Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (16)

Глава пета

Сигурен съм, че и вие сте забелязали — първото впечатление от Административния комплекс на флота в Правителствения град е като при среща с истински флот в открития Космос. Навремето техните архитекти трябва да са чули „кораби“, когато са им казали, че им поръчват „сгради“. Дразнещо е — скупчени на десет квадратни мили гола земя, те стърчат като десет хиляди грамадни сребристи кораби. Дори са подредени като тях в боен строй! Разправят, че работещите там офицери и чиновници си носели магнитните обувки за безтегловност. Колкото и да се стараете, няма да откриете нито дърво, нито дори храстче наоколо.

Когато ми се налага да отивам там, все се чувствам като натрапник, когото непременно ще прогонят. Гвардейци, гвардейци, гвардейци, врати, врати, врати, всички във формата на херметични шлюзове. Коридори, коридори, коридори. Хрумна ми, че не харесвам това място, защото винаги, като погледнат електронната ми карта и разберат, че съм от апарата, веднага се ухилват присмехулно. Но след два часа все пак се добрах до търсеното място.

Кадровият офицер на флота седеше в кубична стаичка, неотличима от всяко складче в космически кораб. От пода до тавана беше натъпкана с машини и екрани, заслепяващи с ярките си цветове. Бихте си помислили, че води битка. Пък може би точно това правеше, нали трябваше да прехвърля насам-натам четири милиона офицери.

Изглеждаше ми доста приятен човек — малко остарял, малко затлъстял. Вдигна поглед, сякаш щеше да ме поздрави весело, но не го направи. Вместо това се намръщи леко. В гласа му се долавяше учудено неодобрение.

— От къркачите ли си?

Никой не ме бе представил като „офицер от Външното управление“, носех безизразната униформа на редовните части, дори емблема нямах на предното джобче. Неволно се погледнах. Как успя да се досети? Не видях нито мазни петна, нито засъхнала храна, нито следи от кръв. Но не видях също нито стил, нито блясък. Никакво достойнство! Тъжна гледка!

Бях репетирал всичко, но посрещането ме обърка.

— Искам заповеди за прехвърляне на бойния инженер Джетеро Хелър — изтървах незабавно. Без увъртания, без лукави увещания.

Кадровият офицер на флота сурово сбърчи вежди.

Повтори си на глас името. Подръка му бяха редица бутони и мигащи светлинки, но разчиташе на паметта си.

— А, говориш за Джет! — Вече се сещаше. — Шампионът на Имперската академия по майсторско летене отпреди няколко години. А после не се ли класира и за международния турнир по „куршумена топка“? Да. Ами да, Джетеро Хелър. Голям атлет.

Всичко това ми се струваше твърде обещаващо, защото той поомекна малко. Тъкмо си отварях устата, за да повторя искането си, усмивката му внезапно изчезна.

— Ще трябва да получиш разрешение от Адмиралтейството на бойните инженери. По коридор 99. Щом излезеш, завий…

— Моля ви — прекъснах го.

Бях ходил в това адмиралтейство и те ме пратиха при него. Отчаяно бръкнах в чантата с документи и размахах заповедта на Великия съвет.

— Това отменя необходимостта от всякакви разрешения. Моля да го прехвърлите във Външното управление.

Той придирчиво огледа заповедта отгоре додолу, макар че несъмнено беше виждал стотици като нея. После впи в мен подозрителния си поглед. Стовари дланта си върху пулта и започна да си играе с бутоните, после въведе номера на заповедта в своята информационна система. Облегна се назад и се загледа в екран, в който аз не можех да надзърна. Пак се намръщи. Почти очаквах в стаичката да нахлуят гвардейци със заповед за арестуването ми.

С неподлежаща на обсъждане решителност изключи екрана.

— Не, невъзможно е!

Сянката на Ломбар пак се надвеси над мен.

— Но какво не е наред? — изграчих аз. — Да не са отменили заповедта на Великия съвет?

— Не, не — нетърпеливо ме прекъсна той. — Заповедта е регистрирана, все още действа… макар че човек трудно може да вярва на нещо, като си има работа с къркачи. — Остави тази тема и се помръщи още малко. Накрая ми върна заповедта на Великия съвет. — Просто е невъзможно и това е.

Бюрокрация! Въздъхнах с облекчение. Когато работите за апарата, истинските неприятности винаги се навъртат някъде наблизо. Но бюрокрацията е неприятност, с която всеки се бори непрекъснато. Тя е обикновена система, измислена, за да не се поема отговорност.

— И защо е невъзможно?

С тон на родител, който учи детето да си връзва обувките, той започна:

— Първо, бойният инженер служи във флота. А Външното управление — между другото, убеден съм, че си от къркачите — е съвсем друга организация в структурата на правителството. Когато казваш, че искаш да го прехвърля, всъщност настояваш той да подаде оставка от флота, да подаде молба за зачисляване във Външното управление и да достигне лека-полека и там сегашния си ранг… Това би отнело години! Сигурен съм, че нямаш години на разположение. Пък и не си ми донесъл молбата му за оставка от флота. Затова няма да стане.

