Ник Йънг
Кевин Костнър (4)

Отпътуване и снимки.
„Фанданго“

Стивън Спилбърг е известен не само с това, че е продуцент и режисьор на силни касови филми, но и като един от най-заклетите покровители на таланти в киното през последните десет години. Когато правеше малкия си филм Amblin, като дипломна работа при завършването на университета, младият тогава режисьор си обеща, ако някога постигне успех, да се погрижи младите и талантливи хора да получат възможност да правят добри филми. Спилбърг, някогашното „дете чудо“, не само стана много известен, но успя да изпълни и обета, който беше дал пред себе си. Режисьорите Крис Кълъмбъс, Робърт Земекис, Джо Данте и много други бяха поощрявани от Спилбърг в работата си върху интересни филмови проекти. После и самите те станаха големи режисьори.

Кратък поглед назад в хронологията на времето: Кевин Рейнолдс, дипломиран юрист, помощник на губернатора на щата Тексас, един ден получава пристъп на гняв в губернаторския офис и решава да смени професията си. Прекъсва кариерата си и заминава за Калифорния, за да се отдаде на занимания с изкуство. И тъй като се чувства призван да прави филмови сценарии, той записва киноизкуство в университета на Южна Калифорния и след известно време представя Proof („Доказателство“) — сценарий за 22-минутен студентски филм, последван светкавично от друг, озаглавен Ten Soldiers („Десет войника“). Както повечето студенти, той изпраща сценария си на много различни продуценти. В края на краищата материалът попада в агенцията на Уилям Морис — една от най-големите продуцентски къщи в бранша. Там харесват сценария толкова много, че решават да го предложат за филмиране. Само няколко дни след като получава предложението им до Рейнолдс достига и голямата новина: „Спилбърг се обади по телефона. Видял е Proof и иска да се запознае с теб“.

„Бях много опиянен — спомня си Рейнолдс. — Ето как се влиза във филмовия бизнес“.

Спилбърг показа проекта на приятелите си от компанията Warner Brothers, които бяха много доволни, че последният им съвместен филм — Gremlins, имаше огромен успех. От „Доказателство“ се роди „Фанданго“, който естествено трябваше да бъде голям пълнометражен филм. Тим Цинеман, синът на великия Фред Цинеман, режисьор на уестърни като баща си, беше натоварен от Спилбърг с режисурата на филма. Само след няколко месеца един опитен снимачен екип бе на път за Западен Тексас, към района югозападно от река Гваделупа, където трябваше да заснеме целия филм, заедно с група съвършено неопитни изпълнители. Изпълнителят на главната роля беше може би най-опитният сред младите актьори. Това бе Кевин Костнър, който най-сетне бе в състояние да изиграе голяма роля във филм на голяма компанията.

Първо за филма:

Според обясненията, дадени в речника, думата „фанданго“ има три значения. Първото е на познатия на всички, изключително жив испански танц. Второто е на мелодията на танца. Последното значение на думата в испански език има преносен смисъл и означава някаква налудничава постъпка. Точно за това става дума и в едноименния филм. Лятото на 1971 година. Groovers е тайно обединение на група младежи, живели заедно по време на следването си. Учението обаче вече е зад гърба им. В края на седмицата предстои промоция, а след това всички те трябва да скочат в морето на живота. А може би не? Уегънър е решил да се жени, Фил трябва да постъпи в армията като лейтенант, Дорман смята да изкарва прехраната си като чиновник — с вратовръзка и костюм, а Гарднър ще заминава за Виетнам, освен ако не му се случи нещо по-хубаво. Всичко започва, когато Уегънър се появява в ергенското общество на Groovers с повиквателна за участие във войната във Виетнам. Нещастен е, защото сватбата му няма да се състои. Гарднър Барнис, на когото съдбата е отредила същата участ, е убеден, че трябва да се намери възможно най-добрия изход от тази ситуация. Настъпва нощта. Уегънър трябва да бъде разсеян по някакъв начин. Трябва да се напише нова глава в „Книга на мъртвите“, да се говори за леки жени и за вечното мъжко приятелство. Те искат да се отправят на пътешествие, но естествено за това е нужен автомобил. Единственият, който разполага с кола, е Фил, но той до известна степен е аутсайдерът в тази чудесна група, защото веднага е постъпил в армията като лейтенант. Би било непочтено да вземат колата на Фил без негово съгласие и затова групата е единна: Фил трябва да тръгне с тях.

Заредени с безграничния оптимизъм на Гарднър, но без пари, бензин, храна и вода, младежите тръгват на път и се опомнят едва след известно време насред пустините на Тексас. Преди да стигнат до едно запустяло градче, преживяват опасно приключение с товарен влак. Със стоманено въже, смело рискувайки, те завързват старата таратайка за последния вагон на влака. „Като че ли караш водни ски“ — казва Гарднър Барнис (Кевин Костнър).

Следващата спирка по пътя им е град Марфа, познат от филма „Великан“ на Джеймс Дийн. Тук старият кадилак се поврежда, а момчетата от групата се забавляват заедно с две симпатични тийнейджърки, чиито романтични идеи ги отвеждат през нощта в гробищата. Това което правят, не е никак безопасно, защото те са решили да си организират стрелба с фойерверки между гробовете, а съществува реалната опасност да ги пипнат в непознат град и то в компанията на две малолетни местни момичета. Но най-сериозната опасност все още предстои. В школата за парашутисти в Пиъс те се представят за журналисти от туристическо списание, които трябва да подготвят разказ за Тексас. Шефът им, редактор, отговарящ за рубриката „Акции и приключения“ ще се зарадва особено много на голям материал за курсовете по парашутизъм.

