Никола Бьогле
Пациент 488 (43)

43

В светлината на фенера видя помещение най-много десет квадратни метра. Дебел килим в гранатов цвят покриваше пода. Вдясно имаше резбовано бюро, а в дъното — библиотека. Една от етажерките бе пълна с книги. Върху нея лежеше и някаква папка. Кристофър се втурна към бюрото и нареди на Сара:

— Хвърли един поглед на библиотеката.

Върху бюрото нямаше нищо. И в двете чекмеджета вдясно. За сметка на това в първото чекмедже отляво намери картонена папка с етикет „Резултати от експериментите“. Изгарящ от нетърпение, разгърна сноп листове, върху които имаше същите рисунки: на риба, дърво и пламъци. Някои от листовете бяха празни, а други — само частично използвани. Ядосан, Кристофър тресна чекмеджето и отвори другото под него. Опипа дъното му и издърпа друга папка. В това време Сара осветяваше с фенера си гърба на книгите и с изненада констатира, че всички бяха от един и същ автор — Карл Густав Юнг. Доколкото си спомняше от лекциите по психология, той заедно с Фройд бе един от основоположниците на психоанализата. Продължи проучванията си и скоро освети папка, върху която пишеше „Бележки и препратки“. Тъкмо се канеше да я отвори, когато Кристофър я повика.

— Сара, мисля, че намерих нещо.

Приближи се и видя заглавието на папката, която Кристофър бе отворил върху бюрото: „Изказване пред бюджетната комисия, ЦРУ, 13/04/69. Теоретични доказателства за «Проект 488».“

— Като че ли тук е записана някаква реч — съобщи, след като прочете първите редове на документа. — Слушай.

И Кристофър започна да чете на глас:

— Госпожи и господа членове на комисията, господин директор Марк Дейвисбъри, както вече ви е известно, програма „Павор“ достигна до повече от убедителни резултати, благодарение на експерименти, проведени при извънредно трудни условия. Предвид този факт, част от вас поискаха с пълно право да им бъде обяснен процесът, създал възможност да получим въпросното оръжие. Името му е „Викът на изначалния страх“.

Ето генезиса на нашето изследване.

Както знаете от блестящите открития на Фройд, психиката ни е надарена с несъзнавано ниво^[1] — фалшив кладенец на забравата, който пази всички спомени на живота ни, дори тези, които сме забравили или сме искали да забравим. Само че има нещо, за което до този момент не знаехме и това е съществуването на друго несъзнавано отвъд личното. Това откритие дължим на доктор Карл Густав Юнг, който блестящо разшири обхвата на изследванията на предшественика си Зигмунд Фройд. Геният на Юнг доказа съществуването не само на личното несъзнавано, а и на общо, колективно несъзнавано на целия човешки род, което присъства по сходен начин у всеки индивид, независимо какви са били животът, културата и географският му произход. (Виж бележка №38).

Кристофър спря да чете.

— Мамка му, каква е тази бележка?!

— Чакай — прекъсна го Сара. — Освети насам.

Със здравата си ръка тя отвори папката, която бе намерила на една от етажерките. Между страниците бяха напъхани множество допълнителни бележки, отбелязани с цифри.

— Ето бележка трийсет и осем — отговори тя и на свой ред я прочете на глас:

— Оригиналността на заключенията на Юнг за човешката душа и психологията на дълбините й предизвика жив интерес у нас, когато той влезе в редовете на ЦРУ през хиляда деветстотин четиридесет и трета година… Наред с мнозина други, на Юнг бе възложено да установи и да опише психологическия профил на офицерите от нацистката армия, с цел да ни помогне да предвиждаме техните реакции и така да адаптираме стратегията си. Един вид, пробен брак между шпионажа и психоанализата. За да запазят анонимността му, Юнг е бил вписан в регистъра като Таен агент 488…

— Юнг е бил таен агент на ЦРУ?! — възкликна Кристофър. — Под номер 488! Значи в негова чест баща ми и другарите му са нарекли програмата си!

Въпреки че направо бе шокиран от валящите като лавина разкрития, Кристофър продължи да чете речта на баща си:

— През четиридесетте години имах възможността многократно да разисквам тези теми с доктор Юнг, а и да засягам други въпроси, които далеч надхвърляха официалните му функции. Юнг постоянно се усмихваше на идеята ни да изследваме космическото пространство, да стъпим на Луната, да проучим дълбините на океаните и да разбулим тайните им… Защото от негова гледна точка всички тези открития бяха вече тук, в мозъка ни. Защото всеки човек, който се ражда, вече носи в себе си спомена за опита, свързан с изследването на пространството… Или както той се изразяваше така добре (виж бележка номер трийсет и четири)…

Кристофър извърна глава към Сара, която трескаво разлисти класьора и намери нужния пасаж:

— Ние не сме от днес, нито от вчера, а от огромно количество години.

