Антъни Хоровиц
Присъдата е смърт (25)

Благодарности

Едно от по-необичайните неща, когато пиша за разследванията си с Даниъл Хоторн, е необходимостта накрая да благодаря на хора, които наистина са участвали в книгата… макар и не на всички тях. Както вече стана ясно, някои от тях доста усложниха живота ми, докато други настояха да променя имената им или съвсем да не ги включвам в книгата: една от тях дори ме заплаши с адвокати, макар да смея да твърдя, че съм представил образа й напълно точно.

Нямаше да мога да напиша „Присъдата е смърт“, ако не бяха двама души. Дейв Галиван, който е бил начело на спасителната експедиция в Дългата дупка, ми разказа в пълни подробности какво представлява неговата работа. Крис Джаксън направи нещо повече. Той дори ме заведе в пещерата — едно преживяване, което ми достави много повече удоволствие, отколкото очаквах. Минахме през пасажа на Дрейк и той ми показа точното място, където е загинал Чарли Ричардсън. Впоследствие той прочете ръкописа и ми обърна внимание на няколко технически грешки. Работата с тях двамата ми беше особено приятна и никога няма да забравя онзи пай с говеждо и бъбреци в хотела на гарата в Рибълхед.

Греъм Хайн, специалистът от „Навигант“, също се споменава в книгата. Макар той никога да не се е срещал с Ричард Прайс, истински ми помогна да вникна в същината на работата на един бракоразводен адвокат, който обслужва клиенти на такова равнище. Алекс Ули, който е юрист в кантората „Уинкуърт Шърууд“, и Бен Улдридж, апелативен адвокат в кантората „Хеър Корт“, проявиха изключителна щедрост, отделяйки от времето си, за да ме запознаят с всички необходими юридически аспекти. Всички грешки, разбира се, са мои.

Винсънт О’Брайън, управителният директор на „Октейвиън Волтс“, и Анди Уърдсуърт, отговорникът за самите складови помещения, ме запознаха с един бизнес, за чието съществуване не бях подозирал… Те обслужват десет хиляди частни колекционери от трийсет и девет страни. Също така, бих искал да благодаря на следовател Джеймс Маккой и на всички от дирекцията на Британска транспортна полиция към гара „Юстън“ за това, че ми позволиха да наблюдавам работния им процес. Както споменавам в книгата, подобни тайни светове винаги ще ме вълнуват.

Специални благодарности на Вивек Гохил, който живее с (вместо страда от… едно уточнение, което сам ми разясни) мускулна дистрофия тип Дюшен. Исках в процеса на писане да се отнеса с уважение към това заболяване, а по очевидни причини не можех просто да поговоря с Кевин Чакраборти. Вивек е един невероятно вдъхновяващ млад мъж — и неговата майка също е много мила. Благодаря на Джейн Матюс, директор на пресцентъра на организацията „Мускулна дистрофия в Обединеното кралство“, задето ме свърза с тях.

Да работя със Селина Уокър и екипа в „Пенгуин Рандъм Хаус“, както винаги, беше истинско удоволствие. Моето прекрасно семейство, Джил Грийн и синовете ми Никълъс и Касиан, са безкрайна опора за мен, дори когато наблюдават как разнищвам личното им пространство, дума по дума. В лицето на Хилда Старк имам един страхотен агент, заедно с нейния асистент, Джонатан Лойд. Моята собствена асистентка, Алисън Едмъндсън, ми помогна да организирам живота си и също така ме запозна с повечето хора, на които благодаря на тези страници. И накрая, предполагам, е редно да благодаря на Даниъл Хоторн, който се свърза с мен с идеята да напиша тази поредица. Въпреки всичко, идеята може би не беше чак толкова лоша.