени от дупките на пъновете, глупавият Свирчо стоеше горд като завоевател над тялото на Уенди.

— Много закъсняхте — извика той, — аз вече свалих Уенди. Питър ще бъде толкова доволен от мен!

— Глупак! — извика над главата му Менче-Звънче и литна да се скрие някъде: Другите момчета не я чуха. Бяха се струпали около Уенди и я гледаха. Страшна тишина цареше в гората — ако сърцето на Уенди биеше, те всички щяха да го чуят.

Дребосъка заговори пръв:

— Това не е птица — каза той изплашено. — Струва ми се, че е дама.

— Дама ли? — възкликна Свирчо и се разтрепера.

— И ние я убихме — каза Нибз дрезгаво.

Всички в миг снеха шапките си.

— Сега разбирам — каза Къдравия. — Питър я е пратил при нас. — Натъжен, той се хвърли на земята.

— Най-после една дама щеше да се погрижи за нас — каза единият от близнаците — и вие я убихте.

На всички им беше жал за Свирчо, но по им беше жал за самите тях; и затова когато той направи крачка към тях, те се отдръпнаха назад.

Лицето на Свирчо беше съвсем бледо, но чертите му изразяваха такова чувство за достойнство, каквото никой не бе виждал у него дотогава.

— Аз извърших това — каза той замислено. — Когато сънувах дами, аз им казвах: „Хубава майко, хубава майко.“ Но когато истинската майка дойде, аз я пронизах със стрела.

Той бавно се оттегли настрани.

— Не си отивай — извикаха останалите нажалени.

— Трябва да си отида — отговори той с разтреперан глас. — Страх ме е от Питър.

Тъкмо в този трагичен момент те чуха познат звук и едва не си глътнаха езиците от уплаха: Питър кукуригаше.

— Питър! — извикаха те, защото той винаги им се обаждаше така, когато се завръщаше.

— Да я скрием — пошепнаха момчетата и бързешком се събраха около Уенди. Но Свирчо продължаваше да стои настрана.

Отново се чу звучното кукуригане и Питър се спусна пред тях.

— Поздравявам ви, момчета — извика той. Те машинално отвърнаха на поздрава му и отново се възцари мълчание.

Питър се намръщи.

— Аз се върнах — каза той разпалено. — Защо не викате ура?

Те отвориха уста, но не се чу никакво ура. Бързайки да им съобщи чудесната новина, той не обърна внимание на това.

— Голяма новина, момчета! — извика той. — Най-после доведох една майка за всички ви.

Пак не се чу никакъв звук, освен едно глухо тупване — Свирчо бе паднал на колене.

— Не сте ли я виждали? — запита Питър, който започваше да се тревожи. — Тя летеше насам.

— О, боже! — обади се един глас.

— О, печален ден! — обади се друг глас.

Свирчо стана.

— Питър — каза той спокойно, — ще ти я покажа. — И макар че другите искаха да я скрият, той рече: — Дръпнете се, близнаци. Нека Питър я види.

И така, те всички отстъпиха, Питър я погледа малко. Не знаеше какво да прави.

— Тя е мъртва — Питър се почувствува неловко. — Може би е изплашена, че е мъртва.

Мина му през ума да хвръкне по някакъв смешен начин и да лети, докато вече не я вижда; а после да не се връща на това място. Ако той бе постъпил така, всички момчета щяха да го последват.

Но той видя стрелата. Измъкна я от гърдите й и погледна дружината си.

— Чия е тази стрела? — запита той строго.

— Моя, Питър — каза Свирчо, като отново падна на колене.

— О, подла ръка — извика Питър и вдигна стрелата, за да я използува като кама.

Свирчо не трепна. Разтвори ризата си и каза с твърд глас:

— Удряй, Питър, удряй право в сърцето.

Два пъти вдигна Питър стрелата и двата пъти ръката му увисна безсилна надолу.

— Не мога да те ударя — призна той със страхопочитание. — Нещо ми спира ръката.

Всички го погледнаха с учудване, освен Нибз, който за щастие гледаше към Уенди.

— Тя ти спира ръката — извика той, — лейди Уенди. Погледнете й ръката.

