Дейвид Лорн
Звукът на злото (17)

Шестнайсета глава

Телефонът иззвъня три пъти, преди Яновски да отговори със сънен глас, дълбок и дрезгав, недопил още първото си сутрешно кафе. По гласа, по интонацията и разговорния тон Халек си го представяше като морж, с дълги, щръкнали, извити нагоре мустаци, с отпуснати надолу очи, с голо теме, с мозък, в който са отпечатани полицейските разпореждания, предсказуем, механичен, упорит чиновник, чиято бюрократична нравственост отразяваше неразвитото му въображение. Халек никога нямаше да види Яновски, разбира се, но образът му подхождаше и се потвърждаваше от следващите звуци — тежкият тропот на стъпала, облягане на повредения плот на бюрото, облегалката на стола до бюрото изскърцва, когато моржът се изпъва в очакване на отговора.

— Сержант Яновски, Спайк Халек е на телефона. Разполагам с информация, която ви е необходима. Трябва да бързам, защото може да прекъснем, ако се обадят за откупа. Ако стане така, ще ви позвъня отново.

— Според мен няма нужда да очаквате, че ще ви се обадят за откупа, господин Халек.

— Имате предвид Дани Валитано ли?

— От Деб ли го знаете?

— Да.

— Снощи й казах да си върви у тях, по дяволите.

— Все пак остана.

— Защо?

Би могло да има и други причини. Халек се надяваше, че съществуват, но каза:

— Защото бе много развълнувана от доказателството и защото все още не сте намерили мястото, където държат Джейни Гранвил.

Мълчанието на Яновски позволи на Халек да го притисне.

— Валитано не е похитител.

— Според мен е единият от похитителите. Насрочил съм пресконференция…

— Отменете я.

— Да не сте луди? Той направи признание.

Изумен, Халек се поколеба. Но рязко отвърна:

— Колко време го пържихте на огън, Яновски?

— Защо?

— Признание, направено по принуда, а умората се смята за принуда, не е валидно. Проверете го чрез вашия прокурор.

— По дяволите, та той призна, Халек. Разбирате ли?

— Признание на книга, Яновски. Спяло му се е.

— Нещо друго да имате?

Заради тона на гласа му — нетърпелив, висок, сърдит, Халек се страхуваше Яновски да не затвори.

— Някой от двамата — починалият Ник Спирос или Дани Валитано да са имали налчета на токовете?

— Не знам такова нещо.

— Странно, защото поне един от похитителите е имал налчета на токовете. Понеже Дани Валитано е бил мозъкът на операцията, значи той се е обадил. В такъв случай какво е направил — сменил си е обущата, за да излезе ли?

Яновски избухна.

— По дяволите, Халек! Проявих търпение и ви осигурих всякаква възможна помощ. Знаете го много добре. Но този анализ на звуците е недопустим.

— Недопустим ли? — Халек се засмя, защото Яновски толкова очевидно грешеше относно неща, които Халек знаеше много добре. — Какво ще кажете за подслушване, Яновски? Виждали ли сте някога специалист по гласове, който чрез подслушване да докаже кой говори? Какво ще кажете за нарочно поставени микрофони за подслушване? Какво бихте казали за най-неточното акустично свидетелство в криминалистиката, сержант? Какво ще кажете за свидетелски показания при прослушване? Присъствали ли сте на съдебен процес, на който не се явява нито един свидетел, за да докладва какво е казал някой? Хайде, моля ви, засягате интелигентността ми. Това, което имам аз, е най-съвършеният и научно обоснован акустичен анализ, който можете да получите, така че ме изслушайте.

Мълчание от другата страна, но Яновски не затвори.

— Нещо да кажете за леководолазни апарати? Кой от двамата — Спирос или Валитано плуват под вода с леководолазни апарати?

— Какво значение има това?

— Странно, че двама бедняци ще искат да хвърлим пет хиляди долара на близо пет метра дълбока мръсна вода, ако не могат да се гмурнат, за да ги извадят.

— Хвърлили сте парите във вода?

— Така поискаха.

— По дяволите, та аз дори не знам дали някой от двамата може да плува — каза Яновски.

— Така ли? — каза Халек.

— Все още не е достатъчно, Халек. Ами ако те са искали само да бъдат сигурни, че не им поставяте капан? Това също е възможно, нали? Може да са си казали, че пет хиляди не са нищо за семейство Гранвил, но ще стигне, за да се застраховат срещу капан. Може дори да са го направили само засега, да имат с какво да се защитят, ако ги хванат, както и стана. Адвокатът им ще каже, дори си го представям вече: „Моите клиенти, Ваша чест, не знаят да плуват! Защо ще искат първата част от откупа да се пусне на място, откъдето не биха могли да я приберат?“.

— Взели ли са парите?

— Какво?

— Мокрите стотачки, намерихте ли ги?

