Боби Перс
Уилям Уентън и крадецът на луридий (30)

Двайсет и девета глава

Слапъртън разкопча колана си и опъна крака. Лайка направи няколко обиколки и се сгуши в краката на Гофман. Затвори светещите си очи и започна да мърка като котка. Уилям току хвърляше поглед към двамата шофьори. Никак не му бяха симпатични.

— Що за същество ни нападна? — обърна се той към Слапъртън.

— Вид машина.

— Същата, която ни нападна и в Норвегия ли?

— Най-вероятно да.

— Робот?

— И така може да се нарече. Високотехнологичен робот. Когато го забележиш, вече е твърде късно.

— Да не би да е… роботът, помощник на Ейбрахам Тели?

Слапъртън и Гофман се спогледаха.

— Така предполагаме.

— Закъде пътуваме сега? — продължи да разпитва Уилям. Смяташе, че е крайно време да си изясни какво става.

— За Лондон. Там ще отседнем в най-безопасното място за нас в момента. В Центъра за дезинформация.

— За дезинформация ли?

— Да. Оглавява го Хитрана Заблудор, една от основателките на Института.

— Мислех, че дядо ми го е основал.

— Бяхме четирима учредители. Дядо ти, Хитрана, Фриц и… аз.

Слапъртън се наведе напред, опря лакти на коленете си и изгледа Уилям сериозно и продължително.

— Според мен е крайно време да научиш истината — каза накрая той.

Уилям кимна, изпълнен с нетърпение. Беше напълно съгласен.

— Помниш ли какво ти показах в подземието под Института?

— Да — потвърди колебливо той. Чувстваше се неловко от мисълта, че дядо му е крадец.

— А историята за изчезналия луридий? — продължи Слапъртън.

— Помня всичко — малко смутено потвърди Уилям.

— Както ти казах, луридият е интелигентен метал. Не знаем кой го е създал и с каква цел, но съществува от прастари времена. Способен е да разсъждава самостоятелно, но само при условие че влезе в контакт с жив организъм. Иначе луридият изпада в пасивно състояние, подобно на зимния сън при животните — докато някой не го открие. Навярно си спомняш и че Ейбрахам Тели е първият човек, открил парче луридий в наше време?

Уилям кимна.

— Находката проникнала в организма му и Ейбрахам изпаднал в кома. Настанили го в болница, но само няколко дни по-късно той изчезнал. Нали не си забравил какво стана с другите копачи?

— Не. — Уилям започваше да губи търпение. Слапъртън повтаряше известни вече факти, а момчето искаше час по-скоро да узнае какво е станало с дядо му.

— По време на огледа на мястото, където загинали копачите, разследващите открили древна, непроницаема желязна порта, покрита с надписи — продължи професорът. — Спрели прокопаването на тунелите за метрото и учените дълго се опитвали да разчетат надписите, но разбрали само две думи: „пещера“ и „технология“.

Слапъртън погледна Гофман и с жест го подкани да продължи. Гофман се покашля тържествено.

— Недалече от желязната порта се натъкнали на механична топка… на орб. И той бил покрит с неразбираеми символи, но съвсем различни от буквите върху желязната порта. Учените не видели връзка между двата предмета и след няколко години преустановили опитите за разчитане. Понеже всичките им усилия да влязат през портата претърпели неуспех, задействали мощен взрив, който срутил голяма част от тунелната система. Мнозина се простили с живота си. После прекратили безславно проекта. Запечатали тунела, където се намирала желязната порта, а работата по другите тунели продължила.

— А какво станало с орба? — поинтересува се Уилям.

— Скрили го в подземния трезор на един музей в Оксфорд. Никой не разбрал какво представлява и какво е неговото предназначение. Годините си минавали и хората забравили и за орба, и за запечатания тунел.

— А Ейбрахам къде отишъл?

— Никой не знае. Появил се чак сто години по-късно, в началото на шейсетте. Проникнал в музея и се опитал да отнесе орба, но го усетили и избягал с празни ръце. По онова време твоят дядо, Бенджамин, Хитрана и аз следвахме в Оксфорд. Разбрахме, че тази мистериозна метална топка има специални свойства. Нямаше си име и я нарекохме „орб“ заради формата му. Нали латинската дума „орбис“ означава „сфера“. Заехме се да изследваме произхода му и проучванията ни отведоха до историята със забравената желязна порта под Лондон. Сдобихме се дори със стари преписи на символите върху нея. Дядо ти успя да разчете част от тях и така за пръв път се сблъскахме с названието „луридий“. Досетихме се, че зад желязната порта вероятно има още залежи на луридий, а орбът функционира като своеобразен ключ. Когато разбрахме как са свързани нещата — че луридият е проникнал в организма на Ейбрахам и колко опасен може да е този метал — основахме Института. Искахме да опазим човечеството, като скрием на недостъпно място всички налични добиви на луридий. Продължихме да търсим желязната порта и да издирваме други подземни пасажи с находища на луридий. Откритите малки количества заключихме в Института. Не можехме да рискуваме да попаднат в ръцете на злодеи.

— А желязната порта? — не спираше да разпитва Уилям. — Нея открихте ли я?

— След бомбардировките над Лондон по време на Втората световна война всички следи от нея бяха изчезнали. Пък и системата от подземни тунели за метрото е много обширна. Дядо ти съхраняваше орба ключ. Беше вманиачен по идеята да открие желязната порта. Непосредствено преди да изчезне ми сподели, че направил голям пробив. После ти и баща ти катастрофирахте и дядо ти, естествено, захвърли всичко и тръгна да ви спасява. Малко по-късно изчезна. Изгубихме единствения човек, способен да се вмъкне в пещерата зад желязната порта.

— И затова сте започнали да търсите друг със същите способности?

— Точно така. По целия свят организирахме състезания по разшифроване. И започнахме да набираме кандидати. Орбовете в Института са създадени по образец на оригиналния. Досещахме се, че най-вероятно си наследил дарбата на дядо си, и хвърлихме много усилия, за да те издирим. Кой да предположи, че ви е скрил в Норвегия?

— Допускате ли дядо да е успял да отвори портата и в момента да се намира в онзи тунел? — попита Уилям.

— Надяваме се да е така. — Слапъртън се наведе напред, сякаш се канеше да му довери нещо свръхсекретно. — Лично аз си мисля, че е отворил портата много преди да изчезне. Имал е причина да го премълчи пред нас.

— И искате аз да се опитам да отворя портата, така ли? — изгледа ги Уилям.

— Най-напред трябва да я открием. Накарай орба си да ни заведе до нея — подкани го Гофман. — За нас е важно да намерим дядо ти и да скрием на сигурно място луридия от пещерата. Иначе ни грози опасността Ейбрахам да се добере до него. Ако вътре наистина има още луридий и Ейбрахам ни изпревари, ще се разрази истинско бедствие — уточни Гофман.

— Възможно ли е дядо да е оцелял толкова време в пещерата?

— Не знам. Можем само да се надяваме. Дядо ти е умен мъж.

— Снижавам скоростта — съобщи Малин по високоговорителя. — След три минути пристигаме в Центъра за дезинформация.