Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (24)

Цар Борис ІІІ при свищовските рибари

При едно от посещенията си на Свищов цар Борис, придружен от принц Кирил и адютант, излиза цивилен на разходка по брега на Дунава. На около километър нагоре от пристанището лятно време рибари си правеха колиби от тръстика и там, на брега на Дунава, прекарваха до късна есен. Така са близко до реката, защото най-много риба се лови сутрин на зазоряване, а освен това си пазят лодките и винтирите (от лат. — риболовен уред от няколко мрежести конуса). Било привечер и рибарите си варели рибена чорба и си пиели ракията. Царят се спрял при тях, попитал ги има ли риба, каква риба ловят, добре ли изкарват от риболова и какво варят в котела на огъня. Рибарите отговорили на въпросите, без да познаят царя, и поканили групата да седне при тях на ракия, а после и на рибена чорба.

Царят харесал чорбата и ги питал как я правят толкова вкусна. Те отговорили, че я готвели, както се вари чорба, даже вземали вода от Дунава, защото край брега няма чешма. Слагали олио, сол, оцет, лук, а в зависимост от сезона купували от съседните градинари домати, чушки, зеле и други зеленчуци, които слагали в чорбата. Най-важното, казали те на непознатия си гост, в котела да има много риба, разнообразна и да не бъде дребна. С малко и дребна риба не става вкусна чорба. Те добавили и от кои видове риба, в зависимост от сезона, се слага в чорбата.

Цар Борис и придружаващите го станали да си ходят, благодарили за гостоприемството и царят, както му беше навикът, извадил сребърни монети с неговия лик и дал на всички рибари по една монета. Те, разбира се, казали, че не трябва да им се заплаща за гостоприемството, и отказали. Но гостът отвърнал, че не им плаща вечерята, а им дава за почерпка, когато отидат в града. А като му отговорили, че с парите могат да си купят цяло буре вино, непознатият се усмихнал: „Е, щом можете — купете си, докарайте го в колибата да си пийвате след риболова“.

През това време най-старият от рибарите, който постоянно се вглеждал в цар Борис и се мъчел да се сети къде ли го е виждал, се престрашил: „Извинете, господине, но не сте ли Вие Царят“? „Да — отговорил царят — аз съм, а това е брат ми!“

Всички скочили. Най-старият рибар заел войнишка стойка и рапортувал: „Виноват, Ваше Величество! Запасен кандидат-подофицер Иван Петров от 33-ти Свищовски пехотен полк! Но не съм Ви виждал цивилен, Ваше Величество. На снимките сте винаги в генералска униформа“.

Представили се и останалите рибари, които били служили войници. „Ваше Величество, ще ни разрешите ли да сложиме в една кошница риба — подарък за Царицата, князчето Симеончо и Княгинята?“ Цар Борис им благодарил, но отказал, защото рибата може да се развали до София. „Не — казали рибарите, — ние ще я наредим в кошницата ред листа от топола, ред риба, а като дойдем с Вас да Ви изпратим, ще вземем от бюфета на гарата лед и ще посипем кошницата отгоре — така рибата ще се запази прясна“.

„Как да я сготви готвачът тази риба?“ — попитал царят.

„Ваше Величество, той сега да я сготви, както знае, а вие го изпратете в Свищов да му кажем как се готвят различните риби.“

Тръгнал царят, изпратили го те до царския влак. Нагласили рибата с лед и я дали на домакина на влака. Сбогували се и поканили Негово Величество пак да им дойде на гости.