Ник Йънг
Кевин Костнър (14)

Ангелът отмъстител.
„Робин Худ: принцът на разбойниците“

Никой не може да обясни защо тъкмо днес зрителите са узрели за срещата си с нов филм за Робин Худ. През 1991 година в киносалоните се появиха три екранизации на историята за знаменития разбойник и то при положение че в историята на киното са записани заглавията на най-малко петнадесет големи филмови творби, посветени на героя от Шеруудската гора. Първият филм за Робин Худ датира от 1909 г. и повечето от най-именитите холивудски звезди от началото на века са играли тази роля — Ерол Флин, Дъглас Феърбанкс и много други.

Случайно или не Кевин Костнър също даде своя принос в художественото пресъздаване на този образ, като изигра ролята на Робин Худ във филма „Робин Худ: принцът на разбойниците“. Ето как се стигна до това: Американската компания за филмопроизводство Touchdown Productions предложи на няколко студии проекта „Робин Худ от Шерууд“ (с Джейсън Конъри в главната роля), но съществуваше вероятността този път Холивуд да пропусне новата версия на историята на Робин Худ.

Twentieth Century Fox беше първото студио, което възнамеряваше да реализира подобен проект, но впоследствие реши да направи собствена версия със свой състав и нов сценарий. Имаше още една компания — Morgan Creek Productions, която също планираше да снима свой филм с друг сценарий. И така започна надпреварата за подбор на актьори за главните роли.

В началото Джон Мактиърнън („Умирай трудно“) покани Кевин Костнър за участие в продукцията си. Актьорът обаче първо подробно прочете двата сценария. Този на Twentieth Century Fox не бе лош, но другият — на Morgan Creek, му хареса повече. Той обаче започна да преговаря с Twentieth Century Fox, защото Мактиърнън е опитен режисьор, а другата компания не можеше да осигури такъв. Но в един момент ситуацията се промени коренно, след като хората на Morgan Creek вкараха в играта Кевин Рейнолдс, стар приятел на Кевин, с който той бе снимал любимия си филм „Фанданго“. Костнър прие предложението на Morgan при условие снимките за филма на Рейнолдс да започнат веднага, за да могат да изпреварят конкурентите.

Това допълнително амбицира хората от Morgan, защото с режисьора Кевин и актьора Кевин при бюджет на филма, възлизащ, по данни на едно американско списание, на 60 милиона долара, те можеха значително да намалят разходите.

Пен Денсъм и Джон Уотсън, двама истински англичани, бяха авторите на сценария. Те искаха да представят героя от Шеруудската гора по малко по-различен начин: „Имахме желание да направим нов прочит на легендата за Робин Худ и да обясним как горският разбойник се превръща в герой и закрилник на онеправданите. За тази цел трябваше да променим малко някои от елементите на познатата вече история“. Авторите решиха да заимстват в работата си над сценария някои идеи от филма „Ловци на изгубени съкровища“ — нещо, което Рейнолдс одобри.

Историята започва с участието на Робин в един кръстоносен поход през 1194 година. Става така, че той попада в плен при Ерусалим. Следва бягство от лагера и завръщане в Англия — изпъстрено от множество зрелищни приключения. В родината на Робин цари хаос. Крал Ричард е на кръстоносен поход, а управителят на Нотингам възнамерява да подложи на истински терор чрез специални данъци не само областта около Шеруудската гора, а и цяла Англия.

На героя на Денсъм и Уотсън е предопределена много по-важна роля от тази на неговия литературен предшественик. Тук изкусният стрелец се превръща в спасител на Британската империя.

Във филма се появяват всички най-известни приятели на героя, от Малкия Джон до романтичния певец Уил, както и много други непознати досега герои. Един от тях е мавърът Азим, който с участието си в тази история създава възможности за редица неочаквани сюжетни обрати. Заедно с Робин те са били затворени в един затвор някъде из Близкия Изток и мавърът дължи избавлението си и живота си на англичанина. Религията му го задължава да следва Робин, докато дойде момент самият той да спаси живота на своя приятел. И така, воден от съдбата, Худ пристига в Англия.

При завръщането си Робин открива, че баща му е обесен от управителя по едно несправедливо обвинение, а домът им е опустошен. Младият мъж решава да стане разбойник и постепенно гората се превръща в неговото малко царство на справедливостта. Борбата, която води, е насочена срещу управителя и неговия произвол. Мотивите на Робин са предимно лични, но той иска да помогне и за спасението на цялата страна. Скоро хората започват да се съобразяват с него и да му вярват. А след като Робин се заема да разпределя между бедните богатството, отнето от богатите, той става истински герой.

