Дейвид Лорн
Звукът на злото (16)

Петнайсета глава

— Ами ако в това време се обадят? — попита Дебра.

Халек бе мислил върху това, бе разсъждавал дълго по този въпрос и бе стигнал до извода, че това е една от онези добре пресметнати възможности, когато ставаш сутрин почти убеден, че някой метеор няма да те удари, докато отиваш на работа.

— Колко е часът? — попита той.

— Дванайсет и десет — отвърна тя.

— Няма да се обадят — предположи с надежда.

Седяха и трепереха в колата на портиера Харолд, взета под наем за петдесет долара на час и трябваше да я върнат в един. Колата също като тях потреперваше от студ, от мотора й капеше лепкаво масло, бореше се да оцелее като мечките на границата със Сибир, за да се сгреят, просто тичат на място. Колата подхождаше на Харолд, движеше се като собственика си с доловимо тракане — вероятно артритна трансмисия, породена от бедност, занемаряване или безразличие, някакъв механичен проблем, изразяващ се в повече шум и почти не й пречеше да се движи, както Харолд бе обещал: „След километър-два минава, а може би и три в студа. Това да не ви тревожи. Колата върви. Зет ми Анди имаше такава и казваше същото. Нали разбирате, малко е шумна, но утре щом слънцето изгрее, ще видите, че километражът на тая сладурана показва 120 000. Само няма много бензин. Така че ако отивате надалеч, напълнете я догоре, нали? Иначе като нищо би могла да стигне и до Грийн Бей“. Споделяйки загрижеността на Харолд, колата издаде силен скърцащ звук, когато Дебра обърна волана, за да я отлепи от бордюра, зъбите й тракаха, когато пак попита:

— Откъде си сигурен, Спайк?

— Не съм сигурен — отвърна той.

— Но ако все пак се обадят?

— Оставих телефонния секретар включен. — Бе проявил съобразителност и се сети да го вземе от Брайън и Ели, помъчи се да си представи, че двамата ще имат нужда от сън, дори и дъщеря им да е била отвлечена или именно поради мъчителното напрежение, след като дъщеря им е била отвлечена, резервите им щяха да се изчерпят много бързо. Похитителите дори биха предположили, че ако семейство Гранвил се е оплакало на семейния лекар не за отвличането, а че страдат от стрес, че той им е предписал нещо успокоително. Много лекари шарлатани работят в предградията и извличат печалби от успокоението, което дава химията.

— Не смяташ ли, че ще се усъмнят, ако чуят секретар?

— Вярвам, че не. Надявам се, ако оправданието, което сме измислили им се види правдоподобно, в случай че наистина се обадят, би трябвало да го приемат логично. Имаме бизнес споразумение и толкова. Утре ще вземем парите и ще уговорим условията. Тази вечер ни се полага да спим. Ще се грижат за Джейни до утре и ще ни накарат да повярваме, че ще има размяна.

— Така ли мислиш? — Колата залитна наляво. Халек усети как скоростта се увеличава. Като беше сляп не означаваше, че е безчувствен. Усещаше, че се движат. Покрай краката му започна да лъха топъл въздух.

— Забележително е, че досега играят ясно. Също както при бизнес споразумение.

— Може би са се страхували да не оставят следи.

— Надявам се.

— Какво? — попита Дебра.

— Искам да кажа, че ако ги е било страх да не оставят следи, това означава, че са искали да киснат на едно място, да не се местят. Човек не се бои да не остави следи, след като след всяко обаждане по телефона се мести. Всички техни обаждания и онова, което Ковалски ни каза, говори, че са се установили на едно място.

— Смяташ, че ще можеш да убедиш Яновски? — Колата намали, за да мине по една гърбица на паважа и някаква метална плочка, забравена при поправката, изтрака.

— Може би — каза той.

— „Може би“ май не е достатъчно добре — въздъхна тя. — Той е толкова ужасно упорит, когато смята, че е прав.

— Но Валиано няма да признае, че е отвлякъл дете — настоя Халек.

— Няма ли? Валиано познава системата, Спайк. Ясно му е, че ако поискат, могат да му натресат това обвинение и да го убият. Само да поискат, ще се справят с него така, че нито един лекар да не може да познае какво се е случило, да използват гумени маркучи, такива неща.

— Значи това продължава и до днес?

— Най-убедителното средство на полицията при разпит — каза тя.

— Така че Валиано би могъл…

— Да признае вината си за престъпление, което не е извършил? Естествено, че може. Непрекъснато се прави. Нарича се Правосъдие в Америка.

