Сара Дж. Маас
Империя на бури (25)

23

Свещени богове!

Роуан замръзна.

— Това обяснява защо сте двама.

Фенрис отметна един кичур коса от тъмните си очи.

— Всъщност сме трима. Вон полетя на север вчера следобед, а ние се отправяме на юг. — Вон в облика си на орел рибар можеше много по-лесно да покрие суровите северни територии. — Ние кацнахме в тая клоака, за да проверим дали Ролф не е имал вземане-даване с Лоркан; да му платим за сигнал, в случай че Лоркан минеше през островите му, за да си наеме лодка например. — Заливът на Черепа беше едно от малкото пристанища, където можеше да го стори, без да повдигне въпроси. — Предупредихме копелето Ролф за армадата на Майев, за да го убедим да ни съдейства. Оттук отиваме на континента и започваме да го издирваме по южните земи. А понеже те са доста просторни… — Зъбите му проблеснаха в хищническа усмивка. — Ако имаш някаква идея къде може да се е дянал, ще сме ти много благодарни, принце.

Роуан се замисли. Хванеха ли Лоркан, а той се беше докопал дори до единия от ключовете… Отведяха ли на Майев командира заедно с опасния артефакт, особено ако тя вече плаваше към Ейлве по неведоми причини…

Роуан вдигна рамене.

— Още пролетта се разделих окончателно с всички ви. Какво прави Лоркан, си е негова работа.

— Ах, ти, кучи… — озъби му се Фенрис.

— Съгласен ли си на сделка? — намеси се Гавриел.

От очите му надничаше нещо като болка — и разкаяние. Можеше да се каже, че Гавриел беше единственият му приятел сред всичките му братя по оръжие.

Роуан се почуди дали да му каже за сина му, който сега плаваше към острова. Дали Едион щеше да иска да види баща си… преди войната да ги е превърнала в трупове до един.

В крайна сметка попита:

— Майев дала ли ви е позволение да преговаряте от нейно име?

— Даде ни заповедта си — отвърна лениво Фенрис, — както и разрешение да използваме всякакви средства, за да убием Лоркан. Изобщо не спомена твоята кралица. Така че… отговорът е „да“.

Роуан скръсти ръце.

— Изпратете ми армия доранелски воини и ще ви кажа къде е Лоркан и накъде се е запътил.

Фенрис се изсмя дрезгаво.

— Кълна се в циците на Майката, Роуан, дори да можехме, армадата вече е в действие.

— В такъв случай ще трябва да се задоволя само с вас двамата.

Дориан прояви благоразумието да не изглежда толкова изненадан, колкото някогашните му събратя по оръжие.

Фенрис отново избухна в смях.

— И какво — да работим за твоята кралица? Да се сражаваме за вашата кауза?

— Нали точно това искаш, Фенрис? — Роуан впи поглед в него. — Да служиш на моята кралица? От месеци ламтиш по нея. Е, това е шансът ти.

Духовитостта се изцеди от красивото лице на Фенрис.

— Голямо копеле си, Роуан.

Роуан се обърна към Гавриел.

— Предполагам, че Майев не е уточнила кога трябва да го свършите. — Воинът кимна утвърдително. — А и реално ще изпълнявате заповедта й.

Кръвната клетва се крепеше на точно определени, недвусмислени задължения. И беше необходим близък физически контакт, за да повлияе кралицата на заклелия се. Но на такова разстояние… да, трябваше да се подчиняват на заповедите й, ала можеха да се възползват от някои вратички в езика.

— Лоркан може да изчезне от лицето на земята, докато ти приемеш нашата част от сделката за изпълнена — отбеляза Фенрис.

Роуан се поусмихна.

— Да, но проблемът е там, че Лоркан рано или късно ще се върне при мен. При кралицата ми. Не се знае колко време ще му отнеме, но ще ни намери. И тогава е ваш. — Той потупа с пръст бицепса си. — За тази война ще се носят легенди хиляда години напред. И повече. — Той посочи с брадичка към Фенрис. — А ти никога не си бягал от битка.

— Да, стига да оцелеем — отвърна Фенрис. — Ами заветът на Бранън? Колко време ще издържи огънят му срещу сгъстяващия се мрак? Майев не ни разкри защо изпраща армадата си в Ейлве, но поне ни каза кой господства в Морат.

Влизайки през вратата на „Морският дракон“, Роуан се беше зачудил кой бог беше предизвикал бурята, тласнала ги към Залива на Черепа точно в този ден, по това време.

Миналата пролет с кадъра му бяха надвили легион от адарлански войници, и то с лекота.

И макар Лоркан, Вон и Конал да не бяха с тях сега… Един елфически воин се равняваше на сто смъртни войници. На повече дори.

Терасен се нуждаеше от войска. Е, тук имаше армия, съставена от трима елфи.

А срещу въздушната кавалерия на Железни зъби се нуждаеха от скоростта, силата и вековния опит на елфите.

