Ник Йънг
Кевин Костнър (11)

Бейзболна фантазия

„Заради кариерата в киното, аз изоставих живота си на заден план“ — споделя Рил Олдън Робинсън, режисьорът на Field of Dreams („Поле на мечтите“). Бивш студент по политически науки, той е работил първоначално като журналист, а после е писал и продуцирал учебни документални филми.

Той проби в Холивуд, когато сценарият му на All of me („Соло за двама“), поставен от режисьора Карл Райнър, с участието на Стийв Мартин и Лили Томлин, получи признание и успех. Същата година той написа друг сценарий, този към филма Rhinstone („Кристал“), в който главните роли се играеха от Силвестър Сталоун и Доли Паркър.

През 1987 г., след няколко телевизионни филма, той постави първия си кинофилм In the Mood („Благоразположение“), пресъздаващ историята на един младеж, който през Втората световна война обича по-възрастна жена. Този филм е също неуспешен. Едва когато започна да снима „Поле на мечтите“, той получи истинския си шанс.

Сценарият е направен по книгата на У. Кинзела, която е била написана за бейзболния играч Джо Джаксън, наречен Shoeless Joe. През второто десетилетие на нашия век Джо Джаксън е бил един от най-добрите и известни бейзболни играчи и е станал известен във връзка с често разказвания скандал, свързан с Boston Black Sox, които през 1919 г. чрез подкуп спечелили шампионата на САЩ. Общо осем играча били признати тогава за виновни от бейзболния арбитражен съд, поради неспортсменско държание и манипулация и били лишени от състезателни права за цял живот (това е възможно най-лошото наказание за професионалисти). След много години случаят отново бил разследван и се стигнало до извода, че може би Джо Джаксън не е имал нищо общо с тази работа. Твърде късно, животът му бил вече отминал, а над Америка тегнела още една вина.

Какво представлява книгата на Кинзела Shoeless Joe? Тя започва разказа от 70-те години, когато Джо Джаксън (вече починал) се появява като дух. Той подтиква Рей Кинзела, един обичащ бейзбола фермер, да построи на нивата си бейзболно игрище, където Джо и други духове ще играят бейзбол. Така щяло да бъде намалено бремето на историята. Разказът е толкова вълнуващ, че Фил Робинсън го превръща в сценарий. За него това нямаше да е филм за бейзбола, нито за скучни духове. Той беше замислил едно фантастично произведение с различни комични и спортни елементи, но с наличието на ясно очертана драматична нишка. Проблемите му започват в Холивуд: „Това е филм, за който отначало всеки казва «не» — споделя режисьорът — и почти всеки в Холивуд направи това. Бях им казал, че наистина трябва да прочетат веднъж книгата, но босовете в студиата не четат сценарии. Това направиха техните сътрудници и тогава босовете казаха: Върхът е, звучи страхотно, но от това филм не можеш да направиш!“.

Но човек като Робинсън не оставя нещата на средата. Той силно вярваше в книгата и в бъдещето на един филм, направен по нея. Той продължи упорито да търси и накрая Томас Полак от Universal Studios, след като прочел сценария, казал в заключение: „Това е най-забележителният филмов проект, който някога ми е попадал. Някой чува глас, тогава идват духове и се случват много неща“. А Робинсън, гледайки Полак с полусериозен, полудяволит поглед, му прошепнал: „Ако го построиш, тогава те ще дойдат“. Полак се усмихнал странно, но дал зелена улица на продукцията, в която на Кевин Костнър се паднала главната роля — фермера Рей Кинзела.