— Но Яновски не е открил Джейни — възрази Халек.

— Джейни не му е нужна, Спайк. Ако получи признание, без нея дори ще му е по-лесно да го осъди. Не е необходимо да показва тялото й. Само трябва да изтъкне, че е имал мотив и възможност — каза тя.

— Не би го направил…

— Би го направил — прекъсна го тя. — Това е присъда. Знаеш ли колко души попадат в ареста, да не говорим за онези, обвинени в отвличане? Дори би се превърнал в герой в цялата тази трагедия. А обществеността, обзета от параноя, ще му е благодарна, защото е задържал този негодяй и той повече няма да краде техните момченца и момиченца от улиците.

— Боже мой — прошепна Халек.

— Исусе Христе и Дева Мария — допълни Дебра. — Така стават нещата. Въпросът е в това — имаш ли желание да го докажеш?

Тя направи остър завой наляво, отдалечавайки се от езерото. До слуха на Халек долетя сирена от далечината, която предупреждаваше корабите за мъглата, чуваше скърцането на снега под колелата, свистенето на чистачките. Преди да тръгне напред, колата се занесе и се подхлъзна.

— Как? — попита той.

— Имам една идея — каза тя, забави преди следващия светофар, обърна се към него и гласът й вече не се отразяваше от предното стъкло. — Засега правиш заключенията си, използвайки улики, всякакви шумове, логика. Дотук добре. Може би това е мястото, където я държат. Може и да не е. Почти няма значение дали Яновски ще повярва, или не, защото местната преса готви материали за стрелбата срещу Ник Спирос, а Лу Сканън и ФБР държат тази работа с отвличането да приключи по-бързо. Той вече няма търпение. Така че докато не му представим нещо по-добро и искам да кажа наистина убедително, утре ще пусне в действие онова, с което разполага.

— Ще арестува ли Валитано?

— Дори и да греши, той може да свали обвинението. Хем излиза от затруднението, хем се отървава от шефа си.

Тя набра скорост след светофара, занасяйки се с изтърканите гуми на Харолд.

— А ти ще използваш доказателството по този начин?

— Това е само идея. Заслужава си да опитаме. Какво ще стане, ако запишеш звук, който ние контролираме и прозвучи на самото място, където предполагаме, че държат Джейни.

— Не бива да се чува полицейско радио, нито пък диспечери — каза Халек.

— Няма.

— Каква е идеята ти? — попита той.

— Моят съпруг, по-скоро бившият, Ал — започна тя, — сега управлява хеликоптер на една от местните радиостанции, развежда оня капитан Джак, който води предаването „Наблюдение на движението от въздуха“. Чувал си го. Само че го прави по време на най-натовареното движение. През останалата част от деня е свободен. Мислех си, че ако успее да намери площадка на няколко квартала разстояние, но не на повече от осемстотин метра от мястото, където смятаме, че държат Джейни, той би могъл да се вдигне във въздуха и да кръжи в продължение на минута и половина. Ако синхронизираме часовниците си, от неговите наблюдения бихме могли да установим точно кога минава над тях. Тогава шумът от хеликоптера ще е най-силен.

— Не знам — отвърна Халек. — Да не ги подплашим.

— Само ще мине. Високо над главите им. Няма да лети ниско и да се изявява толкова дръзко. Просто рекламен хеликоптер, насочил се към Лууп, за да вземе нещо или някого. Богатите и известните го правят много често. Това не е някакъв необичаен шум. По дяволите, Спайк, дори да погледнат през прозореца, какво ще видят? Хеликоптер, който минава над главите им без да спира и продължава по пътя си. Какво толкова подозрително има?

— Разбирам какво искаш да кажеш — каза Халек, като най-после проумя мисълта й. Ако всъщност вмъкнат шум в телефонен разговор, Яновски ще повярва. Но този разговор трябва да се състои преди пресконференцията, която е обявил и все пак няма гаранция, че ще я отмени.

— Ще опитаме ли?

— Можеш ли да го уредиш?

— Стига времето да се проясни, мисля, че мога.

— С твоя бивш съпруг говорите ли си?

Тя се засмя с топъл, мек смях.

— Сега сме по-добри приятели, отколкото когато бяхме съпрузи. Разбира се, че си говорим. Защо не?

— И си сигурна, че той ще го направи?

— Но ще иска да знае защо.

— Може ли да пази тайна?

— Това може.

— Тогава да се надяваме времето да се проясни.

