Джеймз М. Бари
Питър Пан (5)

5.
ИСТИНСКИЯТ ОСТРОВ

Чувствувайки, че Питър се връща, Небивала земя отново се пробуди. Тук би трябвало да употребим минало предварително време и да кажем, че тя „се беше пробудила“, но „се пробуди“ звучи по-добре и Питър винаги използуваше това глаголно време.

В негово отсъствие на острова обикновено всичко е тихо и спокойно. Феите сутрин се събуждат един час по-късно, животните се грижат за малките си, по цяла седмица червенокожите денонощно се тъпчат здравата и когато пиратите и изгубените момчета се срещнат, те просто си правят дълги носове едни на други. Но когато се върне Питър, който не обича бездействието, всички те се размърдват; ако прилепиш ухо о земята, ще чуеш как целият остров кипи от живот.

Нея вечер главните сили на острова бяха разположени както следва: изгубените момчета бяха излезли да търсят Питър, пиратите търсеха момчетата, червенокожите търсеха пиратите и дивите зверове търсеха червенокожите. Всички обикаляха острова в кръг едни след други и не се настигаха, защото вървяха с еднаква скорост.

Всички искаха да проливат кръв, освен момчетата, които обикновено обичаха битките, но тази вечер бяха излезли да посрещнат капитана си. На острова момчетата, разбира се, менят броя си, според това колко много деца се убиват, като паднат от количките си и тъй нататък. И когато те почнат да израстват, което е против правилата, Питър ги поразрежда. Но сега там имаше шест момчета, ако броим близнаците за двама. Нека си представим, че лежим в захарната тръстика и ги наблюдаваме как се промъкват в индийска нишка, всеки един сложил ръка на камата си.

Питър им е забранил да се обличат като него и затова те носят дрехи, направени от кожи на мечки, които сами са убили; облечени така, те изглеждат космати и са така заоблени, че когато паднат, се търкалят като топки. По тази причина те стъпват много внимателно.

Първи минава Свирчо; той не е по-малко храбър от другите, но най няма късмет от цялата юнашка чета. Участвувал е в по-малко приключения от всички други, защото големите битки постоянно стават, тъкмо когато той завие зад ъгъла. Когато всичко е спокойно, той използува случая да отиде да събира дърва за огъня; и когато се върне, заварва другите момчета да бършат кръвта. Лошият му късмет е придал на лицето му израз на лека тъга; но той съвсем не е кисел, напротив, характерът му е станал по благ и той е най-смиреното от всички момчета. Бедни, мили Свирчо, тази вечер опасност е надвиснала над тебе. Пази се да не ти предложат приключение, защото ако го приемеш, то ще те потопи в най-дълбока скръб. Свирчо, феята Менче-звънче е решила тази вечер да извърши голямо зло. Тя търси някой, който да й помогне, и смята, че от всички момчета най-лесно може да подмами тебе. Пази се от Менче-Звънче!

Много искам да може да ни чуе, но всъщност ние не сме на острова и той отминава, като си хапе пръстите.

След него върви Нибз, едно весело и сърдечно момче. След това идва Дребосъка. Той пък прави свирки от дърво и танцува възторжено по такта на мелодиите, които сам си измисля. Това е най-надутото от всички момчета. Мисли, че си спомня дните преди да се загуби, с тогавашните маниери и обичаи, и поради това носът му е вирнат по много дързък начин.

Четвърти по ред е Къдравия. Той е палаво момче и толкова пъти е трябвало да излиза пред редицата, когато Питър извика: „Който е извършил това, да излезе напред!“, че сега, щом чуе тази команда, излиза напред, без да мисли дали той е направил белята или някой друг. Най-отзад вървят близнаците, които не можем да опишем, защото сигурно ще опишем единия вместо другия. Питър не беше много сигурен какво значи близнаци, а не разрешаваше на момчетата от своята банда да знаят нещо, което той не знае; затова близнаците не говореха много за себе си и се стараеха да го задоволят, като стояха близо един до друг с такъв вид сякаш се извиняваха.

Момчетата изчезват в мрака и след известно време, но не дълго време — защото на острова всичко става бързо — по техните следи се явяват пиратите. Чуваме ги, преди да ги видим и те винаги пеят една и съща страшна песен:

„Стой! Вира! Котвата вдигни!

