Ник Йънг
Кевин Костнър (5)

Състезание с велосипеди.
„Победителите“

Джон Бадам е наистина многолик филмов режисьор — един от тези, които днес владеят филмовата метрополия. Негови са филмите „Треска в събота вечер“, „Номер 5 е жив“, „Летящото око“ и „Военни игри“ и в тях той е доказал своята гъвкавост като творец. Още по време на снимките на „Не е ли това моят живот“ — критици и зрители разбраха, че Бадам може да работи добре във всеки жанр. Още един негов плюс бе и доказания вече усет към избора на млади и талантливи изпълнители, които след това се изявяват в голямото кино. Едно такова негово откритие, например, е Джон Траволта, също и Матю Бродерик, който игра за първи път във филма „Военни игри“. Случи се така, че Бадам откри и Костнър по повод снимките на един от своите филми — произведение, което не е най-значимото в кариерата на актьора.

Сценаристът Стив Тесич — югославянин по произход, носител на „Оскар“ за филма Breaking Away („Бягство“), автор на сценариите на „Гарп и неговия свят“ и „Свидетелят“, публикува сценарий разказващ историята на двама братя, които след безкрайно дълга раздяла се събират отново заедно по повод на едно колоездачно състезание.

Историята е следната:

За всеки истински състезател по колоездене на шосе гонката на дълги разстояния е особено важна. Всеки ден е от изключително значение. Но Дейвид Съмърс не е от типа състезатели, които успяват да отстранят съперника си в решителния спринт. Той винаги е един от многото в групата — състояние, което би искал да промени. За това ще му помогне по-големият му брат Маркъс, с когото отново се срещат след дълга раздяла. Заедно те двамата решават да участвуват в Coors International Bicycle Classic — убийствено надбягване през цялата територия на САЩ. Разликата във възрастта на братята е десет години.

По професия Маркъс е спортен лекар. Самият той е бивш шампион по колоездене и прави опит да убеди брат си, който все още няма ясна цел в живота си, да се включи в състезанието Coors. Маркъс тренира Дейвид с изключителна упоритост и е твърдо решен да му помогне, защото момчето има заложби да бъде един от най-добрите.

Но възникват усложнения. По време на пътуването до Колорадо, където се провежда състезанието, Дейвид се влюбва в едно красиво момиче — Беки. Тя отива на автостоп в Калифорния, за да се опита там да осъществи мечтите си. Макар и с известни трудности, братята все пак се добират до мястото на надбягването. Естествено е, че се стремят към победата, но към нея са се устремили и други фаворити, между които руски професионални колоездачи, както и старият заклет съперник на Маркъс — Бари Мъзън. Състезанието върви и изведнъж братята Съмърс разбират, че победата в него едва ли е най-важното нещо в живота им.

„Това е филм за човешките взаимоотношения — обяснява Бадам. — Успях най-сетне да го направя. Досега най-много ме нервираше това, че хората винаги виждаха в мен режисьор, снимащ само филми на действието“.

„Победителите“ е творба, която разказва за стремежа на човека да надскочи себе си — пояснява сценаристът Тесич. — Обичам този спорт. Някога и аз участвах в колоездачни състезания и знаех, че след Breaking Away („Бягство“), в който има няколко сцени с колоездене, бих могъл да предложа на публиката цял филм на тази тема. От историята, която щях да напиша, би могло да се получи истинско зрелище.

По време на активната си спортна кариера самият Тесич веднъж наистина е печелил състезание, за каквото се разказва в American Flyers („Победителите“). Но в действителност спортните сцени във филма не бяха направени зрелищно. Трябва да се знае, че в САЩ този вид спорт е много по-непопулярен в сравнение с някои други. Ето защо операторите търсеха необичаен ъгъл, за да снимат по възможно най-ефектен начин. За заснемането на някои сцени се използваха мотоциклети, които се движеха успоредно с колоездачите.