— Религиозен ли си?

— Понякога човек се надява, че бог съществува. Просто му се иска да е така.

— Не ми изглеждаш религиозен.

— Религията предоставя нещата на шанса, на който иначе би могъл да повлияеш. Тя вдига ръце от отговорностите, очаквайки, че ако той съществува, само заради теб би променил правилата или реда. Това не е вяра, а безочие. Понякога, ако си направил всичко каквото трябва, но имаш нужда от малко повече късмет — от нещо, на което не си разчитал, но което да наклони леко везните в твоя полза, когато се клатиш от нерешителност, тогава ако молбата към господ помогне, защо не?

Тя замълча. Той не разбра дали е съгласна, отхвърля тезата му или просто проявява безразличие. Колата съскаше в снега, пухтеше, устремена на север. Халек не можеше да прецени дали се движат натам, само знаеше, че трябва да отидат там и вярваше, че Дебра ще го откара именно там.

Тя беше неговите очи.

Скоро щеше да я накара да му опише картината.

— Остават две пресечки — каза тя делово. — Трудно ще е да минем по това време, без да събудим подозрения.

— Само мини покрай къщата — каза Халек.

— Не мога, Спайк. Пътят е преграден. Обзалагам се, че има знак, който показва, че е затворена.

Естествено. Нима е толкова уморен? На умора ли се дължеше? Или не успяваше да сглоби ребуса. Или пък толкова се вълнува да си вземат обратно Джейни и забравя, че за да успее, към края трябва да забави темпото, да внимава повече за подробностите отколкото преди. Все пак свърши толкова много за толкова малко време — в продължение на два дни буквално елиминира всичко с изключение на един градски квартал и вече му се струваше, че остава само да се качи по стъпалата, да позвъни на вратата и да каже: „Ето че дойдохме“.

Все пак знаеше, че каквото и да прави, не би трябвало да ги накара сега да се преместят. Ако беше прав, а вярваше, че е, трябваше да измисли план, за да върне Джейни.

— Ако докажем на Яновски, че това е мястото, бихме ли могли да разчитаме на съдействието му?

— Искаш да кажеш да вземем Джейни ли?

— Какво друго да искам да кажа?

— Би могъл да имаш предвид онова, което предвижда законът — тоест лошите да бъдат заловени. Естествено опасността за потенциалните жертви ще бъде сведена до минимум, но методът е мястото да се обгради с кордон, да обявиш присъствието си, да се престориш, че ще преговаряш, а в същото време знаеш, че времето изтича. Сега няма да щурмуват къщата, но тези хора няма къде да отидат. Както каза, Спайк, те си свършиха работата. Предстои им смъртна или доживотна присъда в зависимост дали ще я убият, или не. Така че тях какво ги грее?

— Яновски би могъл да им обещае намаляване на присъдата — предположи Халек.

— Яновски изобщо нищо не може да направи. Няма тази власт. Да не мислиш, че ФБР или чикагската полиция ще проявят снизходителност? Освен това тези хора сигурно са хитри. Не може да не знаят, че обещание, направено по време на арест, не обвързва другата страна, така че не разчитат на никого, след като съдбата е срещу тях. Трудно е да се каже, Спайк. Наистина. Някои от тях по-скоро са готови да направят всичко, отколкото да отстъпят и после да проклинат живота си всеки ден, докато излежават присъдите си. Някои от тях по-скоро са готови да умрат, отколкото да лежат в затвора. Истина ти казвам.

Халек се размисли по този въпрос, но никаква идея не му хрумна.

— Стигнахме — каза Дебра. — Пресичам Норт авеню на запад от Норт Парк. Виждам желязната ограда. Къщата е третата южно от пресечката. Тъмно е, също и тихо. Не се чува рок музика. Вече е дванайсет и трийсет и пет. Какво искаш да направим?

— Иди да огледаш къщата — каза Халек.

— Ако изляза от колата, ще оставя следи по снега — отвърна тя.

— Още ли вали?

— Продължава — увери го тя.

— Има ли вятър?

— Това е Чикаго. Има ли нужда да питаш?

— По-късно вятърът ще навее следите ти, те ще се заличат и никой няма да познае нищо. От теб искам да премериш горе-долу къщата. Да ми кажеш къде са вратите, изходите, прозорците. Нека да съпоставим с онова, което Ковалски ни докладва.

— Дай ми пет минути — каза тя. — Но стой така. Свий се надолу. Това е полицейско наблюдение, Халек. Помни, че те могат да те забележат, дори и ти да не ги виждаш.