Странно, но Уенди действително бе вдигнала ръка. Нибз се наведе над нея и почтително слушаше:

— Струва ми се, че каза „Горкият Свирчо“ — пошепна той. — Жива е — каза кратко Питър.

И в същия миг Дребосъка изкрещя:

— Лейди Уенди е жива!

После Питър коленичи до нея и намери копчето си. Сигурно си спомняте, че тя го беше турила на синджирче, което носеше на врата си.

— Вижте — каза той, — стрелата се е ударила тук. Това е целувката, която й дадох. Тази целувка й спаси живота.

— Аз си спомням за целувките — намеси се бързо Дребосъка. — Чакай да видя. Да, да, това е целувка.

Питър не го чу. Той молеше Уенди да се съвземе по-бързо, та да й покаже сирените. Тя, разбира се, не можеше още да отговори, тъй като беше припаднала от уплаха. Внезапно над главите си дочуха ридание.

— Слушайте как плаче Менче-Звънче — каза Къдравия. — Плаче, защото Уенди е жива.

Тогава те трябваше да разкажат на Питър за престъплението на Менче-Звънче. Никога дотогава не го бяха виждали така разгневен.

— Слушай, Менче-Звънче — извика той. — Аз вече не съм ти приятел. Махай се оттук и никога вече не се връщай.

Феята кацна на рамото му и започна да му се моли, но той я пропъди. Едва когато Уенди вдигна ръка, той поомекна и каза:

— Е, не завинаги, но за една седмица.

Да не си мислите, че Менче-Звънче беше благодарна на Уенди, загдето вдигна ръка? О, боже! Никога дотогава не бе изпитвала толкова силно желание да я ощипе. Феите наистина са странни, и Питър, който така добре ги разбираше, често ги пляскаше.

Но какво да правят с Уенди, която беше така отпаднала?

— Да я свалим долу в подземната къща — предложи Къдравия.

— Да, да — подкрепи го Дребосъка, — точно така се постъпва с една дама.

— Не, не — отсече Питър, — не бива да я докосвате. Това няма да бъде достатъчно почтително.

— Точно така мисля и аз — каза Дребосъка.

— Но ако остане да лежи тук — каза Свирчо, — тя ще умре.

— Да, да, ще умре — съгласи се Дребосъка, — но няма какво да се прави.

— Има! — извика Питър. — Ще изградим една къщичка около нея.

Всички бяха възхитени от тази идея.

— Бързо — заповяда им Питър. — Нека всеки от вас ми донесе най-хубавото каквото имаме. Изпразнете нашата къща. И по-живо!

В следния миг те бяха заети като шивачи през нощта преди сватба. Тичаха ту насам, ту натам, ту долу за да донесат завивки, ту нагоре за да събират дърва; и докато работеха така, кой мислите се появи? — Джон и Майкъл. Те едва се тътреха от умора, заспиваха прави, събуждаха се, пристъпваха още една крачка и пак заспиваха.

— Джон, Джон — викаше Майкъл. — събуди се! Къде са Нана и мама, Джон!

Тогава Джон си разтъркваше очите и измърморваше:

— Вярно е, наистина сме летели.

Можете да бъдете сигурни, че те почувствуваха голямо облекчение, когато намериха Питър.

— Здравей, Питър — извикаха те.

— Здравейте — отвърна Питър приятелски, макар че съвсем бе забравил за тях. В този момент той беше много зает: мереше Уенди със стъпки от главата до краката, за да види колко голяма къща ще й бъде нужна. Разбира се, имаше намерение да остави място за столове и маса. Джон и Майкъл го наблюдаваха.

— Спи ли Уенди? — попитаха те.

— Да.

— Джон — предложи Майкъл, — хайде да я събудим и да я накараме да ни приготви вечеря. — Но, казвайки тези думи, той забеляза, че другите момчета мъкнеха тичешком клони за къщичката. — Погледни ги! — извика той.

— Слушай, Къдравия — заповяда Питър с най-капитанския си глас, — погрижи се и тези две момчета да помагат в строежа на къщата.

— Слушам, сър.

— Къща ли строите? — възкликна Джон.

