Ник Йънг
Кевин Костнър (6)

Първият уестърн: „Силверадо“

Детската мечта на Кевин Костнър беше да участва в уестърн. Може би защото, както той самият обича да казва, във вените му тече и малко индианска кръв, а вероятно и поради убеждението му, че в много от тези филми историята на завладяването на Запада от белите преселници е невярно представена. Още като студент Костнър се запозна с детайлите в развитието на този жанр и успя да види всички показвани до момента филми. Той харесваше най-много онези произведения, които бяха исторически достоверни и в които не само мъртвите, но и живите индианци бяха положителни герои. Костнър харесваше творбите на патриарха на филмовото изкуство Д. У. Грифит. Грифит снимаше уестърни още от 1911 година. В тях той показа и гледната точка на индианците, нещо, което не се отдаде на повечето режисьори от 50-те години по различни причини. Ето защо личният интерес на Костнър към уестърните се базираше на критичния му поглед върху недостатъците на този тип филми, недостатъци, които той отдаваше на модата да се правят уестърни, характерни за времето на неговата младост.

За днешното кино в Холивуд уестърнът е мъртъв. В опитите си да го съживят не успяха нито Клинт Истууд („Бронко Били“, „Бледият ездач“), нито Майкъл Чимино, който създаде Heavens Gate („Вратата към Рая“), един тотален провал. Това години наред караше продуцентите да се въздържат да работят по тази тема. В края на краищата Heavens Gate не беше чак толкова лош филм, той просто се появи в неподходящ момент и може би един ден ще стане касов филм.

Лорънс Каздън, споменатият вече сценарист на повечето от големите филми на Лукас и Спилбърг, а по-късно и на успешния The Big Chill, утвърден автор и режисьор на множество театрални драми, също мечтаеше да направи нов тип уестърн. Ексцентричният Каздън години наред се беше готвил за този момент и естествено се надяваше, опирайки се на опита, който имаше, да постигне и определен касов успех. Андре Бадин, водещият френски кинокритик, в една своя статия нарече уестърна „американски филм par excellence“, в който Джон Форд, Хауърд Хокс, Антъни Ман и Бъд Боитишър заедно с Джон Уейн, Рандолф Скот и, разбира се, Гари Купър въплъщаваха мита за срасналия се здраво със седлото индивидуалист, покорил Америка с опита и уменията си.

„Силверадо“ е замислен от режисьора Каздън като апотеоз на уестърна, като средство да бъдат представени съкровените му спомени за предците на американското филмово изкуство. „И в отделните детайли и във филма като цяло той непрекъснато цитира любимите си уестърни“ — писаха неговите почитатели, когато готовият филм тръгна по кината. И наистина на екрана се появяват всички добре познати клишета и герои: невероятно силният, як каубой, корумпираният и мекушав шериф, вездесъщата бесилка, мъжките приятелства, измамниците картоиграчи, лагерният огън, звънът на шпорите, светската дама, която винаги съчувства и, разбира се, задължителната престрелка из пустите улици на града, из които прерийният вятър разнася клони и листа. Картината се допълва от едно разбунено стадо, голямо количество уиски, затвор с огромна връзка ключове в добавка, верен кон и едно ласо. Всъщност индианци не се появяват, но затова пък е пълно с облечени в траур опечалени герои, на които хич не им е до смях.

Режисьорът Каздън, който написа сценария на „Силверадо“ заедно с брат си Марк, не гледаше особено сериозно на историята, която се разказваше, макар че зад всеки от цитираните по-горе символи се крие частица истина.

За какво става дума във филма?

В Силверадо пристигат поотделно четирима мъже, които впоследствие по силата на обстоятелствата се сближават и започват да действат заедно. С първия от тях, Емет, се запознаваме в критична за него ситуация, когато една нощ го събуждат изстрели. Той започва да отвръща на куршумите, проникващи през пролуките на колибата, докато навън всичко утихне.

Падън, вторият от групата, се е проснал в прахта, готов да предаде Богу дух. Емет го взема със себе си, но после малко съжалява, защото Падън никога не изтрезнява и винаги му трябват пари за ракия.

Третият герой е затворник на шерифа. Това е Джейк, мъжът с револвера, който след някакъв флирт случайно попаднал в огъня на престрелка, включил се в нея и в края на краищата се озовал в килията. Той е брат на Емет (ролята му се изпълнява от Кевин Костнър) и на следващата сутрин трябва да бъде обесен.

Сметките на шерифа обаче са правени без Емет и Падън, които с един елементарен трик освобождават от килията разярения Джейк. Тримата бягат, а хайката на шерифа е по петите им. Помага им един чернокож великан, Мал, който спира с оръжие преследвачите и спасява тримата мъже. Групата им от този момент нататък е вече от четири човека.

Следват общите им подвизи, с които те помагат на слабите и унижените. Осигуряват закрила на керван от преселници, които наивно са предоставили цялото си имущество на група гангстери. Преследват мошениците и с дързост, оръжие и сила им доказват, че е по-добре да нямат вземане-даване със славната четворка. Бързото отмъщение трябва да убеди русата дъщеря на един от преселниците — Хана, че и в дивия Запад се срещат свестни мъже.