Къде? Напред! Не питай!

Докато ни свали куршум —

до среща в дълбините!“^[1]

Дори на прочутата бесилка за пирати в лондонското пристанище никога не е висяла по-грозна сбирщина от злодеи. И ето, с разголени, яки мишци, с две сребърни испански монети, закачени като обици, опирайки от време на време ухо до земята, върви малко пред другите красавецът Чекко, който изряза името си с кървави букви върху гърба на управителя на тъмницата в Гао. Огромният негър зад него беше си сменял името много пъти, откакто престана да се нарича с онова име, с което тъмнокожите майки по бреговете на Гуиджо-Мо още плашат децата си. Ето и Бил Джукс, на когото всеки инч от кожата е татуиран; същият Бил Джукс, по когото, на борда на „Уолръс“, Флинт стреля седемдесет пъти, за да го принуди да захвърли торбата с португалски златни монети. Тук е и Куксън, за когото казваха, че бил брат на Черния Мърфи (но това никога не бе доказано). След тях идваха Старки Благородника, някогашен портиер в едно прочуто средно училище, който убиваше по много изтънчен начин; Скайлайтс (Морган Скайлайтс); ирландският боцман Смий, странно добро-сърдечен човек, който забива ножа в човека, без намерение да го обижда, така да се каже, и който е единственият сектант в екипажа на Хук; после идват Роб Мълинс, Алф Мейсън и много други отдавна известни главорези, които всяват страх по цялото Карибско море.

Сред тях се е изтегнал Джеймс Хук — най-черният и най-големият скъпоценен камък в този ужасен накит, — който се подписваше Джас Хук. За него се казва, че бил единственият човек, от когото Морският готвач се боял. Той лежи удобно в една грубо скована и разкривена кола, теглена и бутана от неговите хора; вместо дясна ръка има желязна кука, с която от време на време ги подтиква да вървят по-бързо. Този страшен човек им говори и се отнася към тях като към кучета, и те му се подчиняват като кучета. Той има мъртвешко, мургаво лице, а косата му е навита на дълги къдрици, които отдалече приличат на черни свещи и придават необикновено заплашителен израз на внушителната му физиономия. Очите му са сини като незабравки и изпълнени с дълбока тъга, освен когато забива куката си в някого; в такива моменти две червени петна се появяват в тях и те светват със страхотен блясък. В обноските му е останало нещо от някогашния благородник и той дори може да те разпори по много изящен начин; чувал съм също, че се славел с умението си да разказва много увлекателно. Той е най-зловещ, когато е най-учтив, което вероятно е най-сигурното доказателство за добро възпитание. Елегантният начин, по който изговаря думите, дори когато псува, както и изисканото му държане показват, че той произлиза от каста, различна от кастата на екипажа му. Той е непоколебимо храбър и за него казват, че се плаши единствено от собствената си кръв, която била гъста и с необикновен цвят. В облеклото си той малко подражава на крал Чарлз II, тъй като в ранния период на кариерата му някой му казал, че странно много прилича на злощастните Стюарти; и в устата си държи собственоръчно направено цигаре, с което може да пуши две пури едновременно. Но най-зловещото нещо у него е несъмнено желязната му кука.

Нека сега той убие един пират, за да видим как действува в такива случаи. Да вземем например Скайлайт. Както вървят, Скайлайт се спъва, тромаво се блъсва в него и измачква тантелената му яка; куката се стрелва напред, чува се как нещо се раздира, и същевременно отеква писък; пиратите ритват тялото настрани и продължават пътя си. Хук дори не си е извадил цигарето от устата.

Такъв е страшният човек, срещу когото Питър Пан ще се бори. Ще спечели ли?

Вървейки по следите на пиратите, червенокожи-те се промъкват безшумно по бойната пътека — тя е невидима за неопитното око — и всички си отварят добре очите. Те носят томахавки и ножове; голите им тела блестят, тъй като са намазани с бои и масла. От кръста на всеки един висят скалпове на момчета и пирати, защото те са от племето Пиканини и не трябва да се смесват с мекосърдечните делаварци или хурони. Най-напред лази на четири крака Великата огромна пантера, един храбрец стол кова много скалпове, че в сегашно то му положение те малко затрудняват движенията му.

