Метаданни
Данни
- Серия
- Уилям Уентън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Luridiumstyven, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Ева Кънева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave (2019 г.)
Издание:
Автор: Боби Перс
Заглавие: Уилям Уентън и крадецът на луридий
Преводач: Ева Кънева
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „ЕМАС“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: норвежка
Редактор: Цвета Германова
Коректор: Василка Ванчева
ISBN: 978-954-357-397-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10371
История
- — Добавяне
Трийсет и пета глава
След интензивен спринт Уилям и Иския спряха пред главния вход към гара „Виктория“. Уилям избърса потта от лицето си и се огледа.
— Ето я — прошепна Иския и посочи към отсрещния тротоар.
И съвсем правилно. Старицата си проправяше път през тълпата, вперила поглед право в Уилям. Тръгна да пресича, без изобщо да се огледа. Автобус удари спирачки, за да не я блъсне, ала тя продължи най-невъзмутимо.
— Ела! — Уилям повлече Иския.
Тичешком влязоха в обширната чакалня и се смесиха с множеството. Спуснаха се по стълбите към метростанцията и спряха пред дълга редица от валидатори. Голяма табела на стената отпред напомняше: „Не забравяйте да си купите билет!“. Автоматичните вратички пред пътниците се отваряха само след сканиране на превозния документ.
— Как ще минем оттук? — огледа се неспокойно Уилям.
— Гледай и се учи. — Иския се лепна за гърба на пълен мъж в костюм.
Той пъхна билета си във валидатора и Иския се промуши след него.
— Хайде! — извика тя и посочи старицата, която вече слизаше по стълбите зад гърба им.
Уилям се засили и прескочи бариерата, през която минаваха пътниците в инвалидни столове и родителите с детски колички.
— Ей, ти! — прогърмя плътен мъжки глас зад него.
Уилям се обърна. Беше го засякъл контрольор.
— Бягай! — извика му Иския.
Тя хукна към ескалатора, който се спускаше към перона. Уилям се завтече след нея.
Докато се возеше на претъпкания с хора ескалатор, Уилям току се озърташе назад. Контрольорът не се виждаше, но старицата скъсяваше разстоянието помежду им. Разбутваше хората с бастуна си и приближаваше застрашително.
— Оттук! — извика Уилям и седна върху движещия се парапет на ескалатора.
Иския последва примера му.
Полетяха надолу бързо.
Дори прекалено бързо.
Долу мъж свиреше на цигулка. Уилям се вряза в него и двамата паднаха, а цигулката тупна върху пода.
— Прощавайте, прощавайте — мърмореше Уилям, докато се мъчеше да се изправи.
Зашеметен, музикантът също стана и се огледа за цигулката си.
— Пазете се! — извика Иския, която летеше към него.
Замаяният музикант обаче реагира твърде бавно. Иския полетя от парапета като ски-скачач и се блъсна в него. Мъжът отхвръкна назад и тупна по гръб. Иския — отгоре му. Уилям побърза да вдигне цигулката и да помогне на клетия човек да се изправи.
— Много, много съжаляваме — мънкаше той.
Преди човекът да успее да изрази възмущението си, Уилям и Иския изчезнаха в тълпата на перона.
— Наведи се! — извика Уилям.
След малко двамата запълзяха по мръсния под на четири крака. Уилям спря и се ослуша.
— Чуваш ли?
Носеше се тракане на приближаващ влак. Уилям се изправи и тръгна прегърбен към релсите. Иския го последва. Неочаквано той зърна с крайчеца на окото си нещо. Нещо дребно и лъскаво. Спря и се огледа. Беше изчезнало. Какво, да не е започнал да халюцинира? Продължи, но спря, защото пак го видя. То се шмугна между краката на хората и се изгуби.
— Какво има? — попита зад него Иския.
— Привидя ми се нещо… — поде той, но млъкна, когато забеляза как иззад едно куфарче, оставено на пода няколко метра по-нататък, надникна малък бръмбар. — Той пък откъде се взе! — възкликна Уилям.
Насекомото тръгна към тях, лъкатушейки на зигзаг.
— Какво е това? — прошепна Иския.
— Този бръмбар се опита да ме предупреди за нападението у дома.
— Какво нападение у дома?
Бръмбарът подскочи, обърна се и припълзя до ръба на перона.
— Да се качим на влака! — подвикна Уилям.
След малко мотрисата навлезе с трясък в коловоза. Преди да спре, се разнесе пронизителен писък на ръждясали спирачки. Вратите се отвориха и оттам се изсипаха куп пътници. Бръмбарът се шмугна вътре и се изгуби между забързаните крака. Уилям и Иския се натъпкаха в най-задния вагон. Момчето хвърли поглед назад. Старицата си проправяше път към техния вагон. Шмугна се, зад нея вратите се затвориха и влакът потегли.
Уилям приклекна до Иския.
— Вътре е — прошепна той.
— Сега какво ще правим? — попита също шепнешком тя.
Бръмбарът се закова пред тях, все едно очакваше нареждания.
Уилям се надигна предпазливо. Старицата стоеше до вратата. Присвитите й очи бавно обхождаха тълпата. Уилям пак се сниши.
— Трябва да се махнем оттук — прошепна той. — Намира се до вратата и когато влакът спре и хората започнат да слизат, ще ни открие.
— И как ще се махнем, щом тя дебне на вратата?
Уилям се замисли. Хрумна му идея.
— Върви след мен. Нямаме избор. Това е единствената ни възможност.
Спряха до задния изход от вагона. Бръмбарът неотлъчно ги следваше.
— Полудя ли? — възкликна Иския. — Да скочим в движение ли възнамеряваш?
— По-добро предложение ли имаш?
Уилям отвори вратата и се подаде навън. Бръмбарът пропълзя по крачола му и се мушна във вътрешния джоб на якето му.
— Хайде, Иския! — подкани я Уилям.
След малко и двамата стояха върху външното стъпало и гледаха релсите.
— На три. — Уилям хвана ръката й. — Едно… две… три!
Скочиха едновременно, приземиха се върху коловоза и се претърколиха. Уилям се изправи и провери дали е невредим.
— Как си, Иския?
— Мисля, че нямам нищо счупено.
— Май се измъкнахме. — Той посочи отдалечаващия се влак.
— Дано. Сега какво ще правим?
— Чакай да помисля. — Уилям се огледа.
Монтираните по стените на тунела лампички, зацапани със сажди, светеха едва колкото човек да вижда очертанията на околните предмети. От тавана капеше. Миришеше на застояла плесен.
Неочаквано Иския се сепна и хвана ръката на Уилям. В очите й се четеше силен страх.
— Виж — прошепна тя с разтреперан глас и посочи към тунела, където се бе изгубил влакът.
Уилям се обърна. От тъмното изплува старицата.
— Ела. Още не ни е видяла — прошепна Уилям и задърпа Иския в противоположната посока.