Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (27)

За Алеко и неговия братовчед

Не зная дали още се пази традицията на 30 март (преподобни Алексий, човек божи) — именния ден на Алеко Константинов, да се чества неговият празник. На този ден през 2001 г.‍ в София ние, около 30 възпитаници на Свищовската реална гимназия „Алеко Константинов“, се събрахме в Клуба на журналистите по инициатива на свищовеца Константин Григоров Илиев, машинен инженер по професия, и си спомнихме за нашия патрон. Присъстваха двама професори, трима доценти, много инженери, икономисти, лекари, математици и други свищовлии, живеещи в столицата.

Последният ми спомен от подобно тържество в Свищов е от 1940 г.‍ След учебните занятия цялата гимназия и гимназиалният духов оркестър, който свиреше марша „Бдинци, лъвове, титани…“, се отправихме към паметника на Алеко в Градската градина. На тържеството пред паметника присъстваха кметът Богдан Пенев, околийският управител Чернев, командирът на 33-ти пехотен полк полковник Кирчев, ректорът на Търговската академия проф. Димитър Бъров, директорът на Търговската гимназия Стоян Бръчков и други официални лица, много граждани и членовете на Българския туристически съюз и Юношеския туристически съюз „Алеко Константинов“. По традиция слово за писателя и публициста Алеко произнасяше учителят ни по литература Георги Попхристов. Той полагаше и венеца от борови клонки (по това време нямаше цветя) в скръстените ръце на Алеко. Пеейки туристическия химн „Балкани, вдигайте се в небесата…“, се отправяхме към къщата музей на Щастливеца. Там изпълвахме големия двор на Хаджиконстантиновата къща. От балкона слово за туристическата дейност на Алеко изнасяше председателят на туристическото дружество Илия Патев, тогава студент в Свищовската академия, по-късно доцент във Варненската търговска академия. Посрещнати от учителя по история и уредник на музея Стефан Стефанов, минавахме за пореден път през Алековия дом, впечатлени от окървавените дрехи, с които е бил облечен, когато е бил убит и пронизаното му от куршум сърце, запазено в спирт. Изглежда през следващите години това честване е добило известност и в страната, защото са идвали и организирани туристи от Русе, Плевен, Ловеч и особено от Троян, където имаше голямо туристическо дружество.

Голямо Алеково тържество, според спомени на мои приятели е било организирано на 30 март 1945 г.‍, когато на него са били гости академик Николай Державин, състудент на Алеко от Русия, и тогавашният регент Тодор Павлов. В литературно-музикалната програма са взели участие именитите наши артисти от Народната опера и Народния театър Христо Бръмбъров, Михаил Люцканов, Трендафилов, Кисимов, Невена Буюклиева и др.

Алеко е погребан в Софийските гробища. В Пазарджик паметта му е увековечена. На острова сред река Марица е построен голям паметник с кръгъл отвор, през който се гледа към местността, където е убит.

Естествено аз не помня писателя Алеко Константинов, но помня и бях близък с неговия първи братовчед — музиканта, цигуларя и акордьора на пиана Алеко Константинов — братов син на Иваница Хаджиконстантинов, който изключително много приличаше на писателя и носеше неговото име. Бай Алеко, както го наричахме, имаше къща в Свищов, намираща се също в Гръцката махала, както и къщата на писателя, на ул. „Опълченска“ (улицата зад ОУ „Ф. Сакелариевич“) — последната вдясно преди улицата да излезе на площад „Велешана“. Той живееше обаче в Бургас. Като камерен цигулар, за него не е имало поле за дейност в Свищов и около 1925 г.‍ той се преселил в големия черноморски град. През годините на немия филм е свирил в тамошно кино, след това организира един много добър салонен оркестър, а междувременно се е занимавал и с акордиране на пиана.

Бай Алеко се ползваше с името на един от уважаваните граждани на Бургас. Беше ерген както известния си братовчед. Всяка есен си идваше в Свищов за месец-два да нагледа къщата си, в която живееше под наем семейството на местния търговец Георги Бозаджиев, но бай Алеко си имаше запазена стая в нея. Акордираше пианата на свищовлии, включително и нашето. От тези му посещения се и познаваме.

Когато сестра ми завърши през 1951 г.‍ Музикалната академия в класа на проф. Панчо Владигеров, бай Алеко я уведоми, че Бургаският симфоничен оркестър е обявил конкурс за пианистка и настойчиво я посъветва да се яви на конкурса. Той я представи на диригента, тя издържа конкурса и така стана втората свищовлийка музикантка в Бургас. Бай Алеко беше поканен на сватбата на сестра ми през 1954 г.‍, където като свищовлии и познати седнахме заедно на обяда. Той беше твърде трогнат и развълнуван. Хапнахме и пийнахме доста. Беше минал вече 70 години. Следобед го изпратих на парахода за Варна на гости на сестра му, която живееше там. На парахода се почувствал зле и на другия ден починал във Варна. Така си отиде най-близкият по това време родственик и съименник на Алеко Константинов. Във Варна остана племенницата му — дъщеря на сестра му Ирина (Ирка), която беше много хубава и добра балерина във Варненската опера. Може би тя е и последната роднина на Щастливеца.