Той се сви надолу и каза:

— Добре. Върви.

Тя затвори леко вратата на колата, не я затръшна и започна да крачи в бурята.

Въпреки вятъра, той чуваше как снегът скрипти под краката й, как се хлъзга и затъва в образуваните преспи, как изчака, за да мине камион, пръскащ пясък по улиците, чу как моторът му слабо шуми, как дрънкат вериги. Седеше сам, но се чувстваше в безопасност. Някаква глупава еуфория започна да го обхваща заради онова, което бе извършил — постепенно сведе милионния град до един жилищен квартал, после до една къща, базирайки се на характерни звуци, доловени от фона на записа. Ако звуците бяха по-малко, пораждащи се един от друг, би могъл и да греши, да бъде неубедителен. Но когато броят им се увеличи, а те се появяваха на точно определени интервали и както съвпадаха със съответните звуци от фонотеката, възможността да греши при целия им сбор, съставящ локалната симфония на обикновена ежедневна музика, която звучи и е характерна за дадено място, много бързо приближава до нулата. Той доказа, че не Валитано се бе обаждал и че изобщо нямаше връзка с отвличането. Най-накрая единственото, което трябваше да се направи, за да бъде Джейни благополучно пренесена вкъщи, бе да се намери начин да бъде измъкната от това място, намиращо се съвсем наблизо, нужен бе подробен план, който имаше такава възможност за успех, каквато всъщност бе и вероятността тя да се намира там. А тя беше там. Той го знаеше. Не по начин, по който би могъл да го докаже с абсолютна сигурност, защото винаги би могъл да се намери някой заклет скептик да обори каквото и да е доказателство, дори това за земното притегляне. Но той разполагаше с достатъчно свидетелства, за да отхвърли всякакво съмнение. Почувства се щастлив. Не му се бе случвало още откакто двамата със Стан Блек спечелиха шестнайсет хиляди от блекджек в Рино, оттогава главата му не се бе замайвала от щастие така както тази вечер. Но той нямаше да позволи това да попречи на преценката му. Имаше нужда от нещо повече от късмет, за да спаси Джейни. Въпреки цялата невероятна детективска работа, или може би тъкмо поради нея, не можеше да разчита на Яновски.

След около пет минути Дебра се върна, пухтейки и затъвайки в снега. Отвори скърцащата врата на колата на Харолд, влезе заедно с порива на бурята и изохка от студ.

— Разгледах я, обиколих я веднъж, разринах снега така, че да не останат следи. Няма никой буден. Никакъв шум, по нищо не се познава дали някой не спи. — Замълча за малко като осъзна, че за Халек това би могло да означава, че вътре няма никой — нещо, от което и те се страхуваха, че похитителите заедно с Джейни са заминали и петте хиляди долара са се оказали достатъчни. Постара се да отхвърли тази мисъл и попита: — Какво искаш да знаеш?

— Колко врати има?

— Три. Две откъм верандата, за които Ковалски спомена, и една към мазето, може би сутеренен апартамент. Има противопожарна стълба отстрани, идваща от горния етаж от страната на двора точно под прозореца на наклонения покрив на север.

— Куче?

— Не.

— Странно — отбеляза Халек.

— Не чак толкова. Някои хора вечер дават успокоителни на кучетата си. Иначе ще нарушат наредбата за тишина през нощта и биха ги накарали да се разделят с тях. Така че стопаните им леко ги упояват, за да не вдигат шум.

— Струва ми се, че е вредно.

— Те не са кучета пазачи, а домашни любимци.

— Вятърна дрънкалка?

— На верандата, както каза Ковалски.

— Кола?

— Стои на същото място на отсрещната страна на Норт Парк. Покрита е с десет сантиметра сняг. Минал е снегорин и я е затрупал отстрани. Така че и да поискат, тази вечер не могат да излязат лесно.

— Прозорци?

— Шестнайсет на първия етаж, шест на тавана.

— Към мазето?

— Четири отзад, два от всяка страна близо до равнището на земята, на които, мисля, пантите са отдолу. На нито един от тях пердетата не са спуснати, навсякъде има подове, особено на приземния етаж. Там е доста плътен. За удобство, според мен.

— Има ли стъпала към приземния етаж, отзад?

— Четири, както и перило, също и водосборна яма с дренаж. Вратата е с две заключалки. Има резе.

— Електромер?

