Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (15)

Есенният панаир

Свищовският панаир някога бе в началото на месец септември и беше голямо събитие за стари и млади. Той траеше три дни, като първият от тях винаги беше неделя. Августовските горещини вече бяха преминали и настъпила хубавата свищовска есен. Учениците и студентите бяха още в лятна ваканция. Панаирът се установяваше на площада и на улицата от площада до Градския часовник. Най-голямата атракция беше циркът, който гостуваше за една седмица и биваше построен в северозападната част на площада. Идваше цирк „Добрич“ или цирк „Роял“, а след като се сляха — цирк „Роял и Добрич“. Цирк „Добрич“ беше собственост на големия български артист — гимнастикът Лазар Добрич. Частните циркове не можеха да си позволят и да купуват, и да дресират големи животни като слонове, лъвове и тигри. Имаше маймунки, кучета и други дребни животни, но затова пък номерата на цирковите артисти бяха твърде впечатляващи, особено тези на комиците. Още помня големия комик Джип, който беше евреин и замина за Израел след Втората световна война. Той имаше един номер, който много се харесваше на учениците — правеше сметка колко дни в годината работят учителите. След като приспаднеше ваканциите, неделите, официалните и църковните празници, излизаше, че остават само три работни, т.‍е.‍ учебни дни. След това той казваше: „Я да видим да не съм забравил нещо“ и добавяше, че веднъж в годината учителите имат тридневна конференция в околийския град. Накрая се получаваше, че учителите не работят нито един ден в годината. „Моля, ако в цирка има учители, да ме поправят, ако съм забравил нещо“, завършваше номера си комикът. Последният ден циркът даваше галапредставление за съпруг и съпруга с един билет — „дами гратис“ и за ученици с намаление. Тогава местата не стигаха за всички посетители.

Спомени у моето поколение е оставил и куплетистът Миленков. Още с пристигането си той се свързваше със свищовските зевзеци, от които намираше материали за злободневните си куплети, отнасящи се до местни събития и граждани. Пееше куплетите и си акомпанираше на китара. Още помня куплетите му за дизентерията и д-р Денчев, които не знам дали той съчини или взе наготово от свищовските зевзеци:

„Дизентерията в града

почна от Долната махала.

Старо, младо писка,

д-р Денчев иска.

Ох, ох, дизентерийо,

няма ли да имаш край.“

На панаира идваха понякога и известните в миналото мотоциклетни състезатели братя Соколови. В началото те правеха представление в т.‍нар.‍ Стена на смъртта, която представляваше голям цилиндър с диаметър около 15 м и височина 10 м, изграден от дебели дъски и греди. На горната част на цилиндъра, върху специална кръгла платформа, стоеше публиката. Долният край на цилиндъра завършваше с конус. Двамата мотоциклетисти, първо единият, а после едновременно двамата се завъртваха долу на конуса, а след това се издигаха нагоре и се въртяха по вътрешната страна на цилиндъра, като центробежната сила ги задържаше на вертикалната цилиндрична стена. Номерът беше много опасен, особено когато двамата се въртяха един срещу друг. Впоследствие братята измислиха нов номер — Сферата на смъртта. Сферата, с диаметър около 12 м, беше от мрежа, оплетена от дебели железни пръти, в която двамата братя се въртяха хоризонтално и вертикално. Публиката ги наблюдаваше отстрани в едно пространство, заградено с платна като в цирк. Този номер беше още по-опасен и мисля, че след време един от братята загина в Сферата на смъртта и тя оправда името си.

На панаира идваха и малки зоологически паркове (менажерии), където за пръв път видяхме лъвове, тигри, вълци и други животни.

Особено интересни за нас децата бяха павилионите с криви огледала, в които фигурите ни се отразяваха издължени, скъсени или изкривени по най-смешен начин. Идваха понякога и павилиони, които показваха: най-дебелата жена в света — мадам Терезита, жената с най-голяма брада, овца с две глави, овца с пет крака и пр. Любопитни за нас бяха и комарджийските рулетки, на които ни беше забранено да играем. Можехме да играем само на т.‍нар.‍ пиянки. Това беше една голяма кръгла маса, по периферията на която бяха поставени различни късмети, а под масата завъртвахме дъска с хоризонтален показалец, която след няколко завъртвания се спираше на късмета: кутийка с локум, шишенце с одеколон, шоколадче и др. Играта наподобяваше въртележката на късмета в предаването на Къци Вапцаров по БиТиВи „Риск печели, риск губи“.

Трябва да спомена и за певците, които посещаваха панаира. Те изпълняваха народни и стари градски песни, седнали на малка трибуна, като си акомпанираха на хармониум. След изпълнението продаваха песнопойки, в които беше отпечатан репертоарът им.

На панаира идваха и традиционните търговци — продавачи на евтини украшения, захарни изделия, домакински принадлежности, детски играчки и пр. Не липсваха и павилионите, където се печаха кебапчета, кюфтета, шишчета, суджуци, които се предлагаха с търновска бира, търновски пивоквас и студена лимонада от Содолимонадената фабрика на Цани Марков. Занаятчии от Троян предлагаха пирографирани дървени изделия и грънци, други пък пристигаха с каруци, пълни със сушени сливи и пестил. От Горна Оряховица идваха каруци със суджуци и пастърма, от Сухиндол пък — с бурета вино. Цигани продаваха кошници от върба, дървени гаванки и лъжици, стоманени брадви и мотики. По панаирните дни на Сър пазар се продаваха коне, крави, овце и др. Въобще имаше за всеки посетител всичко, каквото търси.