Метаданни
Данни
- Серия
- Уилям Уентън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Luridiumstyven, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Ева Кънева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave (2019 г.)
Издание:
Автор: Боби Перс
Заглавие: Уилям Уентън и крадецът на луридий
Преводач: Ева Кънева
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „ЕМАС“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: норвежка
Редактор: Цвета Германова
Коректор: Василка Ванчева
ISBN: 978-954-357-397-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10371
История
- — Добавяне
Трийсет и девета глава
— Кракът ми май е счупен — изохка Иския.
Лежеше на пода до една голяма подводница върху стар дюшек — Уилям го бе намерил в един от камионите. Той си съблече якето, сгъна го и внимателно го подложи под главата й.
Няколко метра по-нататък роботът бръмбар лежеше безжизнен, затиснат от танка. Повредената електроника пукаше и пращеше. Син дим се издигаше и наслояваше под тавана.
— Дали има още такива? — попита Иския.
— Не знам. Виждал съм само един бръмбар.
— Върви да измъкнеш дядо си, преди някой да се е размразил. Аз ще чакам тук.
— Сигурна ли си?
— Да. Ако ми потрябва помощ, ще ти извикам. — Иския се насили да се усмихне смело.
Уилям провери информационните дисплеи. Всички показваха минус сто деветдесет и шест градуса. Спря до седмата криокамера и погледна термометъра. Отчиташе същата стойност и температурата не даваше никакви признаци за повишение. Не откри копче за изключване. Как тогава да го размрази? Дядо му не беше уточнил.
На стената до вратата забеляза противопожарна аларма, а до нея — закачен метален чук. На тавана имаше автоматични пръскачки. Дали в тях още бе останала вода? Ако задейства алармата, имаше ли шанс активирането на пръскачките да размрази криокамерите?
Дядо му беше много по-малък от роботите и вероятно щеше да се размрази по-бързо. Момчето откачи чука от стената и удари силно с него по стъклото.
Зави аларма. Първо в помещението, после над главата му. Пищенето се усили. Той си запуши ушите и погледна към тавана. Още не пръскаше вода.
Притича до седмата криокамера и погледна дисплея. Температурата си оставаше непроменена. И при другите криокамери не настъпи повишение. Неочаквано цялото помещение се окъпа в ръждива, кафява вода.
Уилям забеляза, че върху една криокамера започна да мига червен индикатор. После втори, трети… След малко индикаторите на всички гигантски криокамери замигаха.
Достраша го здравата. Предстоеше да се събудят осем гигантски робота. Не успее ли да съживи дядо си — ако изобщо Тобиас Уентън се намираше във въпросната криокамера — с него бе свършено. В очите му напираха сълзи.
— Дядо! — извика той, колкото му глас държи, и зарита ожесточено криокамерата.
Наведе се да провери термометъра. Показваше минус трийсет градуса. С периферното си зрение долови как от друга криокамера излезе огромен силует, но вече беше твърде късно. Вдигна глава. Над него се извисяваше грамаден робот. Той цапардоса мощно Уилям с огромната си ръка и на момчето му причерня.
„Какво става? Къде съм?“ Той се надигна предпазливо.
Главата му туптеше до пръсване. Беше вир-вода и зъзнеше.
— Уилям? — обади се глас.
Опита се да отвори очи, но ярката светлина го заслепи и той пак примижа.
— Уилям, събуди се — настоя гласът.
— Дядо?
Уилям премигна. Различи очертанията на човешка фигура пред себе си.
— Полека — предупреди гласът. — Претърпя доста тежка контузия.
Уилям си попипа главата.
— Дядо?
— Тук съм. Подай ми ръка.
Уилям протегна десницата си — някой я хвана и му помогна да се привдигне и да седне.
— Така. Много добре. А сега внимателно се облегни назад.
Уилям се подчини и усети как гърбът му опря в стена. Вече различаваше повече подробности. Гледаха го две дружелюбни очи. Чорлава прошарена коса. Брада.
— Дядо?
— Аз съм, да.
Преди да се усети, Уилям вече се беше увесил на врата му и го стискаше като малко дете. Цялото тяло го болеше, но не го беше грижа. Най-сетне го бе открил. Най-сетне бе открил дядо си!