Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (9)

Глава шеста

Оставаха три напрегнати дни до срещата на Великия съвет и Ломбар Хист ни мъчеше през всеки миг от тях. Всяка минута хората от централните служби на апарата очакваха да бъдат изтезавани, застреляни или изтезавани и застреляни. Нямаше значение дали Ломбар Хист ще издаде заповедта сега или по-късно това ще направи Имперското правителство.

Началникът на Координирания информационен апарат изпадаше за цели часове в мрачно униние, после се изтръгваше от него като ракета и почти разкъсваше хората пред себе си или пък се втурваше навън за поредния разговор с лорд Ендоу, върховния шеф на Външното управление.

Ендоу дори веднъж дойде в кабинета на Ломбар. Вече го бях виждал отдалече, но отблизо ми се стори съвсем незначителен. Старческото слабоумие го беше нагазило и с него винаги вървеше придружител, който изтриваше лигите от брадичката му. Беше почти наполовина по-нисък от Ломбар и се отличаваше с изключително затлъстяване. Понякога умът му се избистряше, но скоро отново се замъгляваше и Ендоу се отнасяше нанякъде. Бяха го поставили на заемания от него пост като далечен роднина на третата съпруга на покойния Император, а когато Клинг Надменни се възкачи на трона, никой не си даде труда да го смени. Апетитът на Ендоу за хубавички млади мъже му носеше лоша слава и хората трудно успяваха да скрият презрението си. Сега, вече недосегаем за него, мога да си позволя да кажа това. Само стремежите и организацията на Ломбар задържаха Ендоу на власт. По време на описваното посещение той се влачеше из кабинета, а Ломбар го гълчеше. Почти ми дожаля за стареца, когато моят шеф му показа няколко снимки от скорошни екзекуции. Дъртакът замалко не припадна и аз се зачудих какво ли би станало, ако Ломбар му покажеше и снимките от последното му прегрешенийце с онзи красив космонавт. Но той обеща да си изиграе ролята и да наизусти репликите си.

Най-накрая дойде и денят за срещата на Великия съвет. Потеглихме доста преди зазоряване — Ендоу и неговият придружител, Ломбар, двама чиновници от апарата и аз. Всички се побрахме във въздушната лимузина на лорда.

Знам, че едва ли ще ми повярвате, но никога преди това не бях отивал в Дворцовия град. Кадетският корпус на академията всяка година е там по време на парадите. Новите кадети се представят пред Императора, стига да наречете стоящата пред него група от десет хиляди души „представяне“. Но така се случваше, че всеки път зубрех допълнителни часове за наказание заради слабите си оценки и не ме включваха в групата.

Немалко хора се нервират, когато отиват в Дворцовия град. Днес и на мен ми се струва достатъчно внушителен с кръглите си здания, кръглите паркове, кръглите стени и всичко това седем пъти по-голямо, отколкото можете да си представите. Чувал съм, че някога бил столица на расата, победена при волтарианското нахлуване толкова отдавна. Но е променен до такава степен, че никой не би открил и следа от миналото. Мисля си, че предишният град просто е бил стрит на чакъл и мястото е било почистено. Някои смятат, че страхотните размери на града потискат, а други твърдят, че блестящите златни стени наранявали очите им. Но не тези неща ме караха да се потя, а преместването във времето.

Всеки, пътувал достатъчно в Космоса, става неспокоен от всичко, свързано с черните дупки. Ако приближите прекалено до някоя, свършено е с вас. А изкривяването на пространството около тях причинява и изместване във времето.

Несъмнено някогашните волтариански инженери са постъпили много умно и хитро, когато преместили мъничка черна дупка и я напъхали в планината зад Дворцовия град — като източник на енергия и защитен механизъм. Чудесно измислено — така градът разполага с неограничени количества термоядрена енергия за огромния си комплекс от машини и уреди. Не бива да се подценява и отбранителното значение на замисъла. Изкривяването на пространство-времето измества целия Дворцов град с тринадесет минути в бъдещето, всеки нашественик просто не би открил мишена за нападение, нищо, по което да стреля.

Може би решението е много добро за отбраната, но даже миниатюрна черна дупка, когато накрая се изчерпи, може да гръмне така, че да изтрие цели планински вериги от лицето на планетата. Казват, че на черните дупки им трябвали поне милиард години, преди да направят „бум“, затова и онази зад Дворцовия град била напълно безопасна и имало още много време да се използва. Но откъде знаят колко стара е била, когато са я пъхнали в планината? И щом е толкова безопасна, защо градът е построен на такова голямо разстояние от населените центрове на Волтар? Честно казано, не проумявам как Императорът понася положението. Нали има една поговорка: „Коронованата глава е пълна с кошмари“. Ако аз трябваше да живея близо до черна дупка, колкото и да е мъничка, не само бих сънувал кошмари, ами въобще нямаше да спя.

Както се убедих, преместването във времето се отразява зле не само на часовниците. Аз поне получавам доста гадно усещане в костите.

