Никола Бьогле
Пациент 488 (30)

30

Като чу оживление зад гърба си, Кристофър се обърна рязко и огледа коридора на влака „Евростар“, където Сара и той току-що се бяха качили на път за Лондон. Мъж и жена вървяха бързо към тях.

— Сара — промълви той с напрегнат глас. — Идват за нас.

Тя също се обърна на седалката си и видя да минава жена, облечена в тайор, с очи, впити в смартфона, следвана от мъж в костюм с угрижен вид. Създаваше впечатлението, че си говори сам, ако не бе слушалката в ухото му. Двамата побързаха да седнат на местата си. Кристофър отпусна глава назад и въздъхна дълбоко.

Сара затвори очи и се приготви да поспи.

— Никой не знае, че сме тук — прошепна тя. — Използвай двата часа пътуване, за да се отпуснеш. Годините, които си прекарал като журналист авантюрист, може би ти помагат да понесеш шока засега. Боя се обаче, че скоро няма да сме в състояние дори да си поемем дъх. Така че — възползвай се…

После облегна главата си на седалката, обърна се и като че ли потъна веднага във възстановителен сън. Кристофър, макар и против волята си, провери още веднъж какво правеха двамата закъснели пътници и се опита да се отпусне. Сара бе права. Имаше риск следващата част от пътуването да бъде доста ужасна.

Веднага щом пристигнеха в Лондон, трябваше да бързат за Брайз Нортън, на стотина километра от английската столица. Оттам трябваше да се качат на един от самолетите на „Ройъл Еър Форс“ — единствената оторизирана компания за достъп до острова. А да изпуснат полета си, предвид дадения от Лазар срок от седемдесет и два часа, би било равнозначно на провал. Ако не успееха да се качат на борда на този самолет, трябваше да чакат двадесет и четири часа за следващия. И нямаше да могат да спасят Симон.

— Съседите на родителите ми може би са чули нещо — каза неочаквано Кристофър, без да е сигурен, че Сара го чува. — Със сигурност ще разберат, че майка ми и баща ми ги няма. А и че Симон е изчезнал. Все някой ще види и превърнатата в пепел колиба. Ще се опитат да се свържат с мен и ще разберат, че не могат. Съвсем логично е да ме заподозрат и полицията ще започне да ме търси по всички възможни начини.

— Да, но ще започнат от Франция. А ние ще сме далеч. Отпусни се и си почини!

Вибрациите, предизвикани от разминаването с друг влак, изтръгнаха Кристофър от полусъненото му състояние. Той се стресна, а сърцето му биеше до пръсване… В градината на родителите му Симон бе паднал в дупка, потънала в кал. Кристофър все не успяваше да стигне до него, за да му помогне, защото краката му затъваха в калта и не можеше да помръдне… Кристофър разтърка очи, за да проясни погледа си. Бе изминал вече час от тръгването им от Гар дю Нор. Вагонът бе тих — предимно бизнесмени, заети с таблетите си или с четене на вестници.

Сара дишаше спокойно, леко отпуснала глава настрани. Кристофър се загледа в луничките и изящно извитите й устни. Намираше я красива и спокойна. И все пак, като се вгледаше по-внимателно, лицето й не излъчваше спокойствие. От време на време присвиваше очи като при мъчително изживяване. Кристофър отклони вниманието си от Сара и се загледа в зелено-бежовите пространства в северната част на Па дьо Кале, които влакът прекосяваше с голяма скорост. В далечината полята бяха осеяни със селища, наподобяващи островчета. Насред всяко населено място неизбежно се издигаше камбанария на църква. И точно в този момент Кристофър бе осенен от една мисъл, която го накара да се изправи, да грабне молива от джоба си и да откъсне страница от рекламната брошура в джоба на седалката пред него.

— Господине? — Един барман се бе приближил и гледаше въпросително Кристофър в очакване на отговор.

— Едно кафе — обади се Сара, която току-що се бе събудила, — а за мен чай.

Стюардът с широка усмивка им подаде две чаши и отиде на съседната редица.

— Какво правиш? — попита Сара, докато пиеше бавно чая си.

Кристофър пишеше накриво върху едно от малкото места по брошурата, където нямаше текст или снимка. Сара наклони глава и видя много надраскани бележки до схематичните рисунки на дърво, риба и пламък.

— Хрумна ти какво може да означават тези символи?

— Може би… Хрумна ми нещо, докато гледах камбанариите на църквите. Само хипотеза е…

Откакто бе започнал да разсъждава на глас, Сара бе забелязала у Кристофър същите движения и същата енергия като по време на лекцията му в Сорбоната. Като че ли единствено разходът на интелектуална енергия му позволяваше да излезе от тревожното си състояние.

Кристофър отпи глътка кафе.

— Виждаш ли — каза тихо, след като се увери, че никой не ги слуша. — Рибата, дървото и огънят вероятно са трите най-важни християнски символа. В първите християнски общности рибата е символизирала самия Христос. На гръцки думата за риба е „ichtus“ — а това са първите букви на думите „Исус Христос, син Божи, спасител“. Намерени са много изображения на риби, които датират от християнските събрания през първи и втори век. Дори са ги използвали като таен код при оповестяването на тези събрания, за да не бъдат разобличени от римляните. Това е първа точка.

— Да, това наистина има смисъл — потвърди Сара, нетърпелива да чуе извода от разсъждението му.

— Дървото — продължи Кристофър — е сърцето на християнската символика, заради дървото на живота в Райската градина, засадено от самия Творец Господ Бог.

Сара кимна.

— И накрая, огънят винаги е бил символът на Светия дух, който се носи над тялото. Представи си сега: чувала си да се говори за онази сцена в евангелията, където Светият дух идва като огнени езици^[1] над главите на апостолите. Накратко, чрез дървото и рибата имаме Христос и самия Бог, а накрая и Светия дух. Отец, Син и Светият дух. Ето какво най-вероятно е рисувал пациентът в „Гаустад“ по стените на стаята си.

— Пациент 488 е халюцинирал за Троицата? Чрез символични форми?

— Мога да кажа само, че баща ми, или по-скоро Натаниел Евънс, бе много вярващ, така че все знам нещичко…

Влакът „Евростар“ потъна в тунела под Ламанш и вагонът се осветяваше само от плафониерите. Сара видя отражението на тревожното си лице в стъклото. Никога не е била вярваща, но колкото и странно да бе, хипотезата на Кристофър й се стори логична и смислена.

— Смяташ, че баща ти и неговите сътрудници са искали да провокират състояния на мистичен транс?

Кристофър разтри слепоочията си. Струваше му се, че е близо до разгадаването на амбициозните търсения на баща си. Трябваше само да продължи с разсъжденията, като поне за кратко загърби повелите на картезианския^[2] дух. Само че заради постоянния си страх за Симон и насилията, на които бе станал жертва през последните дни, не успяваше да се съсредоточи.

— Не зная. Но какъв е този проект, който може да оправдае тридесет години жертви и пазене в тайна?

Въздъхна и обърна глава към отраженията в стъклото на вагона. Даде си сметка, че вероятно и Сара се сблъскваше с границите, очертани от своя начин на приемане на света.