Отношението на хората към Робин като към национален герой е нещо, което Шеруудският разбойник не иска да приеме. Но със своите действия той и приятелите му поставят началото на един нов епос, на една нова културна традиция, елемент от която стават и източните мъдрости на мавъра.

Филмът беше заснет само за четири месеца снимачно време, от октомври 1990 година до февруари 1991 година в Shepperton Studios близо до Лондон. Седмици наред Кевин Костнър, облечен в черно кожено яке и окачил през рамо голям лък със стрели от пера, се упражняваше да борави с този вид оръжие, което той вече добре познаваше от снимките на „Танцуващият с вълци“.

Ролята на любимата на Робин Худ — Мариан се изпълняваше от актрисата Мери Елизабет Мастрантонио. (Предвидената още в сценария изпълнителка Робин Райт беше принудена да се откаже, защото чакаше бебе.) Ролите на другарите на Робин Худ бяха разпределени по следния начин: Крисчън Слейтър („Името на розата“) в ролята на Уил Скарлет; великанът Ник Бримбъл в ролята на Малкия Джон, а Майкъл Макшейн в ролята на брат Тък. Алън Рикмън, главният гангстер от „Умирай трудно“ представя управителя на Нотингам. Кралят Ричард Лъвското сърце е представен от суперзвездата Шон Конъри, който имаше на разположение само един-единствен снимачен ден. (Самият Конъри преди доста години игра ролята на един позастаряващ Робин Худ в „Робин и Мариана“ на Ричард Лестър.) Досега никой не знае какъв бе хонорарът, с който успяха да привлекат Конъри да участва във филма заедно с приятеля си Кевин Костнър, с когото успешно бяха работили съвместно при снимането на „Недосегаемите“.

В „Робин Худ: принцът на разбойниците“ ключовата роля сред приятелите на Робин принадлежи на мавъра Азим, представен от Морган Фрийман („Да возиш Мис Дейзи“). Фрийман знаеше, че ще участва в една напълно нова интерпретация на легендата за Шеруудския герой: „Това не е карнавално шествие на гръмогласни, но непохватни младежи. Всички ние изглеждаме така, както са изглеждали английските селяни през 12 век. Моята роля е на герой, който произлиза от едно доста развито общество и познава голяма част от книгите, съхранявани в Александрийската библиотека“. Между другото пред него стои и задачата да обясни на англичаните какво е това грижи за тялото — очевидно през 12 век англосаксонците не са били особено чисти.

На представителите на списание Starlog по време на снимките, Фрийман обяснява защо е приел ролята: „Всеки актьор би искал поне веднъж да участва в един екшън филм. А да работя заедно с Кевин беше просто фантастично. Възхищавах се от това, което той правеше. И досега не мога да открия нещо у него, което да не ми допада. А ролята на Азим е интересна“. Черният актьор, който до този момент беше играл предимно в сериозни филми, се подготвяше месеци наред за ролята си, тренирайки културизъм.

Фрийман не беше единственият актьор, който смяташе, че Кевин Костнър е достоен за възхищение и обич — всички изпълнители от състава на „Робин Худ…“ бяха единодушни в своето отношение към звездата.

Самият Костнър не изпита никаква трудност да снеме ръка от режисьорския жезъл, гениално използван в „Танцуващият с вълци“, и отново да заработи като изпълнител. „Аз съм актьор и съм направил вече няколко филма. Дори и когато не снимах, поддържах формата си. Умните режисьори ме разбират, защото те винаги се нуждаят от някой, който да предизвиква съзидателното начало у тях“.

Значи ли това, че Кевин Костнър, който е близък приятел с Кевин Рейнолдс, е бил „режисьорът в сянка“ на „Робин Худ…“? „Когато работех върху собствения си филм, използвах политиката на «отворените врати». Тогава дори и човекът, който ни снабдяваше с храна, можеше да дойде при мен и да ми поставя въпроси. Колкото по-свободни са хората, толкова повече могат да помогнат при реализацията на един такъв проект“. Причината, поради която той участва във филма, беше, „че това е творба за неща, които остават в нас до края на живота ни. Такава трябва да е главната тема на всеки филм“. Костнър ни препраща към собствените си произведения „Поле на мечтите“ и разбира се, „Танцуващият с вълци“. „Съществуваше цяла поредица от необикновени теми, които сме разглеждали в досегашните филми“.

Координаторът по каскадите във филма Пол Уестън (участвал в екипа на Alien на Ридли Скот) също имаше страшно много работа. Костнър и Фрийман трябваше да яздят и да се дуелират, да скачат и да бягат от горящи къщи, но направиха почти всичко сами — без дубльори. Да язди неоседлан кон беше за Костнър просто едно леко упражнение, но той трябваше тепърва да се учи да борави с меч. „Искаше да направи всичко сам — казва Уестън. — Често трябваше да го възпираме защото понякога ставаше наистина опасно. Това бе единственият ни сериозен проблем с него“.