— Отзад, до вратата. Дори три. По един за всеки апартамент. Същото е и с газта. Водата изглежда е с общ водомер, тъй като е само един. Нещо друго?

— План.

— Не мога да виждам през стените, Халек.

— Кажи нещо, все едно че си данъчен оценител.

— Стара къща — каза тя. — Данъчните оценители правят предположения, базиращи се по-скоро на квартала и как е изградена. Рядко гледат вътре. Няма нужда да го правят, освен ако нещо не ги предизвика, което почти никога не се случва. Може би архитектът или фирмата имат планове, но те са в архива. Архитектът вероятно е мъртъв, а фирмата отдавна не съществува. Според мен собствениците отдавна са се сменили. Този квартал ту се е разраствал, ту е западал, в момента пак се застроява. По този начин стабилността се унищожава.

— Пожарната? Нали има противопожарно стълбище. Не са го сложили от филантропия.

— Прав си. Когато са разделили къщата на апартаменти, хазаинът вероятно е изпълнил изискването, попълнил е формуляр за това, че е съгласен, но то не означава, че е предоставил план, освен може би на горния етаж. Ти мислиш, че Джейни е там?

— Никой не може да каже. Трябва да открием хазаина. Ако той не знае, тогава трябва да получим плана от някой от другите квартиранти, като се предполага, че са живели достатъчно дълго там, че да поискат от съседите си чаша захар.

— Ти си луд, да влизаме при квартирантите?

— Защо не? Така и така Яновски би настоял да ги измъкнем, нали, ако се опитаме да освободим Джейни?

— Правилно.

— Утре сутринта първото, което трябва да се направи, е по данъчните сметки да се открие собственикът. Ще разберем кои са квартирантите му, ще помислим дали апартаментът може да бъде изолиран, което вероятно би могло да стане, ако се съди по размера му. Горният изглежда твърде малък, а приземният е далеч от вятърната дрънкалка. Обзалагам се, че е в средния, отдясно на верандата.

— Има прозорци от двете страни — каза тя. — Това означава, че могат да следят какво става и от двете страни, само на видимостта на север пречи стената на реставрираната сграда. Минах и отзад, дори се подхлъзнах на пътеката. Има пътека. От задната страна има двор, дори имаше кучешко изпражнение и без да искам…

— Нямаше нужда да го споменаваш — каза й той.

— Помислих дори, че го помириса от обувките ми.

— Замръзнало е — оправда се той.

— Почакай докато колата се затопли. Както и да е, видимостта на юг е по-ясна, но все пак пречи съседната къща. Отпред директно нищо не пречи, тъй като другият апартамент с врата в дъното на верандата гледа към улицата, сигурно вътре има стълби, които водят към втория етаж. Искам да кажа, че има начини да се проникне вътре без да забележат, особено ако решиш да тръгнеш по пътеката отзад. Възможно е да се направи, Халек. Може да се проникне в къщата. Какъв е планът?

Халек мислеше по този въпрос още откакто тя излезе от колата. Дотук бе лесно. Трябваше да се намери къщата, да се изолира и най-накрая да се провери. Всичко съвпадаше. Помисли си, че повече от това сам не би могъл да направи.

— Да продадем информацията на Яновски? — предложи той.

— Възможно е — съгласи се тя. — Но ако той не поеме?

— Ще търсим друг начин — отвърна той.

— Слушам.

— Ако можехме да оставим някой да пази тук, някой, с когото да поддържаме връзка, бихме могли да узнаем кога ще излязат, за да вземат парите.

— И ще чакаме да се обадят — каза тя.

— Това е най-добрият начин да заловим единия извън къщата, ще имаме по-голям шанс — каза той.

— Кой ще остави парите?

— Брайън.

— Той ще поеме ли риска?

— Детето е негово — напомни й той.

— Кой ще нахлуе да вземе Джейни?

— Аз — заяви Халек.

— Няма да стане — каза тя.

Халек знаеше, че го казва, понеже не можеше да вижда.

— Предложи друг.

— Аз влизам — каза тя.

— Не става — отвърна й той.

— Защо? Защото съм жена ли?

— Не. Защото не искам да рискуваш — отговори й той. В загрижеността му имаше много повече от кавалерство.

— Това ми е работата — настоя тя. — Тренирана съм.

— Ако е през деня — каза той, — влизаш ти. Ако е нощем, ще развъртим бушоните и тогава аз влизам.

— Така може — каза тя. — Само че ако е нощем, влизаме заедно. Двама срещу един. Сега какво да направим, за да сме сигурни?

