Л. С. Хилтън
Домина (6)

5.

Нещата започнаха да се объркват на следващата вечер. Събудих се сама в стаята си — не бях преместила вещите си в балийския будоар на Тейдж, защото всъщност не обичам да споделям леглото си, освен ако не е крайно наложително. Пробягах една обиколка из острова, завършвайки с плуване в кобалтовосиния прибой, където едри сиви риби играеха около краката ми, а след това прекарах деня с останалата част от компанията, излежавайки се край басейна. Тейдж бе организирал разходка с лодка до близкия остров Форментера, но тъй като септемврийската жега притискаше и трептеше, предпочетох да се оттегля в прохладата на леглото си, да почета и да подремна, докато дойде време за преобличане.

Момичетата се оттеглиха да се обличат към девет часа и съдейки по кикота и топуркането на крака между баните, предположих, че също така се наслаждават и на нещо по-тонизиращо. Стоях дълго под душа, след това облякох обикновена макси рокля от черен жоржет от „Изабел Маран“, гладки кожени сандали, добавих чифт старинни обеци, които бях намерила на Мурано — пламтящи ромбоиди от мраморно стъкло, закрепени в златен филигран. Съвсем непринудено и бохемско. Когато отново се събрахме за напитките, аз се изненадах да видя Тейдж, облечен в нещо, което може да се опише като кафтан за купон, но не бях длъжна да се включвам в това, ако не искам. Келнерките сервираха купички с питки и апетитни кюфтенца. Предложих на жената до мен, която разпознах от по-рано като Белтъчния омлет, но тя ме ощипа закачливо по бедрото с фамилиарност, която можеше да се приеме като основание за убийство.

— Да ядеш значи да мамиш, Елизабет! Близни си малко.

Тя ми предложи малка емайлирана купичка с екстази и насърчително завря върха на малкия си пръст в устата ми. Преглътнах раздразнението си вместо пръста й и промърморих, че се нуждая от въглехидрати, но гледайки надолу към тиковата маса, покрита с тесен турски килим, украсен със сребърни монети, ми се доплака от предчувстваното отегчение. Защо хора, които можеха да си позволят всички удоволствия на света, откриваха само такива ограничени начини да ги изпитат? Не че съм върла противничка на наркотиците; просто предпочитам вратите на собствените ми възприятия да останат плътно затворени. Сервитьорките невъзмутимо подреждаха бароков натюрморт с храните, които гостите също толкова равнодушно пренебрегваха, радостно топейки пръсти в белите зрънца. Скоро щеше да стане много гадно и аз се чудех колко време ще им трябва да се надрусат дотолкова, че да мога да се оттегля дискретно. Грабнах една чаша и фас и се отправих към края на терасата, където един от приятелите на Стал бе вперил поглед към морето със скръбния копнеж на Силвия Плат, замисляща „Лайонес“.

— Знаеш ли, вече дойде време за прощалните купони — прошепна той тъжно. Така че го оставих и бързо се върнах на масата, надявайки се да си взема кюфтенце, но Белтъчния омлет ме пресрещна и ме придърпа към себе си с мършавата си ръка с цвят на махагон. Озвучителната система на Тейдж беше клубен стандарт и когато се включи, музиката беше толкова силна, че Белтъчния омлет практически щеше да ми отхапе меката част на ухото с фасетите си, когато започна да ми обяснява защо аз наистина, наистина трябвало да разбера Ибиса, защото то било такова специално творческо място, и аз наистина трябвало да разбера това, тъй като за хора, свободни и креативни като нас, нямало друго такова място. Докато очите й светеха все по-близо до моите, аз се питах какво ли ще се случи, ако втрия шепа щастие на прах в зениците й с палците си, но нашето рандеву беше прекъснато от Стал, който, набрал ускорение за удивително кратко време, скочи върху парапета и оттам се покатери върху едно изправено бяло кану, артистично украсено с лилави бугенвилии. Той се олюля, поемайки си дъх, после посегна към една от горящите бамбукови факли, които прогонваха здрача покрай стените. С почервеняло лице, зейнали пори, скърцащ със зъби — едва можех да го позная. Внимателният, доста привлекателен мъж се беше превърнал в звяр. Пазейки обшития с пайети подгъв на кафтана си, той вдигна факлата към брега, където два бели джипа, шофирани от мъже в бели ризи и очила „Рей-Бан“, ръмжаха нагоре от кея, на който бях пристигнала.

— Дами и господа — завалено произнесе той, — стоката за чукане пристигна!

Когато колите наближиха, тълпата направи опит да полудее, във въздуха се размахваха юмруци в ритъм със свирещите клаксони. По шест или седем момичета по бикини се бяха изправили върху седалките във всяка кола, въртейки задниците си колкото можеха. Стал се обърна към публиката си и сякаш по знак музиката стана по-тиха, докато той бавно имитираше как бута нечия глава надолу към чатала си, тласкайки таза си към въображаемата уста.