Накратко сюжета. Рей Кинзела, бивш студент активист от 60-те години, е изоставил градския живот, преселил се е със съпругата и малката си дъщеря в Айова и е станал фермер. Ден след ден той работи на полето, за да изкара прехраната за семейството си. Един ден се случва нещо странно. Докато работи, той чува глас, който казва: „Ако го построиш, той ще дойде“. Гласът многократно повтаря това изречение. Рей мисли, че това е шега или пък че халюцинира, но гласът не престава. Тогава пред смаяния му поглед се изпречва едно бейзболно игрище и в главата му нахлува образа на Джо Джаксън, най-големият бейзболен играч, който Америка е имала някога и който е спрян от игра през 1919 г. след един скандал заради подкуп. Визуалната халюцинация не трае дълго, но Рей разбира, че това е знак и че той трябва да построи бейзболно игрище на нивата си. Тази мисъл вече не излиза от главата му, особено когато той си спомня как е обсъждал с баща си въпросите около живота на Джо Джаксън. Разбира се жена му най-напред го обявява за луд, но после се примирява с неизбежното и подкрепя Рей в начинанието му. Той работи като побъркан и успява да завърши игрището. И когато всичко е готово, той вижда как от царевицата в далечината излиза мъж, който тръгва към игрището, а след него, един след друг, излизат и други. Това е Джо Джаксън с приятелите си, които идват, за да тренират. Рей и семейството му са единствените, които ги виждат.

Междувременно Марк, братът на жената на Рей, досега е финансирал фермата. Виждайки накъде отиват нещата, той иска да си вземе парите, но Рей не му обръща внимание и следва своите мисли и желания. Той отново чува глас, който го насочва към писателя и водача на негрите от 60-те години Теренс Ман. Рей отива в Бостън и намира писателя. Първоначално Теренс е резервиран, но постепенно признава, че и той е навестяван в съня си от духове и е очаквал идването на Рей. Сега те трябва да намерят бившият бейзболен играч Греъм, който преди петдесет години е пропуснал шанса си да стане професионален играч и е станал лекар. Рей и Теренс се отправят за града където живее Греъм, но разбират, че той е починал преди няколко години. На път за царевичната ферма в Айова, те срещат младеж, който сякаш е дошъл от някакво друго десетилетие. Това е Греъм.

В Айова те се натъкват на Марк, който иска да продаде обременената с дългове ферма, но Рей не желае да чуе за това. Той иска да изживее мечтата си докрай и уверява Марк, че скоро ще започнат да идват хора и срещу заплащане ще искат да видят бейзболните звезди. Тогава той ще може да задържи и фермата си.

И така накрая се сбъдват всички мечти: Джо Джаксън отново играе бейзбол с приятелите си, Теренс се запознава с трансценденталния свят в царевичното поле, а Греъм пропуска и втория си шанс, даден му от съдбата, да стане професионален играч. Рей среща починалия си баща на бейзболното поле и изясняват това, което е било между тях. Бащата му обяснява, че всеки има мечти, но не на всеки се дава шанса да ги осъществи. Марк също получава духовно виждане и започва да подкрепя мечтата на Рей, с което в последния момент се предотвратява продажбата на къщата. И в този миг на хоризонта се открояват светлините на колите, които идват при Рей Кинзела, за да видят докъде могат да стигнат мечтите.

Кевин Костнър, след като прочете сценария, разбра, че самият той има нещо общо с главния герой. „Когато вярваш в невъзможното, то става действителност“. Това беше част от неговото кредо, макар истински невъзможното да му предстоеше — заснемането на „Танцуващия с вълци“. „След като бях прочел сценария, исках обезателно да направя този филм — казва той днес. — Ролята на Рей Кинзела означаваше неповторим шанс. Голяма, велика книга, веднага усещаш фантазията на този сценарий“. Костнър прие да участва и с това отстрани съмненията на шефовете от Universal, които не бяха уверени, че той ще приеме да се снима във филм за бейзбола, веднага след „Мъжете на Ани“.