Джон Грейсмарк, художникът, отговарящ преди това за оформлението на филма „Флеш Гордън“, съживи с проектите си 12-ти век. Той успя, защото преди това беше обходил много библиотеки и беше успял да се ориентира в начина на живот на хората от онова време. „И все пак ние тук не даваме уроци по история — обяснява той — а просто сме инсценирали едно чудесно приключение“.

Съществуваха проблеми с географската логика, защото задачата, която предварително стоеше пред екипа, беше Робин да съществува и да върши подвизи както в Севера, така и в Юга. Шеруудската гора обаче оставаше център на събитията. Сцените в нея бяха снимани в английския New Forest. А за да възпроизведат замъка Нотингам, откриха един френски замък — Carcassone, където заснеха много от сцените с шерифа.

Хората, които правеха филма, се опитаха да пресъздадат по нов начин образа на Робин Худ. Във връзка с това Кевин Рейнолдс казва: „Имаме възможност за нов поглед към по-голямата част от елементите на тази история. В нея съществуват и ужас и комизъм. Аз зная, че ходя по тънкия лед между фарса и сериозната драма. Ако резултатът е нещо твърде сериозно, на хората ще им бъде скучно, а ако е прекалено комично и «шантаво», също няма да го харесат. Опитвам се да надмина собствената си цел, но искам да го постигна с възможно най-голяма степен на достоверност“. Рейнолдс смяташе, че легендата за Робин Худ е една от „седемте най-големи и най-важни оригинални истории“ на света и се опита да й придаде малко архаичен привкус. За да не се повлияе от предшествениците си, той отказа да гледа по-старите екранизации на тази тема. „Не съм гледал нито един от тези филми. Първо, защото нямах време да го направа и второ, защото не беше необходимо“. За него работата върху филма не включваше само четирите месеца снимачен период, а много повече, защото трябваше да се осигури преднина пред продукцията на Fox.

За приятеля си Кевин Костнър той казва: „Това е идеалният Робин Худ. Мога да ви разкажа една случка от началото на снимачните работи. Между два епизода Кевин изведнъж извади една стрела от кочана, опъна тетивата със светкавична бързина, обърна се и пусна стрелата без да се цели дълго, към едно препарирано зайче, което бе доста далеч в гората. Улучи го точно в средата на тялото и всички бяха възхитени: Ей, та това е Робин!“.

Именно приключенският дух в този филм привлече Костнър да се заеме с ролята: „Беше по-различно отколкото при по-ранните филми за Робин. Но интересното е, че разбойникът по своята същност беше предшественик на днешните терористи“. Костнър дълго работи над произношението си, за да изчисти калифорнийския си акцент. „Възможно е съгражданите ми да ми се обидят, но мога да правя само това, което смятам за правилно“.

„Робин Худ: принцът на разбойниците“ е едно голямо киноприключение и Кевин Костнър е горд, че е участвал в него. Това е един напълно различен от „Танцуващият с вълци“ филм, но въпреки това той се връзва изключително добре с проектите на самоуверената суперзвезда — една творба по негов вкус, със сцени, които изискват физическо усилие, с една любовна история (има и една гореща сцена с Мери Елизабет Мастрантонио под един водопад).

Кариерата на Кевин Костнър е още в началото си. Той е на 36 години. Очакват го още много добри роли. Режисьорът и продуцентът Костнър също ще дава поводи да се говори за него. Ето и някои от проектите му, за които със сигурност скоро ще се чуе.

China Moon („Китайска луна“) трябва да бъде заснета от компанията на Костнър Tig Productions с Ед Харис и партньорката от „Отмъщение“ — Маделин Стоу. Това е една криминална история, която се разиграва във Флорида. Следва сценарият The Bodyguard („Бодигардът“) — първият филмов сценарий, продаден от Лорънс Каздън, който режисьорът на „Силверадо“ от години искаше да екранизира. Кевин Костнър ще играе там ролята на телохранител на Уитни Хюстън, която го възприема като идеалния изпълнител. Снимките ще бъдат в края на 1991 година и трябва да се появи по екраните през 1992 година.

И разбира се, перфектният мистър Костнър вероятно ще направи и филм, който няма да е особено успешен. Когато го заговорят за това, той казва, че се чувства като „своя“ Робин Худ: „Той няма готов отговор на всеки въпрос. Понякога греши, а в живота му има и моменти, в които изпитва страх от бъдещето“.