В края на краищата пътищата на четиримата герои се разделят. Мал иска да се завърне при семейството си, но открива, че майка му е умряла, сестра му е станала проститутка, а каубоите на един едър земевладелец изнудват баща му.

Емет и Джейк искат да останат при сестрите си в Силверадо, а Падън се опитва да се заеме с фермерство, заедно с красивата Хана, но разбира, за кой ли път, че би предпочел да отиде да се напие. Собственик на кръчмата, където отива, е един негов стар приятел, корумпирания шериф Коб, който се е продал този път на шефа на местните каубои. Става ясно, че четворката има достатъчно основания да се бори срещу двамата престъпници и точно този конфликт е в основата на забележителното шоу, което са създали сценаристите, братя Каздън.

С участието си в „Силверадо“ Кевин Костнър реализира две свои желания. Първото, Лари Каздън да го ангажира отново в свой филм след монтажа на филма The Big Chill, а второто — да играе в уестърн. „За мен беше наистина голямо удоволствие — спомня си той след приключването на снимките. — Винаги съм искал да играя ролята на героя каубой, отличен стрелец и майстор на револвера“.

За факта, че филмът не беше особено популярен, коментарът на Костнър бе: „Всички актьори, които правихме филма, свършихме по-добре работата си от екипа в студиото“. Но „Силверадо“ излезе на екран едновременно с много други конкуриращи го творби, а и рекламата, която му направиха, не беше на ниво. Във всеки случай причината не беше в изпълнителите. И този път Каздън беше събрал почти същия екип, който участва в The Big Chill: Кевин Клайн и Джеф Голдблум също бяха в него. В ролята на Мал играе Дани Глоувър, на Емет — Скот Глен, на шерифа — превъзходният Брайън Донъли, на другия шериф — не по-малко блестящият Джон Клийз. Перфекционистите се вълнуваха от въпроса, до каква степен Каздън е нарушил строгите канони на традиционния уестърн, но въпреки съмненията, опитът все пак си заслужаваше усилията. Ето какво мислеше по този въпрос Кевин Костнър: „Ако се заема сериозно, мога наистина да помогна за развитието на жанра уестърн. С Лари Каздън бяхме единомишленици по много въпроси и той също работеше сериозно. Много хора обаче не забелязаха това, но все пак стана ясно, че в стремежа си да включи във филма повече детайли, Каздън твърде много е затруднил възприемането му“.

В кариерата на Кевин Костнър „Силверадо“ е важен филм, защото макар и не особено успешен, той бе гледан от милиони хора. Критиците отбелязаха, че младият актьор, когото до този момент бяха виждали само в по-малки роли (като тази във „Фанданго“), се изявява добре и в по-големи творби. В много сцени от „Силверадо“ проблясваше талант, който с пълна сила по-късно щеше да се изяви в световноизвестните филми на изпълнителя и режисьора Костнър. Ето какво мисли първият импресарио на Кевин, Дж. Дж. Харис, за ролята му в „Силверадо“: „Там е разкрита голяма част от истинския Кевин, човека, когото по принцип не познаваме. Дивото в характера му, което привидно липсва, в този филм ненадейно се появява на повърхността. В семейството си той не може да бъде такъв, защото там се чувства отговорен“.

В края на краищата участието в „Силверадо“ отведе Костнър до следващия голям филм. Продуцентът Арт Линсън, който бе решил да прави „Недосегаемите“, при избора на актьорите се спря и върху Костнър: „След като го видях в «Силверадо», разбрах: това е Елиът Нес. Поканих го в кантората си и той дойде. Беше с кожено яке и изглеждаше като Стив Маккуин. Това беше един прекрасен миг, защото благодарение на Кевин филмът ни беше спасен“.

Със „Силверадо“ бе поставено началото на култа към Костнър. Почитателите на седмото изкуство разбраха, че има един актьор, когото си струва да обичат и чиято съдба си струва да бъде следена отблизо и занапред. До този момент „Фанданго“ беше филм, достъпен за малцина. Но скоро бе създаден първият „фенклуб“ на почитателите на Костнър и така се роди „новият герой на Холивуд“. „Беше невероятно чувството, което изпитах, когато пощенският раздавач на студията изведнъж ми донесе писма на мои почитатели“ — споделя Костнър.

Най-сетне името му стоеше пред един голям филм. По-рано нещата не стояха по този начин. Сега го очакваха самостоятелни роли, без партньори или в компания на звезди. „Веднага след «Силверадо» Костнър излезе на авансцената — отбелязва доволно Ерик Плесков от компанията Orion Pictures. — Отдавна не бяхме виждали нещо толкова свежо. На екрана той демонстрира впечатляваща прецизност“. Тази прецизност по-късно гарантира на младия актьор участие в още един филм на Orion — No Way Out.