Накрая на индийската нишка — най-опасното място — върви Тигрова Лилия, гордо изправена, принцеса по рождение. Тя е най-красивата от всички тъмнокожи хубавици, красавицата на племето Пиканини, кокетка, ту хладна, ту влюбчива. Няма храбрец, който да не желае да вземе за жена тази своенравна девойка, но с томахавка в ръка тя отблъсва онези, които искат да я заведат пред олтара. Забележете как червенокожите минават над паднали вейки, без да вдигат и най-малък шум. Единственият шум, който се чува, е тежкото им дишане, те наистина са малко затлъстели, защото здраво са се тъпкали цяла седмица, но след известно време ще поотслабнат от ходене. Засега обаче шумното им дишане представлява най-голяма опасност за тях.

Червенокожите изчезват, както са дошли — като сенки. Скоро мястото им се заема от животните, дълга и пъстра върволица; лъвове, тигри, мечки, както и безброй дребни зверчета, които бягат от тях. Всички видове животни, и особено тези, които ядат хора, живеят заедно на острова. Езиците им висят навън — тази вечер те са гладни.

Когато и те отминат, се задава последният хищник — един огромен крокодил. След малко ще видим кого търси той.

Крокодилът също отминава, но скоро отново се появяват момчетата, защото шествието ще продължава, докато една от групите спре или тръгне по-бавно. Тогава всички бързо ще се струпат едни върху други.

Всички гледат внимателно напред, но никой не подозира, че опасността може да ги дебне отзад. Това показва колко истински е островът.

Първи, които прекъснаха движещата се окръжност, бяха момчетата. Те се тръшнаха на тревата, близо до подземната си къща.

— Много ми се ще Питър да се върне — каза всеки един от тях, макар че по височина, и още повече по ширина, всички те надминаваха капитана си.

— Аз единствен не се боя от пиратите — каза Дребосъка с тон, заради който не всички го обичаха. Но може би някакъв далечен звук го смути, защото той бързо добави: — Но и аз искам той да се върне и да ни разкаже дали е чул нещо повече за Пепеляшка.

Те заговориха за Пепеляшка и Свирчо каза, че сигурно майка му е приличала много на нея.

Само в отсъствието на Питър можеха да говорят за майки; той беше забранил тази тема на разговор, понеже я намираше глупава.

— Всичко, което си спомням за майка си — каза Нибз, — е, че тя често казваше на баща ми: „О, колко ми се иска да имам собствена чекова книжка!“ Не знам какво е чекова книжка, но много бих желал да й подаря такава книжка. Както разговаряха, изведнъж дочуха далечни звуци. Ти и аз, понеже не сме горски деца, не бихме чули нищо, но те чуха много добре зловещата песен:

„Пиратски флаг се вее волно —

животът е една игра.

Дори бесилка да ни чака,

за Дейви Джоунс викни «Ура»!“

И веднага загубените момчета… Но къде са те? Няма ги! Зайци не биха могли да изчезнат по-бързо.

Аз ще ви кажа къде са. С изключение на Нибз — той веднага се спусна да разузнава — те вече са в техния подземен дом, едно прекрасно жилище, което след малко ще разгледаме подробно. Но как са достигнали до него? Не се вижда никакъв вход. Няма дори купчина сухи клони, та като ги разхвърлиш, да откриеш отвора на някоя пещера. Но ако погледнеш отблизо, може би ще забележиш седем големи дънера — те са кухи и всеки има по една дупка, през която може да се провре едно момче. Това са седемте входа на подземното жилище, което Хук бе търсил напразно през последните месеци. Ще го открие ли тази вечер?

Както пиратите вървяха, зорките очи на Старки съзряха Нибз, който изчезваше в гората, и той веднага измъкна пищова си. Но в същия миг една желязна ръка сграбчи рамото му.

— Пусни ме, капитане — извика той, като се гърчеше от болка.

Сега за първи път ще чуем гласа на Хук. Беше сърдит глас:

— Прибери първо пищова — каза той заплашително.

— Беше едно от ония момчета, които мразиш. Можех да го застрелям.

— Да, и гърмежът щеше да ни докара червено-кожите на Тигрова Лилия. Искаш ли да те скалпират?