— Не, но вече съм покрил това. Най-лошото би било преди голямото разплащане да ги хванат с нещо уличаващо.

Халек разклати главата си, за да я проясни, страхувайки се, че ако продължава да слуша ще започне за мисли като Яновски, което в известна степен бе особен, вдъхновен от дявола начин да се заобиколи правия път, сочен от доказателството, опит да се обясни нещо логично и почти очевидно с друго, изобретателно намерено, дори изкривено тълкуване. Нещо по-лошо, той атакуваше всеки отделен елемент, когато се появеше, забравяйки, че всички заедно образуват едно цяло, което бе по-убедително от всеки от тях поотделно. Яновски се опитваше да накара Халек да повярва, че липсата на каквото и да било акустично доказателство срещу Валитано или Спирос не бе от значение. Но Халек не се хвана на въдицата му.

— Прослушахме записа на гласа на похитителя, също и на Валитано при изговарянето на една и съща дума.

— Откъде взехте запис на гласа на Валитано? — Яновски говореше тихо, но тонът му беше неумолим.

— Теоретично — каза Халек.

— Тези не на мен и не на прокурора — отвърна Яновски. — Бих могъл да ви арестувам за това, че пречите на съдопроизводството. Известно ли ви е?

— Прокурорът разполага с доказателството — отвърна му той. — Тя може да прави каквото пожелае с него.

— Какво? — въпросът на Яновски прозвуча студено като лед.

— Отнесен бе от куриер в кабинета й в осем и половина тази сутрин. Беше подписано. Показва ясно идентифицираният глас на Дани Валитано, сравнен с гласа на онзи, който се обади за откупа. Те въобще не съвпадат.

— Може да съвпада с гласа на Ник Спирос — предположи Яновски. — Но никога няма да го разберем.

За миг на Халек му се стори сякаш Яновски го прониза с ледено острие право в сърцето и го накара да се разтрепери. Полицаят си бе представил вероятно погрешно, че тъкмо мозъкът на операцията — Дани Валитано се е обадил. Може би Валитано да е седял на дивана отзад и да е шепнел инструкции на Спирос, който пък е крачел нервно напред-назад. Колебливо започна отново:

— Може и да разберем. Пазят ли се видеозаписите от разпитите на всички заподозрени, за да се използват по-късно като свидетелство при съдебния процес? Няма ли да се намери лента с гласа на Ник Спирос?

Яновски се изсмя.

— Какво? Това да не са ви руснаците? Лентата се прослушва, взима се свидетелството. Може съдията да разреши, но може и да не разреши. А лентата се изтрива за ново ползване. Така по-добре се използват парите на данъкоплатците според счетоводството.

Халек изведнъж си спомни нещо, мина му през ума като мълния.

— Но при нашия разговор имахме два гласа, Яновски. Неговият не съвпада с нито един от тях.

— Може да има и трети — предположи Яновски.

— И Валитано няма да го издаде, за да се оправдае?

— Почтеност между крадци може би.

— Вижте какво — настоя Халек, възприемайки нова тактика. — Открихте ли къде са били Спирос и Валитано?

— В един порутен бордей на чичото на Спирос, Анджело, който върти нелегална търговия в Сисеро.

— И там няма вятърна дрънкалка?

— Може да са я свалили. Откъде знаете?

— А на улицата да правят някакъв ремонт и да работи пневматичен чук?

— Не съм видял. Откъде знаете, че е бил пневматичен чук? Искам да кажа, можете ли да убедите някой скептик, че е било пневматичен чук?

— Съвсем сигурно не е тъпан — възрази му Халек, осъзнавайки, че не можеш да убедиш скептик, че съществува гравитация, ако счупиш крака си с тухла. За да убедиш някого, той трябва да е готов да приеме логични доводи, както и доказателства.

— Имаше ли куче там или наблизо?

— Никакво куче, никакъв лай. Там не се разрешават домашни любимци.

— Мястото намира ли се под трасето на пристигащите самолети?

— Не мога да кажа. — Яновски се прозина.

— Улицата затворена ли беше? Спомнете си, защото в записите не се чува никакъв шум от улично движение или близо до мястото.

Халек искаше да знае каква е вероятността в четири телефонни разговора, проведени от центъра на Чикаго, да не се чуе шум от улично движение в един интервал от три минути. Затова си каза, че ако улицата е затворена, тази вероятност клони към нула.

— Какво ще кажете за колата, за зелената кола, която минала покрай къщата на Брайън и Ели, за да се уверят похитителите, че на полицията не е съобщено? Какво ще кажете за нея? Видяхте ли я някъде? Тайнствената зелена кола да е собственост на Ник или Дани?

— Между другото кой казва, че колата има нещо общо с това? Може да не е било нищо. Компания пънкари са сметнали, че за известно време няма да се чувстват бедни, като се разходят край къщите на богаташите. Така става в Холивуд, нали? Хората зяпат къщите на богатите и прочутите. Защо да не го направят и тук?