— Трябва ни още някой — предложи той. — Може би Ели.

— Остави това — каза Дебра. — По-добре да извикам Ковалски. Той ще го свърши.

— Защо?

— По същата причина, поради която тази вечер взе таксито. Защото може да прави всичко. Малко е луд, но това не пречи. Както ти казах, готов е да прави всичко, само да не се занимава с писмена работа, ако може да избира. От години не му възлагат наблюдение, защото е висок два метра. Той с удоволствие ще го свърши. За него ще бъде мечта.

— Най-добре, ако той свърши работата — заключи Халек. — Първо трябва да имаме потвърждение, че единият е излязъл, а след това да открием къде е другият.

— Как да го открием?

— С лазерен микрофон. Насочваш го към прозореца и можеш да кажеш дали в стаята има хора и дори какво си говорят. Ако предположим, че Джейни не е в предната стая — тази с телевизора, би било добре той да е там, когато нахлуем.

— Съгласна съм.

— Лошото е това, че лазерният микрофон изглежда ужасно подозрително. Само някой да погледне през прозореца, веднага ще разбере какво им се готви.

— Няма начин — каза тя. — Нарко има малък фургон, като на телевизионна станция, съоръжен специално за звуково наблюдение, с насочена антена. Просто го паркира на отсрещната страна на улицата зад другата кола, така че ако те се опитат да пренесат Джейни някъде, той ще залови и двамата.

— Рисковано е — прошепна Халек.

— Ти ще трябва да я вземеш — каза тя и запали мотора. Таратайката на Харолд се събуди към живот. Тя я подкара. — Ако все още са тук, Спайк.

Халек не искаше да мисли за това, но знаеше, че трябва.

Дебра бе тази, която отново заговори първа.

— Ти всъщност смяташ ли, че са взели петте хиляди?

— Възможно е — каза той.

— Това означава, че определено търсим човек, тренирал с леководолазен апарат.

— Точно така — съгласи се Халек. — Би било интересно въпросът да се постави по отношение на Ник Спирос и Дани Валитано. Ако никой от тях не е леководолаз, а и двамата са били толкова отчаяни, за да намерят пари, защо ще искат пет хиляди, които да бъдат хвърлени в канала, откъдето са почти сигурни, че не могат да ги извадят?

— Трудно ще е да убедим Яно.

— Ще му бъде трудно да отрече аргумента.

— Майната му на аргумента — каза тя. — Познавам този негодник. Разполага със заподозрян и смята, че случаят вече му е вързан в кърпа, затова утре нищо няма да му попречи да запали дебела пура, да изпие голяма бира и да изиграе една игра в кръчмата.

— Не ми се вярва — каза Халек.

— Повярвай ми — изрече рязко тя, направи остър завой надясно и се насочи на юг. — Яно е като всеки друг, на когото предстои пенсиониране — малко е мързелив, малко предпазлив, много уморен и не е вероятно да допусне нещо да му попречи да вземе скъпоценната си пенсия заради процесуална грешка. Не казвам, че това е правилно и съм съвсем сигурна, че не от това имаме нужда, Халек. Но ще бъдем пълни глупаци, ако не обърнем внимание на очевидното.

— Кой тогава?

— Както ти каза, ние.

— Тогава да вървим вкъщи — каза Халек. — До телефона, ще чакаме.

Откъм мястото на шофьора последва дълго мълчание, запълнено от поривите на бурята, от шума на гумите, от време на време се чуваше клаксон, после нищо, само дишането й. Най-накрая тя каза:

— Искаш ли да остана?

— Риторичен въпрос — измърмори той усмихнат.

На следващия светофар тя се наведе към него и го целуна продължително по устните, когато се откъсна от него, каза:

— Надявах се, че ще го кажеш.

Когато светлината явно премина в зелена, той изпита необясним страх, че всичко това е измислица, поддържана от драмата на отвличането на Джейни и че след като всичко свърши, Дебра щеше да изчезне завинаги. Затова му се прииска, дори някак си перверзно, да не намерят Джейни толкова скоро, макар в същото време да знаеше, че не е прав. Налагаше се да приеме какво представляваше. Каквото и да означаваше това, независимо как щеше да се отрази върху по-нататъшния му живот, трябваше да му бъде ясно. Повече не можеше да бяга от реалността, както и не можеше да забави часовника и да спечели време за Джейни.

Боеше се и от двата въпроса, но имаше решение и на двата. Нито в едното, нито в другото беше сигурен. Скоро щеше да разбере.