Кристофър спря да чете за миг, смутен от прочетената от Сара бележка, но продължи, силно притеснен от това, което текстът щеше да му разкрие…

— Колективното несъзнавано е нещо като инвентар на паметта на индивида или ако предпочитате — споменик на човечеството от раждането на света. От примитивните следи на нашите човешки, но също и още нечовешки предци. На всички, които са ни предхождали в еволюцията. Само че аз познавам вашите рационални умове, които се тревожат и се съмняват в подобни теории. Но как тогава Юнг е направил това чудесно откритие за колективното несъзнавано? Благодарение на многото си пътувания и на старателни, за да не ги нарека болезнени, проучвания на религиите, митовете и духовността на голяма част от човешките култури. По време на проучванията си Юнг е бил смаян, след като открива колко си приличат символите, основните митове, приказките и мечтите на толкова отдалечени във времето и пространството народи! Митът за всемирния потоп всеки път се развива по един и същ начин: при гърците и евреите, при индийците и китайците, при маите и още много други народи. Въпреки че те не са имали никакъв начин да комуникират помежду си, а повечето са били в пълно неведение за съществуване на другите!

Митът за сътворяването на света също е идентичен. Идентични са даже карикатурите у цивилизации, развили се на различни континенти и нямащи никакъв контакт помежду си. Ще дам само един пример: Библията и Попол Вух^[2] у маите по същество представят един и същ разказ. (Виж бележка номер шейсет и осем).

Нов шум от прелиствани страници и после гласът на Сара:

— И в двата разказа последователният ред за сътворението на света е един и същ. Най-напред е простиращата се до безкрая вода, после земята, полъхът на вятъра, който дава живот, растителността, животните и едва накрая — хората. В този, а не в друг ред. Защо? Как да си го обясним по друг начин, ако не с колективното несъзнавано на човешкия род?! Чрез дълбоко вкорененото интуитивно познание, произхождащо от спомените, които дори не съзнаваме, че съществуват.

Кристофър погледна Сара.

И тя бе смутена като него.

Продължи да чете речта на баща си, като се задълбочаваше все повече и повече.

— Ще се съгласите, че това описание на сътворението, което намираме във всички митове, освен другото съответства на еволюцията, която днес познавате благодарение на научните ни изследвания! Всичко протича така, сякаш у нас е записана хронологията на историята на живота! Тук бихме могли да говорим за ментална археология. Най-фрапиращият пример, който потвърждава тази теория, е случаят с пациента Емил Швайцер (виж бележка номер дванайсет).

— Този шизофреник е бил хоспитализиран в клиниката в Цюрих (където работи Юнг) — прочете Сара, — и по време на пристъпите си е виждал слънце с фалос, чието клатене е предизвиквало вятър. Юнг не успява да открие тази толкова конкретна и толкова оригинална невроза у никой друг пациент в литературата по психиатрия и по психоанализа. А тя е била доста богата по онова време. Докато един ден не попаднал на превод за култа към Митра^[3], индоиранския бог, първите сведения за когото датират от две хиляди години преди Христа и почитта към когото угасва около трети век преди Христа… Според този култ, вятърът се появявал от тръба, която висяла от Слънцето. Пациентът Швайцер нямало как да познава този мит за Митра, но той носел в съзнанието си точно същия картинен образ като в древното предание. Може да е било чиста случайност, но трябва да признаем, че подобието между видението на болния и описанието в древния мит е впечатляващо.

Нито Сара, нито Кристофър бяха чували да се говори за този случай, но и двамата осъзнаха съответствието между видението на пациента и мита.

— Стигаме до последната част на текста — заяви Кристофър. — Отговорът, който търсим, трябва да е тук.

— Днес съществуването на това колективно несъзнавано е доказано и аз настоявам, че това е така не само у шизофреници и у хора, засегнати от ментални смущения, а при всички човешки същества. Давате ли си сметка, че ние, събралите се около тази маса, сме пълни със следи от общото ни минало? Всички хора, които срещаме по улиците, съседите ни, човекът на опашката в супермаркета или на седалката до нас в метрото, всеки индивид, без да си дава сметка за това и отдал се на ежедневните си занимания, носи и пренася в себе си паметта на милиони години съществуване. Остава един въпрос: къде в нашия мозък е разположено това архаично несъзнавано? Дали е биологично кодирано в нашата ДНК като инстинкта за самосъхранение? Според Юнг този чисто физически подход не е най-правилният… Мозъкът служи само като биологично средство за първоначалните реминисценции. Колективното несъзнавано се предава от поколение на поколение чрез единствената същност, която ни надживява след смъртта и която се намира в най-дълбокия слой на нашето същество: душата. Но ние тук сме хора на разума, на науката, така че подобна хипотеза не ни е достатъчна. Трябват ни доказателства. Дали тази душа съществува? Къде се намира тя по време на живота ни? И най-важното: къде обитава преди раждането и след смъртта ни? Програма „Павор“ позволи да усъвършенстваме един революционен апарат — графортекстът, който (благодарение на техниките за хипноза, подпомогнати от психотропната субстанция LS34) може да декодира церебралните вълни (на същия принцип, чрез който някога са се декодирали радиовълните) и да ги трансформира в разбираеми образи, думи или понятни нам звуци.

Менталните регресии, на които подложихме нашите пациенти, ни позволиха да „върнем“ човешката памет чак до създаването на Вселената и нейната първоначална песен, доказвайки хипотезите на Юнг за запазването на основополагащите за човешкия род събития в недрата на архаичното ни подсъзнание. Нашата амбиция, госпожи и господа, е да проведем революционен експеримент, който може да промени завинаги човешкото съществуване, като разкрием научно най-голямата загадка на съществуването ни: наличието и безсмъртието на душата. Но за тази цел имаме нужда от вашето оторизиране, за да използваме графортекста и да узнаем какво има… след смъртта.