За Костнър най-важният резултат от този нов голям интерес към личността му беше възможността не само да се бори, за да спазва собствените си правила при избора на нови проекти за филми, но и наистина да е в състояние да действа адекватно в новата ситуация, защото сега при него идваха много проекти.

С други актьори, участвали в три последователни неуспешни филма за една година, това със сигурност не би могло да се случи. „Ако искате вярвайте — казва той днес. — Случи се така, че отхвърлих повече от петдесет сценария. Хората от студиото се бяха слисали“. По това време Костнър се съгласи да работи с един-единствен човек и това беше Стивън Спилбърг, който му беше поверил главната роля във „Фанданго“. Съгласи се да участва в една телевизионна продукция. „Всъщност бях си поставил за цел да не ставам телевизионна звезда — споделя той със смях. — Но направих изключение единствено за сериала Amazing Stories“.

„Зоната на здрача“ на Род Сърлинг бе поредица от половинчасови телевизионни епизоди, с които Стивън Спилбърг израсна през 50-те години. Сърлинг играеше ролята на Едгар Алън По в телевизията — автор, водещ, продуцент, а често и режисьор на някои от сериите в поредицата. „Зоната на здрача“ бе сериал, включващ малки, но доста страховити филми, покриващи целия диапазон от черния хумор до ужаса. В тях любителите на киното откриха множество истински „перли“.

Под влиянието на тази поредица Спилбърг направи своите Amazing Stories („Невероятни истории“). Така както Сърлинг по онова време даде шанс на мнозина млади режисьори да се изявят, така и Спилбърг сега искаше да насърчи младите таланти (самият той през 70-те години постави един от епизодите на Сърлинг — Night Gallery). За да осигури популярност на сериала, той ангажира и някои от суперзвездите сред американските режисьори, между които Мартин Скорсезе, Клинт Истууд, Питър Хайъмс и други. Самият той предпочете да не рискува като режисьор в тази телевизионна продукция. Сериалът беше скъп, но от друга страна, един милион долара беше почти нищо в сравнение с бюджета на големите филмови продукции.

За епизода The Mission („Мисията“) Спилбърг реши сам да се заеме с режисурата, защото идеята, която Мено Мейджис използва в сценария, беше негова собствена. Главната роля бе дадена на Костнър, който вече се бе проявил във „Фанданго“.

„Мисията“ е завладяващ разказ за един член на бордовата охрана на самолет, попаднал в смъртоносна клопка. Джонатан (в изпълнение на Кейси Симажко) е съвсем млад човек, все още необременен с житейски проблеми, отличен стрелец и голям късметлия. Този път обаче късметът му изневерява. В металния балон, оказал се негов затвор, той очаква смъртта си, защото приятелите му от екипажа трябва да го жертват, за да се спасят.

Ходовата част на самолета е разрушена, а кацането ще е възможно само ако се унищожи и отдели от него металната капсула, в която се намира Джонатан. В отчаянието си младежът се опитва да се свърже с капитана, убеден, че той е единственият, който би могъл да го спаси. Но капитанът (в изпълнение на Кевин Костнър) мълчи. Джонатан остава сам.

В центъра на тази напрегната история е темата за изолацията. Спилбърг и художникът на филма Рик Картър са се опитали да направят постановка, в която психическите и физиологическите реакции на хората, попаднали в екстремална ситуация да бъдат показани по възможно най-верния начин. (Между другото идеята за този епизод Спилбърг почерпи от филма на Волфганг Петерсон „Лодката“.)

Беше много трудно да се осигури приспособен за снимки самолет Б 17, където да се направи филма и затова докараха една съвсем нова машина, но по-стар модел. Самолетът трябваше да има свой дух, подобен на този на капитана, да е преминал през ада на бойните действия и да носи върху себе си следите от схватките във въздуха. Дупките, от които бе изтекло масло от машината, трябваше да изглеждат като отворени рани. Екипажът трябваше да се почувства като в истински самолет и да го приеме като свой. Успяха да го постигнат. На сцена 23 в Universal Studio машината беше повдигната с кран на 3 метра над земята, така че да е възможно изпълнението на определени авиосимулации. За някои от сложните сцени във въздуха Спилбърг постави специална камера с радиопредавател за управление от разстояние.

По същия начин направиха и снимките за една четириминутна размяна на съобщения, касаещи кацането на самолета на една мъглива Лондонска писта. Спилбърг засне тази поредица в един-единствен, спиращ дъха кадър.

Резултатът от продължилите шест седмици снимки беше един първокласен филм, за който критиците подчертаха, че притежава „превъзходни визуални качества“ — нещо необичайно за телевизионния екран. Списание USA Today писа през 1985 година: „The Mission е напрегната история с доста необичайни обрати. Темата за изолацията, свързана с проблемите за многообразието на идеите и величието на конкретния човек ще вълнува хората от всички възрасти и във всички времена“.

Тримата главни изпълнители във филма, които по онова време не бяха познати на широката публика, днес са звезди. Кейси Симажко и Кифър Съдърланд станаха прочути след участието си във филма Young Guns, а Кевин Костнър днес е общопризнат авторитет във филмовите среди.