Нещата потръгнаха, но ръководителите на студиото не приеха оригиналното заглавие на Робинсън и Кинзела Shoeless Joe, защото то моментално предизвиквало асоциации за бейзбол и с това щяло да отблъсне потенциални зрители. Робинсън беше дълбоко опечален от това, защото обичаше заглавието и беше убеден в него. Той се бори и проклина, но господата, които даваха парите не промениха решението си. Малко по-късно, когато разочарованият Робинсън телефонира на Кинзела, за да му каже, че заглавието на филма ще бъде Field of Dreams („Поле на мечтите“), той чу една съвсем неочаквана реакция от негова страна. Кинзела въодушевено прие тази промяна и обясни, че точно това е било заглавието, което той смятал да сложи на книгата, но неговият първи книгоиздател не го харесал и го променил на Shoeless Joe. По този начин кръгът се затвори и филмът получи онова заглавие, което трябваше да носи и книгата. Иначе Universal не промени ръкописа на Робинсън и по този начин режисьорът и изпълнителят на главната роля успяха да направят от своите идеи един чуден филм на фантазията. И това, че този филм въобще можа да бъде направен в Холивуд е доста учудващо. Много често става така, че подобни интересни теми биват натиквани в комерчески усмирителни ризници и от първоначалната идея често не остава нищо.

В интервютата след излизането на филма, Костнър обяснява причините, накарали го да се снима в „Поле на мечтите“: „Бях прочел само сценария, а романа на Кинзела — не. Във всеки случай сценарият беше най-добрата адаптация, която някога бях чел — ясна и безпогрешна. Бях убеден и в езика на сценария, който ни най-малко не беше сладникав. Когато снимахме филма, имаше опасност да изместим темата, но Фил си беше на мястото и не допусна подобно разминаване. Той просто чудесно бе схванал нещата. Разбира се винаги има риск, но човек трябва да го поеме и да се опита да направи това, което мисли“. На въпроса на журналистите дали има общи черти между него и Кинзела, Костнър отговаря: „Аз не съм толкова объркан като Рей. В началото той съвсем не знае какво трябва да прави, защото никога не е правил нещо подобно. Но от друга страна, аз вярвах в тази история и в този герой и затова исках да участвам. За мене не е толкова важно да играя главната роля във филмите, но искрено желая да бъда такава част от филма, която е превъзходна. Досега винаги имах късмет, защото винаги играех във филми, които всъщност никой не искаше да прави. Никой не искаше да направи No Way Out, никой не искаше Bull Durham и съвсем никой — този филм. И въпреки това днес тези филми са в списъците на доброто кино“. И на друго място във връзка с избора му на филмите: „Разбира се че знам какво правя и какви филми започвам. Та аз притежавам инстинкт за оцеляване. Мисля, че досега винаги съм правил сигурен избор, защото съм правил само добри филми. Винаги се чувствувах сигурен в това, което върша. Когато човек участва в хит, то тогава не се налага да обяснява нищо. Стане ли обаче провал, трябва да обяснява куп работи. Ако Field of Dreams не получи добър отзвук, аз няма да обяснявам нищо, защото това е един добър филм, с добър сценарий и аз знам, защото съм го направил“.

Ако погледнем обаче търговския успех на филма, той без друго е добър, макар и да не бяха достигнати цифрите на Bull Durham. Проблеми имаше най-вече в страните, където бейзболът не беше добре познат.

Как се отзова критиката за филма? Вестникът Variety, който следи шоубизнеса, вижда нещата така: „Това е филм, чиято фабула търси да отговори на въпроса за духовното помирение. Тя използва бейзболния мит само като метафора. Трудно е да се прецени, но дано отличните актьори да привлекат хората в киното“. А кои са те? Ейми Мадигън, която играеше ролята на Ани Кинзела, преди това беше позната от „Горящите улици“; „Джо Джаксън“ си бе извоювал име от филма „Опасна приятелка“; старата звезда Бърт Ланкастър, като Греъм, е както винаги превъзходно преживяване; Джеймс Джоунс представя един фантастичен Теренс Ман, а Кевин Костнър — да, и този път критиците са единодушни, че той наистина трябваше да направи този филм. Немският Filmdienst писа: „Това е плуване в забавление“, a Los Angeles Times го описва по-точно: „Филмът игнорира целия свят наоколо и сервира магията си сурова и без примеси“.

А… щом ти го искаш, той наистина ще дойде…