— За Уенди — поясни Къдравия.

— За Уенди! — извика Джон ужасен. — Ами че тя е момиче.

— И затова ние сме нейни слуги — обясни Къдравия.

— Вие всички? Слуги на Уенди?

— Да — каза Питър, — и вие също. Тръгвайте с другите.

Момчетата замъкнаха учудените братя със себе си да режат, секат и носят.

— Най-напред столове и една решетка за камината — заповяда Питър. — И след това ще градим къщата около тях.

— Тъй вярно — потвърди Дребосъка, — така се гради къща, сега си спомням.

Питър се сещаше за всичко…

— Дребосък — заповяда той, — иди да повикаш доктор.

— Слушам, сър — извика той веднага и изчезна, като се почесваше по главата. Той знаеше, че трябва да се подчинява на Питър и след миг се върна, сложил на главата си цилиндъра на Джон, като си придаваше много тържествен вид.

— Извинявайте, сър — каза Питър, като тръгна към него, — вие доктор ли сте?

Разликата между него и другите момчета в такива моменти беше, че те знаеха, че всичко е на ужким, докато за него и на ужким, и наистина бяха едно и също нещо. Това понякога ги затрудняваше, например когато трябваше да вечерят на ужким и да казват, че наистина са вечеряли.

И ако те престанеха да играят на ужким, той ги биеше с пръчка през пръстите.

— Да, малко човече — отговори Дребосъка плахо; пръстите му бяха подути от бой с пръчка.

— Моля ви да прегледате една лейди, която е много болна и е на легло.

Тя лежеше в краката им, но Дребосъка беше достатъчно хитър и се престори, че не я вижда.

— Ах, ах, ах — каза той, — къде лежи тя?

— В онази горичка.

— Ще туря едно стъкълце в устата й — каза Дребосъка и се престори, че слага нещо в устата на Уенди. Беше тревожен момент, когато той уж изваждаше стъкълцето.

— Как е тя сега?

— Ах, ах, ах — възкликна Дребосъка, — тя е излекувана.

— Много се радвам — извика Питър.

— Пак ще намина привечер — каза Дребосъка. — Давайте й говежди бульон от купичка шулнарче. — Но когато върна цилиндъра на Джон, той няколко пъти си пое дълбоко дъх; така правеше по навик винаги, когато се отървеше от някое трудно положение.

Междувременно гората ехтеше от удари на брадви; почти всичко необходимо за едно уютно жилище беше вече натрупано до краката на Уенди.

— Само да знаехме каква къща най харесва — обади се едно от момчетата.

— Питър — провикна се друго момче, — тя продължава да спи, но мърда.

— Устата й е отворена! — изкрещя трети, както почтително гледаше в устата й. — О, колко е прекрасна!

— Може би ще ни изпее нещо, както спи — каза Питър … — Уенди, изпей ни каква къща би искала да имаш.

Веднага, без да отвори очи, Уенди започна да пее:

„О, малка къщичка да имах —

това ми трябва днес на мен;

с червени тухлени стени

и покрив като мъх зелен.“

Те се заливаха от смях, защото по някаква случайност клоните, които бяха донесли, лепнеха от червен сок и подът бе застлан с мъх. Както шумно ковяха къщичката, те сами запяха:

„Виж! Къщичката построихме

с врата — да се заключва нощем.

Кажи ни, майчице Уенди,

дали ти трябва нещо още?“

На тази песен тя отговори доста нескромно:

„Ах! Искам къщата да грее

с безброй усмихнати прозорци —

през тях дечица да надничат

към храстите, покрити с рози.“

С юмруци те отвориха прозорци и направиха щори от големи жълти листа. Но рози откъде да намерят?

— Рози — извика Питър строго.

Те бързо насадиха на ужким най-красивите рози на света, които уж пълзяха по стаите.

Ами бебета?

За да не заповяда Питър да станат сами на бебета, момчетата бързо запяха:

„Прозорци сложихме. Поклащат

главици розите засмени.