„И дано повече състезатели по колоездене гледат този филм.“ — мърмореше по време на снимките режисьорът. И той, и актьорите, и сътрудниците от екипа всяка сутрин преди снимки се чувстваха твърде напрегнати. Разбираше се от само себе си, че изпълнителите на главните роли също трябваше да тренират колоездене. Кевин Костнър изминаваше всеки ден по 50 километра с велосипед, за да се поддържа във форма за ролята си. С него винаги беше и сценаристът Тесич, който му даваше конкретни съвети.

Шест седмици преди началото на снимките двамата тръгнаха по набелязаното трасе. Костнър винаги носеше със себе си пакет бебешки пелени, защото заедно с него бяха Синди и мъничката им дъщеря Ани.

Тесич си спомня съвсем ясно първото си пътуване с Костнър. Били стигнали до Грифит Парк край обсерваторията в Холивуд — мястото, където трийсет години по-рано Джеймс Дийн, Денис Хопър и други бунтари вършели щуротии. Тесич: „Костнър искаше да ме победи на всяка цена. И това не беше само вътрешен порив — той наистина го желаеше! Но аз трябваше да го победя и го направих. Защо не го оставих да ме изпревари? Моля ви? Та това беше моят сценарий и моят спорт!“. Точно както би направил и Костнър. „Видях Кевин във Fandango — спомня си Бадам — и веднага разбрах, че той е най-подходящият човек за ролята на Маркъс. Костнър забави решението си с няколко дни след като беше проучил сценария, но беше толкова убеден в спортните и изпълнителските качества на ролята, че се съгласи да се заеме с нея“. „Прочитам оригинала веднъж и ако не ми допадне, не приемам предложението — казва Костнър. — Трябва да почувствам, че наистина ще се получи филм, който би могъл да ме заинтересува, филм, който може да те развълнува. Когато четях този ръкопис, няколко пъти усетих в себе си това чувство. Исках самият аз да изживея тези мигове. В този сценарий имаше нещо особено“.

Ето как Костнър описва своя герой: „Маркъс е обаятелен човек. Някога е бил един от най-добрите колоездачи на САЩ, като резултата му на 150 км е бил само няколко десети от секундата по-лош от този на най-добрия. Тези части от секундата изведнъж решават живота му. Та това е истинска лудост!“.

Костнър реши, че си струва да се запознае с един по-различен вид спорт и пое риска да участва във филма. Дори и днес той продължава да държи на тази своя роля, макар че „Победителите“ е може би най-скучният филм в цялата му кариера.

В това се убедиха и зрителите, които просто отхвърлиха това произведение. „Победителите“ беше пълен неуспех. „Филмът е лош — писа New York Times и отправи няколко утешителни слова към актьорите: — Нито един от участниците не е сбъркал в работата си. «Победителите» е правен едновременно и като филм на действието и като психологическа драма, но това съвместяване звучи изкуствено, фалшиво“. Най-добре се измъкна от положението Кевин Костнър, който в ролята на Маркъс беше похвален от доайена на критиците Винсент Кенби. А Рейн Дон Чонг, дъщерята на комика Томи Чонг, в този филм играе една от първите си големи роли и фактически получи актьорското си кръщение.

В ретроспекция най-интересното за „Победителите“ е може би това, че вече почти никой, даже и Костнър, не си спомня с удоволствие за този филм или пък не желае да си спомня. „Историята е следната — спомня си Костнър. — Материалът на Стив Тесич беше добър и аз го харесвах. Харесвах и начина, по който Бадам направи постановката. Джон обаче не можа да преработи сценария, а това похаби целия филм. Вярвам в етиката на уестърните. Убеден съм, че дадената дума има силата на договор. Бих направил всичко за режисьор, който ми обещае, че няма да допусне да изглеждам глупаво. Дори бих рискувал да направя нещо, с което не съм напълно съгласен ако съм убеден, че той ще се погрижи да не се проваля“.

Всъщност и досега Костнър поддържа приятелски отношения със сценариста Тесич. „Кевин е мил човек — казва Тесич. — Той притежава всички онези качества, които бяха типични за истинските мъже през 60-те години“.