А в онова утро и без това се чувствах зле, тревожех се какъв ли ще е резултатът от срещата. И никак не ми помогна катастрофата, която избягнахме на косъм при влизането във времевата бариера. Бях чувал за злополуки с излизащи машини, внезапно връщани назад във времето, сблъскали се челно с влизащите, подготвени да бъдат преместени в бъдещето. Откъм нашата страна на бариерата беше още сумрачно, голям товарен кораб от Дворцовия град (може би отиваше да понапазарува) отведнъж се материализира точно пред нас и пилотът на Ендоу, почти толкова слабоумен, колкото и неговият господар, реагира със закъснение. Въздушната вълна ни завъртя, едва се отървахме.

И когато най-после кацнахме на кръглия паркинг, така треперех, че с мъка изкачих спираловидните стълби към залата на Великия съвет. Разказвам ви това, за да разберете, че може нещо да съм пропуснал от самата среща.

Замалко да ослепея от отблясъците по шлемове и церемониални брадвички, по покритите със злато и скъпоценни камъни драперии, по украсените с диаманти флагове и от движещите се цветни светлини в огромната кръгла зала, а лъскавите дрехи на лордовете и техните свити никак не помагаха на бедните ми очи. От великолепен портрет Клинг Надменни и двамата му синове (вече покойници) се взираха яростно надолу.

Кръглата маса беше над сто фута в диаметър. В дъното на залата върху висок подиум се издигаше тронът на Председателя-вицекрал на Короната. Повече от тридесет лордове на управления вече седяха на местата си, а адютантите им се изпъваха като струни зад креслата. Ендоу се завлече лениво до своето място и се тръшна на креслото. Придружителят му застана отдясно, Ломбар седна на табуретка отляво точно зад него, а аз и двамата чиновници стояхме зад тях. Ние от Външното управление не бяхме облечени особено впечатляващо, направо се усещах жалък сред цялото великолепие на залата.

Гръмнаха фанфари и едва не ми пръснаха тъпанчетата. Председателят-вицекрал на Короната вдигна обсипан с пръстени показалец, тряснаха цимбали, от които ушите ми звъннаха още по-страшно. Започна редовната среща на Великия съвет, провеждана всеки два месеца.

Стомахът ми се свиваше поради множество причини. Подсъзнателно очаквах да започнат с думите: „Второкласният чиновник Солтан Грис е освободен от поста началник на Отдел 451 и се задържа под стража за разследване по обвинение в отвличане на Имперски офицер, а именно Джетеро Хелър…“ Но Председателят-вицекрал на Короната повдигна въпроса за бунтовете срещу данъците на планетата Кайл.

Дълго дрънкаха глупости за данъчните бунтове и накрая заповядаха на Лорда на Вътрешното управление и на Имперската армия да ги потушат и да удвоят данъците на Кайл — най-добрата заповед, защото така джобовете им щяха да се пръснат по шевовете от още пари.

После потънаха в безсмислени пререкания за нахлуването в някаква система на име Клитеус, имало опасност да изостанели от графика. Управлението за пропаганда и Дипломатическото управление се обвиняваха взаимно за липсата на сътрудничество в уреждането на условия за сключване на мирен договор, но веднага се обединиха, за да отбият атаката на Армейското управление, което гореше от желание да изтегли частите си от предните линии. Успяха да уредят нещата, като изтръгнаха обещание от Армейското управление да спре своите мародери за достатъчно дълъг срок, в който да бъдат подписани мирните споразумения.

Тогава Короната поиска отчет от Полицейското управление, как върви издирването на някой си принц Мортиуай. Според непотвърдени сведения той разпалвал бунтове срещу Клинг Надменни в системата на Калабар. Полицейското управление многословно обрисува произхода на въпросния принц, като проследи корените на неговата измяна в неправилния подбор на възпитатели от страна на Управлението за образование, и завърши с отчет за ареста, осъждането и екзекуцията на споменатите възпитатели. Колкото и болнав да се чувствах, успях да забележа, че Полицейското управление нищо не каза за направеното по издирването на принц Мортиуай и потушаването на бунта в Калабар. Но Короната просто отложи тази точка за следващата среща. Съставеният от престъпници апарат нескрито презира Полицейското управление — не се учудих, че „кенефните мухи“, както ги наричахме, дори не са успели да хванат принца в една планетна система, където би трябвало да се забелязва като радиофар. Явно и Короната нямаше особено високо мнение за тях. Затова и апаратът получаваше толкова многобройни „извънредни поръчения“.

Занимаха се и с някакви несъответствия в бюджета, имаше гръмки речи на пет-шест лордове, които подозираха, че не им се дава всичко полагаемо.

До този момент Ломбар Хист просто си седеше до ухото на Ендоу, без да говори или да прави нещо. Короната свърши с бюджета и вдигна голям, твърде официален наглед отчет от внушителна купчина книжа пред себе си. Ломбар прошепна нещо на Ендоу и го смуши с лакът в ребрата. Идваше нашият ред.