— Да изтичам ли след него, капитане — попита Смий разчувствуван — и да го погъделичкам с Джони Тирбушона? — Смий наричаше всички неща с приятни имена; камата си наричаше Джони Тирбушона, защото я въртеше в раната. Човек би могъл да изброи редица симпатични черти у него. Например, след като убиеше някого, той си избърсваше не оръжието, а очилата. — Джони е тих приятел — напомни той на Хук.

— Не сега, Смий — каза Хук мрачно. — Той е само един, а аз искам да избия и седемте. Пръснете се и ги търсете.

Пиратите изчезнаха между дърветата и за кратко време техният капитан и Смий останаха сами. Хук въздъхна дълбоко. Не знаем защо — може би поради меката красота на вечерта — той изпита желание да изповяда пред верния си боцман историята на своя живот. Говори дълго и сериозно, но за какво — Смий, който беше доста глуповат, не можа да разбере.

Сега той долови името Питър.

— Най-много желая да хвана техния капитан, Питър Пан — казваше Хук разпалено. — Той ми отряза ръката. — Хук заплашително размаха куката. — Отдавна чакам да се ръкувам с него с тази кука. О, ще го разпоря.

— И все пак — възрази Смий — чувал съм те да казваш, че тая кука струва колкото двадесет ръце, че можеш с нея да си вчешеш косата и да вършиш много други всекидневни работи.

— Да — отговори капитанът, — ако бях майка, щях да се моля на бога децата ми да се раждат с това, вместо с това — и той погледна с гордост желязната си кука, а после хвърли презрителен поглед на здравата си ръка. След това отново се намръщи. — Питър хвърли ръката ми на един крокодил, който случайно минаваше — каза той и потръпна.

— Често съм забелязвал твоя особен страх от крокодили — рече Смий.

— Не от крокодили — поправи го Хук, — а от един единствен крокодил. — Той сниши глас — На този крокодил толкова се услади ръката ми, Смий, че оттогава той ме следва от море в море и от остров на остров, облизва си устните и дебне момент да схруска и останалата част от тялото ми.

— В известен смисъл това е един вид комплимент — забеляза Смий.

— Не ща такива комплименти — излая сприхаво Хук. — Искам да уловя Питър Пан, който пръв възбуди у крокодила апетит към моето месо. — Той седна на една голяма гъба и сега гласът му затрепера. — Смий — каза той дрезгаво, — този крокодил щеше отдавна да ме е изял, но за мой късмет, той глътна един будилник, който непрекъснато трака в стомаха му. Аз отдалеч чувам как будилникът прави тик-так, тик-так и хуквам да бягам, преди той да се приближи. — Хук се изсмя, но смехът му звучеше глухо.

— Един ден будилникът ще престане да работи и крокодилът ще те захапе.

Хук облиза сухите си устни.

— Да — каза той, — този страх ме преследва непрекъснато.

Откакто седна, той чувствуваше, че му става необикновено горещо.

— Смий — извика той, — тази гъба е гореща! — Той подскочи. — Триста дявола, ще изгоря.

Те разгледаха гъбата. Толкова големи и здрави гъби не се срещат на континента. Рекоха да я измъкнат и тя веднага изскочи, защото нямаше корени. И още по-странно — от дупката почна да излиза пушек. Пиратите се спогледаха.

„Комин!“ — извикаха и двамата.

Те наистина бяха открили комина на подземното жилище. Момчетата имаха обичай да го запушват с голяма гъба, когато наблизо имаше неприятели. От комина излизаше не само дим, но се чуваха и детски гласове, тъй като момчетата се чувствуваха така сигурни в скривалището си, че всички бърбореха весело. Пиратите слушаха мрачно и после поставиха гъбата обратно. Огледаха се наоколо и видяха дупките в седемте дънера.

— Чу ли ги да казват, че Питър Пан го няма в къщи? — пошепна Смий, като си играеше с Джони Тирбушона.

Хук кимна с глава. Остана доста дълго време унесен в мисли и най-после смразяваща усмивка се появи на мургавото му лице. През всичкото време Смий чакаше той да се усмихне.

— Разкрий ми плана си, капитане — извика той нетърпеливо.