Но себе си защо да правим,

щом вече, мамо, сме родени!“

Питър намери, че това е отлична идея и веднага започна да твърди, че е негова. Къщичката беше твърде хубава и несъмнено Уенди се чувствуваше много уютно в нея, макар че те, разбира се, не можеха да я виждат. Питър крачеше наго-ре-надолу и даваше заповеди за последните подробности. Нищо не убягваше от орловия му поглед. В момента, когато къщичката изглеждаше напълно завършена, той извика:

— Няма чукало на вратата!

Всички момчета бяха много засрамени, но Свирчо откъсна подметката от обувката си и от нея стана отлично чукало.

„Сега е напълно завършена“ — казаха си те.

Оказа се, че грешат:

— Няма комин! — каза Питър. — Трябва да имаме комин.

— Безспорно къщата се нуждае от комин — добави Джон с важен вид.

Тогава на Питър му хрумна една блестяща мисъл. Той грабна цилиндъра от главата на Джон, изби дъното му и постави шапката на покрива. Малката къщичка бе тъй доволна с чудесния комин, че от шапката, сякаш в знак на благодарност, веднага започна да излиза дим.

Къщичката вече беше наистина завършена. Нямаше какво друго да се прави, освен да се почука на вратата.

— Сега всички си оправете дрехите. Първите впечатления са ужасно важни — предупреди ги Питър.

Той много се радваше, че никой не запита какво значи първи впечатления. Не запитаха, защото всички бяха заети да си оправят дрехите.

Питър почука почтително. Сега гората беше така притихнала като момчетата; не се чуваше звук освен от Менче-Звънче, която ги наблюдаваше от един клон и открито им се подиграваше.

Момчетата се питаха дали някой ще отвори вратата. И ако я отвори някоя дама, как ще изглежда тя?

Вратата се отвори и излезе една дама. Беше Уенди. Те в миг свалиха шапките си. Тя изглеждаше много изненадана; и те се бяха надявали, че тя ще изглежда точно така.

— Къде се намирам? — попита тя.

Разбира се, Дребосъка първи се обади.

— Лейди Уенди — каза той бързо, — за вас построихме тази къщичка.

— О, кажете, че ви харесва — извика Нибз.

— Чудесна, сладка къщичка — рече Уенди и точно тези думи те бяха очаквали да чуят от нея.

— А ние сме децата — изкрещяха двамата близнаци.

Те всички паднаха на колене и протягайки ръце, извикаха:

— О, лейди Уенди, стани наша майка.

— Да стана ваша майка ли? — възкликна Уенди със светнало лице. — Разбира се, това е прекрасно и очарователно, но както виждате, аз съм малко момиченце и нямам никаква опитност.

— Това няма значение — каза Питър, като че ли той беше единственият от присъствуващите, който знае всичко по въпроса, макар че в действителност знаеше най-малко от всички. — Ние просто имаме нужда от една мила майчинска личност.

— О, боже! — възкликна Уенди. — Виждате ли, аз мисля, че съм точна такава личност!

— Точно така, точно така — извикаха всички, — веднага разбрахме това.

— Много добре — каза тя. — Ще направя всичко, което е по силите ми. Влезте веднага вътре, палави деца. Сигурна съм, че краката ви са мокри. И преди да ви сложа в леглата, тъкмо ще имам време да свърша приказката за Пепеляшка.

Те влязоха вътре; не знам как се намери място за всички, но в Небивала земя човек може да се смести съвсем на тясно. И това беше първата от многото весели вечери, които те прекараха с Уенди. След малко тя ги зави в голямото легло в тяхната подземна къща. Самата тя спа тази нощ в малката къщичка, а Питър стоеше на стража отвън с извадена сабя, тъй като можеше да се чуе как пиратите пируват някъде далеч и вълците обикалят и търсят плячка. В мрака къщичката изглеждаше толкова уютно и безопасно място: ярка светлина минаваше през щорите, коминът пушеше прекрасно и Питър стоеше на пост.

След известно време той заспа и някои феи, които не се държаха здраво на краката си, понеже се завръщаха в къщи от пиянско пиршество, се изкачваха по Питър. На всяко друго момче, което би препречило пътя им, те биха направили голямо зло, а Питър само го щипваха по носа и продължаваха пътя си.