Заедно бяха превземали градове и кралства по заповед на Майев; заедно бяха слагали край на не една война.

— Преди десет години — подхвана Роуан — не сторихме нищо, за да спрем това. Ако Майев беше изпратила армията си, може би злото нямаше да се разрасне толкова. Ловяха, убиваха и измъчваха братята ни. И Майев го позволяваше от яд само защото майката на Елин отказваше да изпълнява волята й. Да, моето Огнено сърце е един пламък в морето от тъмнина. Но тя е решена да се бори, Фенрис. Решена е да се опълчи на Ераван, на Майев и на самите богове, ако така ще донесе мир.

В другия край на стаята очите на Дориан се бяха премрежили. Роуан знаеше, че кралят ще се бие — беше готов да умре за каузата, — както и че дарбата му може да им донесе победа. Въпреки това… още беше неопитен. Неизпитан в бой, колкото и да беше преживял.

— Но Елин е една — продължи Роуан. — И дори нейната сила може да се окаже недостатъчна срещу врага ни. Сама… — пророни той, срещайки погледа на Фенрис, после и този на Гавриел — … тя ще умре. А угасне ли нейният огън, всичко е свършено. Няма да имаме втори шанс. Угасне ли огънят й, всички сме обречени, всяка земя, всеки свят.

Думите бяха като отрова върху езика му, костите го боляха при мисълта за тази гибел — какво щеше да прави, ако ги сполетеше.

Гавриел и Фенрис се взряха един в друг, разговаряйки на онзи безмълвен език, който и той самият бе използвал с тях. Можеше да изиграе една последна карта, за да ги убеди — да убеди Гавриел.

Дори формулировката на заповедта й да го позволяваше, Майев можеше да ги накаже за изопачаването й. Нямаше да е за пръв път — всички носеха белезите на гнева й. И те като Роуан знаеха какво рискуваха. Гавриел поклати леко глава, все още впил очи във Фенрис.

Но преди да се обърнат към него с отказа си, Роуан каза на Гавриел:

— Ако не участваш в предстоящата война, Гавриел, обричаш сина си на смърт.

Гавриел застина.

— Глупости — изплю Фенрис.

Даже Дориан го гледаше с отворена от смайване уста.

Роуан се чудеше колко ли ще се ядоса Едион, но продължи:

— Обмисли предложението ми. Ала знай, че в момента синът ти плава към Залива на Черепа. Съветвам те да вземеш окончателното си решение след срещата с него.

— Кой… — Роуан не бе сигурен дали Гавриел диша добре. Стиснал бе юмруци толкова силно, че белезите по кокалчетата му бяха станали луннобели. — Имам син?

Роуан кимна с чувството, че всъщност бе копелето, за което Фенрис го беше набедил, а не елфът, за когото го имаше Елин.

Истината щеше да излезе наяве рано или късно.

Ако Майев беше научила първа, вероятно щеше да открие начин да хване Едион в капан, да изпрати кадъра си да го убие или отвлече. Сега обаче Роуан държеше кадъра в клопка. Всичко зависеше от това доколко Гавриел искаше да срещне сина си… и доколко се бояха от гнева на Майев, в случай че не намереха Лоркан.

Ето защо Роуан заяви студено:

— Не спъвайте плановете ни, докато пристигнат, и ние няма да спъваме вашите.

Той им обърна гръб напук на всичките си инстинкти, но се прикри добре с щитовете си и разгърна магията си така, че да му сигнализира, ако някой от тях дори мръднеше пръста си в атака, докато той отваряше вратата на спалнята, демонстрирайки безмълвно, че въпросът е приключен. Чакаше го много работа. За начало се налагаше да напише предупреждение до кралския двор на Ейлве и терасенските войски. И за финал да измисли как, по дяволите, да воюват на два фронта едновременно.

Гавриел стана с отпуснато, пребледняло лице, пропито с нещо като съкрушение.

Роуан улови искрата на прозрение в очите на Дориан миг преди кралят да я потули. Да, на пръв поглед Едион и Елин изглеждаха като брат и сестра, но усмивката на Едион разкриваше потеклото му. Гавриел моментално щеше да разбере кой е, ако първо не го издадеше мирисът му.

Фенрис пристъпи към спътника си и сложи ръка на рамото му, докато излизаха в коридора. Гавриел от дълго време беше довереник и на Роуан, и на Фенрис. Те двамата не се погаждаха особено… просто беше по-лесно да се препират.

Роуан заяви на двамата си някогашни събратя:

— Ако дори загатнете пред Майев за сина на Гавриел, сделката ни отпада. Никога няма да намерите Лоркан. А ако случайно се появи тук… На драго сърце ще му помогна да ви убие.

Той се надяваше да не стигат до толкова жесток, унищожителен сблъсък.

Въпреки това стояха на прага на война. Война, която възнамеряваше да спечели.