— Колко далеч е мястото от „Солджър Фийлд“?

— Каква връзка има това с каквото и да било?

— Колко влака минават през Сисеро, Яновски?

— Кого го интересува?

— Защото всички парченца трябва да съвпаднат.

— Работите по грешен пъзел, Халек. Разберете го.

— Тогава къде е Джейни Гранвил? За това също ли ще ми отговорите „кого го е грижа“?

— Ей, почакайте. Ние разработваме Валитано, знаем, че е направил признание, остава да ни каже къде е момичето, нали?

— А ако не знае?

— Искате да кажете, ако е забравил, защото не иска да ни даде свидетелството, от което се нуждаем, за да го осъдим?

Халек бе мислил по този въпрос, по случая, който Яновски и прокурорът биха могли да съставят без да са намерили Джейни и по ирония на съдбата, той би бил по-силен, отколкото ако имаха случай с жива Джейни. Ако Джейни не бъде намерена и се предположи, че е мъртва, това може да се използва, за да се създаде отмъстително настроение у съдебните заседатели. Бивш затворник, заговорничил в престъплението, всъщност е могъл да го извърши, после, докато наблюдават как Валитано се поти и се гърчи, как очите му шарят, докато го затискат с унищожителното доказателство и адамовата му ябълка подскача нагоре-надолу, ще започнат в негово лице да виждат похитителя, а после и убиец, независимо дали е вярно, или не. Ако Джейни липсва или е мъртва, биха осъдили и екзекутирали Дани Валитано по-бързо, отколкото ако намерят Джейни, чието съществуване, оцеляване и здраве по време на похищението би могло да се използва от защитата като проява на отговорно хуманно отношение. И Халек започна да се убеждава, че в края на краищата, ако не се вземат предвид утешителните му изявления, на Яновски му е безразлично дали Джейни ще бъде спасена. Ако я намереха, Валитано би трябвало да получи по-лека присъда. А Яновски не желаеше това.

Обвинението бе възбудено поради предстоящото унищожение на Валитано. Ако той се отречеше от момичето като си признаеше вината за по-малко престъпление, за да избегне съдебното преследване за по-голямо, обвинението нямаше да получи главата му. Ако Джейни се появеше и покажеше, че полицията е направила грешка или нещо по-лошо, че е изфабрикувала случая, тогава Валитано би бил освободен. Тогава спектакълът на общественото обвинение и вой, както и искане на отмъщение, би бил осуетен. Според разбирането на институциите реалното съществуване на Джейни Гранвил бе сведено до символика. Това принуди Халек да предприеме последната и най-отчаяна стъпка.

— Свидетелството е съвсем ясно — каза твърдо Халек. — Не сте заловили когото трябва.

— Според мен не е така — отвърна Яновски.

— В това се различаваме. Смятам, че прокурорката не хапе.

— Тя може да отрече значението на вашата информация.

— Възможно е, но информацията вече е достояние на обществеността, което означава, че при пълното й разкриване защитата ще има правото да я види. Помнете, че той има нужда само да се появят съществени съмнения, за да подаде молба за освобождаване. Аз съм свидетел експерт и ще свидетелствам.

— Но той направи признание. Твърде късно е.

— Торкемада^[1] би се гордял с вас. Разполагате с признание, изтръгнато по насилствен начин. Към него не е предявено обвинение и той не е подал молба. Признанието няма никакво значение.

— Почакайте до пресконференцията. Гледайте я в дванайсет и половина.

— Няма начин. Имам един плик, който съдържа същата информация, която изпратих до прокурора. Само че той е адресиран до главния редактор на „Чикаго Трибюн“. Това би могло да породи някои интересни въпроси на вашата пресконференция.

— Какво искате, Халек?

— Задръжте Валитано. Но не му предявявайте обвинение.

— Той напира към горните етажи и иска да стигне до кабинета на кмета. Това ме кара да мисля, че бащата на детето проявява нетърпение от вашата игра. Така че какво искате да направя?

— Измислете нещо.

— Вече става напечено, разбирате.

— Не ме интересува. Имам нужда от дванайсет часа.

— Може би и от повече — подхвърли Яновски.

— Какво?

— Навалял е четирийсет сантиметра сняг, а някъде вятърът е навял и повече. Има и силен вятър. Продължава да вали. Нищо не се движи.

— Разписанието…

— Изчакайте — каза Яновски. — Някой ме търси.

Стори му се, че мина минута, докато Яновски му се обади отново. Забързан, сякаш се мъчеше да облече палтото си, той каза:

— Обадиха се от кабинета на следователя при смъртни случаи. Тялото на малко момиче е било изхвърлено на брега на Оук Стрийт. Според доклада то е бяло, с руса коса, шест-седем годишно, мъртво е от около двайсет часа. Изглежда петте хиляди са били достатъчни.