— Ще се върнем на кораба — бавно процеди Хук през зъби — и ще приготвим една голяма, мазна торта, много дебела и посипана със зелена захар. Долу може да има само една стая, защото има само един камион. Тия глупави къртици нямат достатъчно ум, за да разберат, че не е нужно да правят по една врата за всеки един от тях. Това показва, че нямат майка. Ще оставим тортата край брега на Лагуната на сирените. Момчетата винаги плуват из лагуната и играят със сирените. Ще намерят тортата и ще я излапат, защото нямат майка и значи няма да знаят колко е опасно „да се яде мокра мазна торта“. — Сега той се разсмя, но вече не с глух, а с истински смях. — Ааа, те всички ще измрат.

Смий го слушаше с растящо възхищение.

— Това е най-лукавият, най-чудесният план, който някога съм чувал — извика той. И двамата, изпълнени с възторг, започнаха да танцуват и да пеят:

„Стоп! Вира! Щом се появя,

страх смъртен се вселява тук —

от вас остава само скелет,

здрависате ли се със Хук!“

Те започнаха куплета, но не го довършиха, защото се чу един друг звук, който ги накара да млъкнат. Отначало той беше тих, че дори листо да паднеше би го заглушило, но толкова после се приближи, и стана по-ясен.

Тик-так-тик-так.

Хук се разтрепера, вдигнал единия си крак във въздуха.

— Крокодилът! — изпъшка той и хукна да бяга, последван от боцмана си.

Наистина беше крокодилът. Той бе задминал червенокожите, които вървяха по следите на другите пирати, и бе запълзял към Хук.

Момчетата отново излязоха на открито, но опасностите на нощта не бяха още преминали, защото скоро Нибз дотича задъхан, подгонен от глутница вълци. Езиците на вълците висяха от устата им и воят им беше страхотен.

— Спасете ме, спасете ме! — извика Нибз и падна на земята.

— Но какво можем да направим? Какво можем да направим?

Голям комплимент беше за Питър, че в този ужасен момент техните мисли се обърнаха към него.

— Какво би направил Питър при такъв случай? — извикаха те едновременно. И почти в същия миг добавиха: — Питър би погледнал вълците, като си мушне главата между краката. — И след това: — Да направим, както би постъпил Питър.

Това е най-успешният начин да се справиш с вълци и момчетата като един човек се наведоха и мушнаха глави между краката си. Следващият момент беше много дълъг, но победата дойде скоро, тъй като щом момчетата тръгнаха към тях в тази страшна поза, вълците подвиха опашки и побегнаха.

Сега Нибз стана от земята и другарите му помислиха, че втренчените му очи още виждат вълците. Но той не виждаше вълци.

— Видях нещо още по-чудесно — извика той, когато те се събраха наоколо му, изпълнени с любопитство. — Една голяма бяла птица, която лети към нас.

— Каква птица?

— Не знам — отвърна Нибз, обзет от страх, — но тя изглеждаше много уморена и както хвърчеше, стенеше: „Горката Уенди“.

— Горката Уенди?

— Спомням си — извика Дребосъка веднага, — че има птици, които се наричат уенди.

— Ето я, иде — викна Къдравия и посочи Уенди в небето.

Сега Уенди беше почти над главите им и те можеха да чуят жалния й вик. Но още по-ясно достигаше до тях пискливият глас на Менче-Звън-че. Ревнивата фея сега бе махнала маската на приятелство, нахвърляше се върху жертвата си от всички страни и я щипеше жестоко, щом я докоснеше.

— Здравей, Менче! — извикаха учудените момчета.

Отговорът на Менче-Звънче изтрещя като гърмеж:

— Питър иска да застреляте Уенди.

Имаха навик да не задават въпроси, когато Питър им дадеше заповед.

— Да направим каквото иска Питър — извикаха простодушните момчета. — Бързо, грабвайте лъковете и стрелите.

Всички, освен Свирчо, се спуснаха през дънери-те на дърветата. Той носеше лъка и стрелите със себе си. Менче-Звънче забеляза това и потри радостно малките си ръчички.

— Бързо, Свирчо, бързо — писукаше тя. — Питър толкова ще се радва!

Свирчо възбудено сложи една стрела на лъка си.

— Хвръкни настрани, Менче, да не те ударя — извика той.

После пусна стрелата и Уенди полетя към земята със забита в гърдите й стрела.