Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (17)

Първите моторни превозни средства

Първата частна лека кола на свищовлия, към 1928 г.‍, по спомени на мои по-възрастни познати, е била американски Буик с подвижен покрив (гюрук), собственост на г-н Тома Мурдаров, син на богатия свищовски търговец на зърнени храни — Коста Мурдаров. Семейство Мурдарови живееха на сегашната улица „Никола Петков“, бивша ул. „Толбухин.“ Тома Мурдаров живееше в София, в голяма къща на площад „Народно събрание“, на мястото на сегашния хотел „София — Радисън“ и често идваше в Свищов с колата си. По спомени на моя сродница, която е пътувала с него до София, той е бил много внимателен шофьор. Тогава по шосетата, с чакълена настилка, е имало много дупки, които е трябвало да се заобикалят. Като са тръгвали рано сутрин от Свищов, в София са пристигали късно следобед.

Към 1930 г.‍ Тома Цоков, син на богат свищовски търговец на дървен строителен материал, откри в Свищов в Скелята магазия за продажба на леки коли марка „Форд“. Магазията му беше срещу нашата и освен това той беше женен за моята кръстница, така че аз бях един от постоянните посетители на магазията. Вътре имаше три леки коли. Той не ми позволяваше да влизам в тях, но когато отсъстваше, чиракът Мехмед, който постоянно лъскаше колите, ми разрешаваше да натискам тромбите. Тогава леките коли още нямаха клаксони и сигнализираха с тромби, както файтоните. Бащата на г-н Тома Цоков, настойчиво го е съветвал да не се захваща с търговия на леки коли, но той, завърнал се наскоро от Швейцария, където чичо му е бил дипломат, решил, че в Свищов, като богат търговски град, може да се продават автомобили. Първата кола е продал на съпругата на г-н Мурдаров г-жа Софка Петкова — Мурдарова, сестра на видните земеделски деятели Петко Д.‍ Петков и Никола Д.‍ Петков, много богата наследница на баща си — политическия деятел Димитър Петков, бивш кмет на София. Семейство Мурдарови, както отбелязах, имаха Буик с гюрук, който е бил удобен за лятно време, но през студени зимни дни не се е затоплял добре, затова г-жа Мурдарова си купува Форд-купе, което също се шофира от съпруга й. През време на бомбардировките над София сем. Мурдарови и Никола Д.‍ Петков се евакуираха в Свищов при сестрата на г-н Мурдаров г-ца Кети (Киряка) Мурдарова с двете си коли, които бяха паркирани в двора на къщата им под чардак и преди 9.ІХ.1944 г.‍ затрупани с дърва, за да не се виждат. Народната власт обаче ги откри, мобилизира ги за нуждите си и не им ги върна. Г-н Мурдаров беше един от свидетелите на процеса на Никола Петков и след него той и съпругата му бяха изселени в Свищов и там починаха — първо тя и после той. Г-ца Кети Мурдарова почина последна. Тя имаше ниви в село Драгомирово и ходеше там лятно време елегантно облечена с голяма сламена шапка, бели ръкавици и бели копринени чорапи. На забележка на майка ми как ходи в горещините с ръкавици и чорапи тя й отговаряше, че така е свикнала да се облича от пансиона във Виена. Г-жа Софка Петкова — Мурдарова имаше син Димитър (Дими) Краваров от първия си съпруг, убит на фронта през Първата световна война. След процеса на Никола Петков Дими избяга от България, преоблечен като пастор. Той на стари години живееше в Америка в старчески дом. Г-жа Мурдарова е била много близка с Лора Каравелова и когато Михаил Кремен пише книгата за любовта на Лора с Яворов, идва в Свищов да запише спомените й за Лора.

Друга лека кола Форд г-н Цоков продава на един чифликчия от село Вардим, който не може да изплати вноските и връща колата. Към 1932 г.‍ г-н Цоков прекрати търговията с леки коли или както се казваше по това време фалира.

Към 1935 г.‍ свищовският чифликчия и мелничар Георги Кодов имаше малко камионче, чиято марка не си спомням, с което прекарваше жито и брашно от мелницата си в с. Ново село, Никополско. Аз бях познат с брат му Митко Кодов, който управляваше магазина им в Скелята и се въртях често край камиончето, даже един път пътувах с него до с. Ново село, в съседство на което вуйчото на майка ми имаше чифлик. Много ярки са спомените ми от това пътуване с камион. Малко ми ставаше лошо от друсането и от бензиновите пари, но бях много щастлив.

По същото време в Свищов се появи и първият мотоциклет. Той беше на софийската фирма „РАКО“, която търгуваше с яйца. Караше го нейният представител, на който името не помня, но всички му викахме Рако, по името на фирмата. Той обикаляше селата през деня да договаря яйца от селските яйчари. Надвечер се прибираше в града и минаваше по главната улица със светнал фар, като я умирисваше с бензинови пари. Ние децата тичахме след него. Той сядаше в сладкарницата на Митко при най-хубавите госпожици, а те писваха, че им мирише на бензин. Натоварваше някой ерген да го повози, правеха още един курс по главната улица и се прибираха.

Към 1937–1938 г.‍ книжарят, печатар и издател на свищовски вестник г-н Владимир Янакиев си купи един Форд с гюрук. Той с удоволствие участваше в градинските увеселения, натоварил в колата момичета, които хвърляха рози по алеята на Градската градина.

През 1939 г.‍ България започна да внася от Германия мотоциклети и моторетки на сравнително достъпни цени и тогава техникът строител Димитър Манджаров и монтьорът на велосипеди Ванко си купиха моторетки „Виктория“, а търговецът на яйца Мехмед Садулов — моторетка „Милле“. Монтьорът Ванко даваше под наем, на час, моторетката си само на опитни велосипедисти. Аз бях един от тях и когато съберях пари, вземах моторетката за 15 мин да мина по главната улица. По същото време синът на търговеца на дървен материал Пеню Станков — Георги (Гошо) Станков си купи един мощен немски мотоциклет марка „Пух“. Всеки обед Гошо водеше баща си от Скелята до града да обядва вкъщи. Баща му беше над 100 кг, но мощният мотоциклет ги изкарваше по Пощенския баир без усилия.

Към 1940 г.‍ партньори на баща ми от София изпратиха двама шофьори — собственици на един червен американски тритонен камион „Додж“ с препоръки да ги ползва за превози на стоки. С този камион превозите щяха да се ускорят и поевтинят, но двайсетимата каруцари, предимно турци, щяха да останат без работа. Баща ми отказа предложението. Шофьорите, с хубавия камион, се повъртяха няколко дни по града и селата, но не намериха клиенти и си заминаха за София.

По това време се появи в града и една малка камионетка марка „Круп“ на 33-ти пехотен полк, с която домакинът на полка поручик Крачков замени каруците, с които снабдяваше полка.

Мнозина читатели ще се учудят на моите подробни спомени за първите моторни превозни средства в Свищов, но по това време те бяха рядкост и правеха силно впечатление. Сега леките коли и камиони в Свищов сигурно са стотици.