Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (13)

Музикалният живот в града

Западното влияние чрез Дунава и многото свищовлии студенти в Европа са повдигали непрекъснато музикалната култура на града. Вносът на пиана и други музикални инструменти е бил много лесен по Дунава. Моят братовчед Стоян Минков, студент по световна търговия и музика във Виена, още през първата лятна ваканция си донесъл с парахода пиано от Виена. За да бъде основан през 1868 г.‍ първият български хор на Янко Мустаков в Свищов, предпоставка е била голямата музикална интелигенция в града. Не трябва и да забравяме, че първият български химн „Шуми Марица“ и сегашният химн „Мила Родино“ са създадени от свищовлии.

Получих от баща си цигулката му, купена от фирмата „Братя Черни“ от Виена. Към 1900 г.‍ негов учител по цигулка е бил цигуларят Кути — влашки циганин, ръководител на цигански оркестър в града. Друг цигулар по това време в Свищов не е имало. От майка ми имам китара, също виенско производство. Тя, като ученичка в Реалната гимназия, е вземала уроци по китара от учителя по музика Иван Лозанов и е свирела в мандолинния оркестър, основан и дирижиран от него. Иван Лозанов е завършил музика в Русия и за времето е играл значителна роля в музикалното образование на града. Вече стар и болен, той ми беше учител по пеене в Прогимназията и той ме насочи да уча цигулка при маестро Тодор Иванов, също завършил музика в Русия. Тодор Иванов прекара целия си живот в Свищов като капелмайстор на военната музика на 33-ти пехотен полк, а след като се пенсионира, основа музиката на Търговската гимназия и преподаваше частни уроци по цигулка и духови инструменти. Много строг, взискателен и отличен музикант, той издигна нивото на духовия оркестър на полка на едно от най-високите места всред военните оркестри в България. Композитор е на военни маршове и хора. Във военната история името му се споменава като капелмайстор на музиката на 33-ти Свищовски пехотен полк, поддържал успешно бойния дух на свищовци при Дойранското езеро през Първата световна война. Както при маестро Тодор Иванов, така и при неговия, не по-малко музикален приемник маестро Димитър Иванов (наречен Муци от свищовските госпожици, които много го харесваха) военният оркестър на полка участваше активно в културния живот на града. Лятно време, всяка неделя, той изнасяше концерти в беседката на Градската градина, която още е запазена и вероятно много млади свищовлии не знаят предназначението й. На тези концерти оркестърът свиреше оперни увертюри, потпури от опери, китки от български народни песни, валсове и разбира се в началото и края на концерта по един хубав военен марш. Спомням си, че свиреха често увертюрите от оперите „Севилския бръснар“ и „Крадливата сврака“ от Росини, „Леката кавалерия“ от Супе, тържествената увертюра „1812 година“ от Чайковски и други популярни мелодии. Всички пиеси, които бяха изпълнявани, предварително се обявяваха на черна дъска, поставена пред беседката. През зимата концертите продължаваха в читалището. На големи празници оркестърът свиреше хора на площада и младежите играеха. Той също свиреше и на многобройните вечеринки и балове в салона на читалището.

Към 1939–1940 г.‍ в музикалния живот на града участваха като педагози г-жа Лилка Златанова, която завърши музикалната си кариера като асистентка в Музикалната академия, госпожиците Мичка Екимова, Мичка Цокова и Мичка Николова (в Свищов Мички казваха на Мариите). Частично участваше и г-жа Клер Владигерова, съпруга на проф. Владигеров от Свищовската академия, завършила пиано в Париж. Не искам да забравя и г-н Христо Кунчев, който по професия беше търговец, но дирижираше градския хор и хора на църквата „Св. Преображение“. Г-н Карпарски, по-късно преподавател в Музикалната академия в София, също дирижираше градския хор и хоровете при черквите „Св. Преображение“ и „Св. Димитър“ (Чуката) на Калето.

През 1941–1942 г.‍ в Свищов имаше четири духови оркестъра: Военния, на Търговската гимназия и два на Реалната гимназия — един от медни духови инструменти и един от алуминиеви (фанфари), като в последния свиреха само ученички.

След като маестро Тодор Иванов се оттегли от ръководството на оркестъра на Търговската гимназия, на негово място бе назначен талантливият руснак Василий Петрович Ананиевски, който го ръководи от 1940 г.‍ до 1945 г.‍ Под негово диригентство оркестърът изнасяше много концерти, включително и едно успешно турне в Македония. Ананиевски възобнови свищовското певческо дружество, което изнесе концерти освен в Свищов и в други дунавски градове. Негово постижение беше хорът при църквата „Св.св. Кирил и Методий“ в Горната махала. Там служеше младият и много музикален отец Цанко Колев, който впоследствие завърши Музикалната академия и стана преподавател в Музикалното училище в София. Църковната служба в тази църква по това време беше на оперно ниво. През 1943 г.‍ Ананиевски организира оперетна трупа към читалището, съставена от музикантите в града. С успех беше изнесена оперетата „Трите сестри“.

В периода 1938–1942 г.‍ учител по музика в Реалната гимназия беше г-н Павел Николов, който разви голяма и многостранна музикална дейност, каквато едва ли друг музикален педагог е осъществил в Свищов. Той беше от руски произход — син на известен софийски музикант и рускиня — певица. Ожени се за учителката ни по френски език г-ца Пенка Арнаудова и стана свищовлия. Беше много работоспособен. Сега си мисля колко много музикални ученички и ученици е имало по това време в Реалната гимназия, за да се излъчат два духови оркестъра, оперетен състав от солисти, хор и оркестър и един голям смесен хор, който пееше в Съборната църква и при тържествени случаи. На всички беше организатор, вдъхновител и диригент Павел Николов. Аз участвах във всички — свирех в оркестъра на оперетния състав, в духовата музика и пеех в хора. Всеки следобед бях на репетиция. През 1939 г.‍ Павел Николов постави оперетата „Любовта на Шуберт“, в която ролята на Шуберт се изпълняваше от младия ни учител по математика руснака Ермоленко, а една от трите момичета беше ученичката от осми (сега дванадесети) клас Кунка Цакова, по-късно певица в известни софийски хорове. През 1940 г.‍ беше поставена оперетата „Кармозенела“, в която ролята на циганката Кармозенела беше изпълнена от талантливата и хубава ученичка Мара Ангелова, която впоследствие завърши пеене в Италия и остана там като оперна певица.

Това беше град с 12 000 жители, от които 4000–5000 турци.

През 1942 г.‍ Павел Николов бе назначен за директор на Реалната гимназия. Изостави музиката и започна да политиканства, което му донесе една репресия от три години затвор след 9.ІХ.1944 г.‍

През юни 1989 г.‍ бях в град Монтана. Там се провеждаше фестивал на духовите оркестри в България, в чест на големия музикант и композитор на маршове и хора, бивш капелмайстор на военни оркестри в Северозападна България Дико Илиев (композитор на Дунавското хоро). Прочетох програмата на фестивала три пъти с надежда, че при предишното четене съм пропуснал участието на духов оркестър от Свищов. За съжаление такова участие нямаше!