— Момчета и момичета, веселбата започва тук! Давайтеее! — Той скочи и тръгна към басейна, където първият товар токчета тракаха по стъпалата. Не си падам много по съжалението, но го последвах, отвратена от собствената си липса на вкус. Какво си мислех? Слава богу, че бяхме използвали презерватив.

— Готова за купона?

Отново Алвин, сграбчил плата на роклята ми. Дръпнах се рязко, но той стискаше здраво и тя се разтегна между нас, така че не можех да продължа, без да се разкъса.

— Не знам дали съм съвсем готова за Ибиса.

Той разтвори пръсти нахакано. Роклята се уви отново около тялото ми.

— Аз съм чувал друго, Елизабет.

— Може би си чул грешно.

Обърнах му гръб и тръгнах покрай изоставената маса за вечеря към стаята си на първия етаж, загребвайки пътьом в една питка шепа салата от киноа и нар. Спалнята гледаше към хълмовете зад къщата, които милостиво абсорбираха донякъде бумтящата музика. Запалих цигара и отворих служебния си телефон. Да, Алвин наистина ми беше приятел във Фейсбук, за профил на снимка остроумно беше качил Давид на Микеланджело. Бяхме „приятели“ от около месец. Изобщо не си бях направила труда да погледна публикациите му, но сега разгледах снимките. Алвин в галерията Уайт Кюб в Лондон, Алвин плюска дюнер в Долстън, мършавият Алвин по бански до добре поддържана женска версия на самия него на плажа в Хамптънс с надпис: „Поздравления, Big Sis J!!!!“ По-голямата сестра размахваше годежен пръстен до предполагаемия годеник, който, ако се съди по бледността и смачканата розова риза, разкопчана над шортите му, беше англичанин. До годеника, умело издала хълбок към камерата, с руса коса, спускаща се до връзките на бикините й, беше Анжелика Белвоар. Още в началото усетих, че Алвин вещае неприятности, но пренебрегнах инстинкта си. Кога щях да се науча, че мястото ми не бе сред големите, шумни компании? Хвърлих фаса от прозореца и запалих още една цигара.

Анжелика Белвоар. Мамка му. Некадърницата от Слоун Стрийт, която получи моята работа, когато ме уволниха от аукционната къща в Лондон. Тогава, когато бях открила, че бившият ми шеф е замесен в измама с фалшификат и като пълна глупачка си напъхах носа в това.

Преди да разбера, че всичко, в което ме учеха да вярвам — качества, талант и упорита работа, са безполезни глупости. Преди да стана съучастник в система, която презирах. Преди да замина от Лондон за Ривиерата, преди кръвта и труповете, преди да се изградя като несъкрушима чрез диета от злоба и ярост. Преди Джеймс и Камерън, преди Лиан и Жулиен, преди Рено. Бях стигнала толкова далече. Мислех си, че Елизабет Тиърлинк е приключила с всичко това, но то не спираше да ме преследва неумолимо, като онзи аромат на лилии в тихата стая, все още извиващите им се ръце драскаха по мен, теглеха ме надолу, докато вълните на миналото неизбежно ме заливаха, а аз се борех за глътка въздух.

Отърсих се от спомените. Моментът не беше подходящ да се връщам назад. Анжелика ли беше причината Алвин да се сприятели с мен? Беше ли ме разпознала? Прегледах отново контактите на Алвин, но нямаше начин да разбера; нашите общи приятели, освен Тейдж Стал, включваха петима творци, които никога не бях виждала. Трябваше да се махна от този скапан остров и незабавно да оставя една или две страни между мен и Алвин. Не исках лицето ми да попадне на някоя от невероятните му снимки от Ибиса, защото съществуваше възможност Анжелика да ги види. Разбрах, че се бях отпуснала, че бях станала самодоволна и резултатът не закъсня. Това ти причинява щастието.

Направих няколко безцелни крачки из стаята, подът се тресеше от вибрациите на купона, изведнъж се почувствах като хваната в клетка, задушавах се. Успокой се, Джудит. Това не значи нищо. Наистина ли Алвин представляваше опасност? Беше гаден, разбира се, но ми се струваше просто похотлив и не особено умен. Най-вероятно бе безобиден, но въпреки това предизвикваше в мен усещане, което не бях изпитвала от дълго време и се надявах никога повече да не изпитам: клаустрофобичната, адреналинова хватка на истински страх. Това е глупаво. Не биваше да изглеждам изплашена. Елизабет Тиърлинк нямаше какво да крие, дори Джудит Рашли да имаше твърде много. Щях да стоя настрани от купона и утре сутрин да си тръгна. Нищо, с което не бих се справила.