За миг се замислих дали Хелър е знаел за тези пречки, дали се е възползвал от административните сложности и се е опитал да ме надхитри, за да се измъкне. Може пък да беше по-лукав, отколкото смятах. (Сега, като се връщам към описваните събития, ми се иска да се беше оказал такъв хитрец!)

Най-добрите борци с бюрокрацията са самите бюрократи. Затова и аз започнах да увъртам:

— Ако вие имахте моя проблем, как бихте се справили с него?

Така беше много по-добре, отколкото да се връщам в апарата и да търся материал за изнудване на този човек — винаги може да се намери, а ако не съществува, измисляме и го „документираме“. Но заповед, незаконно изтръгната чрез оказване на натиск, в един момент също може да се окаже незаконна. Струваше ми се много по-ловко да действам според правилата. Беше нещо ново за мен, но току-виж, свършило работа.

Той помисли, наистина се опитваше да помогне. Изведнъж лицето му грейна.

— Точно така! Ще ви издам стандартната заповед за действие на боен инженер.

И да го „бибип“, просто натисна няколко бутона и след секунди от един процеп изпълзя документ. Подаде ми го. В него пишеше:

„Заповед на флота М-93872654-ММ-93872655-СЕ

Основание за заповедта: Заповед на Великия съвет 938362537–451 Б3

За сведение и изпълнение от всички

С настоящата заповед и от днешна дата Джетеро Хелър, ранг Х, боен инженер, номер Е555МХР, получава самостоятелна задача, която ще изпълнява по собствено усмотрение и в срокове по собствена преценка. Виж основанието за издаване на заповедта.

Издадена, регистрирана и заверена от кадровия офицер на флота ………“

— Това решава ли проблема ти? — весело попита той.

— Съвсем лесно изглежда.

— Ами бойните инженери винаги получават такива заповеди — най-често за проникване зад отбранителните линии на врага, нали знаеш как е. Кой би могъл да знае колко време ще им трябва за изпълнение на задачата. И затова е толкова необходимо да са хора, на които да можеш да разчиташ. Почти винаги, освен когато ги убият, те се справят с това, което си им поверил. Нали знаеш, девизът им е: „По дяволите препятствията, свърши си работата.“ Забележителни хора. Тази заповед стига ли ти? Нали разбираш, това е стандартният документ за задачите на бойните инженери.

Бях потресен и от идиотската простота на тази заповед, и от току-що чутото. Дали Ломбар е знаел нещо за тези подробности? Съмнявах се. Какво се опитвахме да грабнем? И щяха ли да ни стигнат силите, за да го удържим?

Джетеро Хелър е знаел какво ще бъде съдържанието на заповедта. Би трябвало да е получил десетки като нея. И е знаел, че тя ще го постави извън контрола на Външното управление и апарата. О, зли богове, трябваше да работя като побъркан, за да не го изтърва! Вече не вярвах, че ще изпълня своите заповеди и не ще доведа мисията до провал.

Успях да се стегна. Едно е да налетиш с напрегнати до пръсване двигатели и да взривиш вражески град, а съвсем друго е да се промъкваш в мрачния и таен свят на шпионина. Припомних си колко лесно бе да го отвлечем, глупавата му откровеност сутринта и самоубийствените му възгледи за спортсменския дух.

— Да — казах, — чудесна е. Сега да я подпишем.

Дадох му своята електронна карта, за да си потвърди изходящия номер и да нахрани вечно гладните си машини.

— Бих желал да получа и още няколко копия от заповедта.

Той пишеше, натискаше бутони и регистрираше.

— Май че рекордът за скорост на Джет още от академията си остава ненадминат. Страхотен състезател. И много приятно момче, както чувам. — И най-после: — Ето и заповедта. Пожелай му късмет от мене!

Измъкнах се оттам. Чувствах се странно след тази съвсем нормална, законна процедура без никакви номера. Светът на честността е твърде необичайно място за човек от апарата. Смущаващо е. Непозната територия!

И тогава, освободен от потискащата обстановка на флота, в мен със закъснение нахлу опиянението от победата. Следвайки буквално тези заповеди, можехме завинаги да заличим Джетеро Хелър от списъците на флота. Той щеше да изчезне безследно, без някой да задава въпроси. Не, Джетеро Хелър не беше ловък в мръсния свят на шпионажа и секретните операции. Всъщност си беше тъпак, да го „бибип“. Ломбар щеше да се гордее с мен. Току-що премахнах следите от отвличането. Можехме да премахнем и Хелър. И най-искрено си признавам, че тогава реших да извлека максимални облаги от положението.

Тръгнах към Клуба на офицерите от флота, за да взема нещата на Хелър.