Докато Фил прилежно инспектира металните птици и всичко останало, което ги заобикаля, господин Спаркс — неуспелият собственик на школата за парашутисти — подготвя инструктаж за курсистите. Пръв ще трябва да скача Фил — със спален чувал вместо с парашут. Той изпълнява задачата успешно и така печели безусловното уважение на останалите от компанията.

Пътуването продължава и в края на краищата Groovers достигат до целта. С желанието да подарят на Уегънър едно чудесно сватбено тържество, те докарват булката със самолет и организират лудешки купон с участието на жителите на едно малко градче.

За този филм Цинеман и Рейнолдс се опитаха да намерят за главните роли подходяща група актьори от младото поколение — многообещаващи и със свежи сили. „Неуморимия Гарднър“ беше поверен на Кевин Костнър, който в този филм игра роля достатъчно силна, за да бъде забелязана при оценката на филма по-късно. Партньори му бяха синът на Джейсън Робърдс, Сам Робърдс и Бакол, която дойде от театралната сцена. Още Джуд Нелсън, ученик на легендарната преподавателка по актьорско майсторство Стела Адлер, който след „Фанданго“ взе участие в Brat Pack. Чък Буш, който получи ролята на Дорман, се оказа, че е най-подходящият за нея в този момент (сценаристът Рейнолдс го откри съвсем случайно в един магазин). Брайън Цесък, в ролята на Лестър, направи във филма своя пръв скок с парашут. „Това бе забележителна роля — разказва той по-късно. — С изключение на последната сцена, през цялото време на снимките ме влачеха от място на място, напълно пиян, сякаш играех ролята на труп в криминален филм“. Марвин Макинтайър, играещ ролята на пострадалия пилот, взе участие и в Proof, предшественика на „Фанданго“. Идеята да се включи този герой беше на Спилбърг.

За да направи снимките към филма, снимачният екип трябваше да измине повече от 10 000 мили. Местата, където снимаха, трябваше да отговарят на изискванията на сценария, да изглеждат добре през окото на камерата и естествено да са леснодостъпни за екипа.

В Тексас хората бяха изложени на неблагоприятни ветрове и преживяха много ледени нощи и знойни дни. По-възрастните жители на Марфа все още си спомнят за Рок Хъдсън, Джеймс Дийн и Лиз Тейлър, които преди 30 години бяха снимали „Великан“. Старото ранчо, използвано тогава във филма, можеше да се види и във „Фанданго“ — все още в автентичния си вид, т.е. полуразрушено. „Не съм го очаквал“ — казва Гарднър (Костнър) в една сцена, намеквайки за „Великан“.

Сценичните работници успяха да направят старата аеробаза да изглежда още по-стара, като докараха няколко разнебитени самолета. „Стана почти съвършена“ — смяташе Рейнолдс. Въздушните снимки бяха направени при по-добри условия, отколкото може да се допусне, съдейки по готовия филм. В Тълса, Оклахома пилотът виртуоз Бил Уорън направи напрегнатите въздушни сцени. Единствено квартирата на Groovers и „най-мръсната мъжка тоалетна в света“ бяха направени специално за филма. За целта използваха старата мисионерска църква, носеща белезите на испанския колониален стил в градчето Елизарио, в което живееха само 125 души.

Изпълнителят на главната роля Костнър снимаше с удоволствие, но удовлетворението му беше още по-голямо, когато видя готовия филм. И когато в интервюта му задават въпрос за любимия му филм, той отговаря без колебание — „Фанданго“. Причината може би е в това, че самият Кевин никога не е преживявал приключения като тези на Groovers. „В миналото имах такива приятели. Аз обаче бях винаги много зает. Просто исках да завърша образованието си възможно най-бързо и да продължа нататък“.

Отношението му към режисьора Рейнолдс беше много положително. „Той притежава силен дух и истинско чувство за хумор. Прави това, което би му доставило удоволствие и не иска да се налага на другите“. Качества, които никак не са чужди на Кевин Костнър.

Днес Костнър недоволства от негативното отношение на студията към готовия филм. Някои от шефовете там не искаха лентата, дори не го пускаха за разпространение, а накрая го продадоха на друга по-малка, независима компания, която се отнесе към него по същия начин. Костнър: Още помня как по време на снимките на Silverado Лари Каздън си поръча касетата на Fandango и заяви: „Това е произведение на американското изкуство. Но началото не е толкова добро. Продуцентите искаха филмът да се хареса на много хора и удариха на камък“.

За разлика от Костнър филмовата критика не се отнесе към „Фанданго“ особено благосклонно. „Получи се нещо не особено сериозно — пише един критик от L.A. Times. Доста е трудно да се засмееш на някои от тези сцени. Героите се измъкват от тежките ситуации по най-фантастичен начин“. „Актьорите, които играят ключовите роли, са достатъчно даровити, за да преживеят провала. В първата си главна роля Кевин Костнър се изявява с класическа прецизност. Той е истинско откритие“. Американският вестник за шоубизнес Variety също го превъзнася до небесата: „… Изпълнител, достатъчно разностранен, за да спои както фиктивната група, така и целия филм“.

Сякаш няма какво друго да се прибави към това.