Когато се върнах на терасата, соарето на Стал се беше превърнало от пошло в гротескно. По кръглите бели легла около басейна конвулсивно се извиваха тела, всеки мъж беше заобиколен от две или три гърчещи се жени. Курвите действаха с отдадеността и ентусиазма на мотивиращи танцьорки на бар-мицва от Йеронимус Бош, изправяха се и разтърсваха ръце в ритъма, преди да се хвърлят обратно, за да напъхат език или пръст в очакващото ги тяло. Гостенките изпълняваха по-сложна психологическа маневра, обездвижените им от химия лица едновременно се опитваха да изразят Ние сме за и Ние сме класа над тези уличници. Стал излезе от мелето и се приближи към мен, плъзгайки ръка около кръста ми.

— Забавляваш ли се, мила?

— Не точно.

— Почакай да видиш какво следва.

Сервитьорките продължаваха да се движат сред групата, сменяха пепелници и наливаха шампанско в чашите. Как ли ни съжаляват, помислих си, колко ли ни съжаляват. Стал плесна с ръце и музиката отново стана по-тиха.

— Момчета и момичета! Хайде! Спрете да се шибате до припадък за няколко минути!

Жените прекратиха действията си с подозрителна пъргавина, излегнали се по леглата като улов от загорели сардини. Стал ровеше в джоба на кафтана си.

— Първо, аплодисменти — хм — за тези красиви дами, които са дошли да ни забавляват тази вечер! И сега, предизвикателството, което всички очаквате…

Божичко, какво правеше този човек? Той размахваше навити на пачка розови банкноти.

— Десет хиляди евро, да, десет бона в брой за момичето, което най-добре пресъздаде чужда самоличност. Каква да бъде?

Няколко души извикаха предложенията си — знаменитости, исторически фигури. Какво беше това — порно шарада? Един мъж се провикна на норвежки или на шведски и Стал сложи ръка до ухото си.

— Какво каза? Окей, животни от ферма! Звучи добре! Елате тук, момичета.

Курвите се събраха около него, като оправяха косите си и това, което беше останало от бикините им. Виждайки ги отблизо, трябваше да призная, че Стал изпилваше нещата до последния детайл. Всяка от тях имаше тяло на модел на бельо, а под пластовете грим лицата им бяха изключително красиви. Лениво се запитах откъде ли ги беше наел. Стал им обясни какво се изисква от тях.

— Окей, окей. Настанили ли сте се удобно? Вземете си по едно питие, дръпнете си една линийка. Йенсзатвори си устата ей там и си прибери пениса обратно в панталоните. Първа — как ти е името, скъпа?… Първа Стефания ще ни представи — прасе!

Десет бона, цената на един горски пожар. Невярващо гледах как в настъпилата тишина момичето застана на четири крака, изкриви лицето си като зурла и започна да грухти.

— Хайде, скъпа, можеш и по-добре!

Стефания вероятно беше насочила мислите си върху парите, а смея да твърдя, че е правила и по-лоши неща за тях, но когато запълзя напред, грухтейки, и зарови глава в скута на един тип, като че ли душеше за трюфел, буквално почувствах, че ми се гади. Викове и вой от страна на гостите. Едно по едно момичетата приклякваха долу и се правеха на крави, овце, кози, пилета, блееха и крякаха, бутаха се между коленете на гостите в светлината на факлите. Не можех да гледам и вече имах извинение да си тръгна. Прескочих едно момиче, което ревеше като магаре, докато един от мъжете имитираше, че я чука отзад, и дръпнах Стал настрана.

— Тръгвам си. Би ли подготвил лодка за мен на пристана? Сама ще си нося чантата.

— Елизабет! Какъв е проблемът? Сценката не е по твой вкус? Няма нужда да се впрягаш, бейби — просто се отпусни.

— Не се впрягам, ужасена съм. Така че си тръгвам. Наслаждавай се на купона си.

Той ме настигна на вратата на спалнята ми. Багажът ми беше почти непокътнат — щеше да ми отнеме само една минута, за да събера нещата си.

— Скъпа, мислех, че между нас става нещо хубаво. Вчера? Не може просто да си тръгнеш.

— Само гледай.

Стал се опита да направи тъжна физиономия, но екстазито го караше да се хили безсмислено, което изглеждаше зловещо. Убеждението му, че това, което беше измислил, е удоволствие, беше едновременно непоклатимо и ужасяващо.

— Не харесвам неблагодарни момичета.

— Изобщо не ми пука какво харесваш. Кажи на капитана да приготви лодката сега, преди да съм се обадила в полицията в град Ибиса да им кажа, че в твоя жалък малък рай имаш достатъчно кокаин, за да изплатиш пенсиите им за следващите пет години.

Той изглеждаше объркан.

— Хайде, скъпа. Алвин ми каза…

Какво би могъл да му каже Алвин? Пред кого още се беше раздрънкал този идиот? Ужасно ми се искаше да забия длан в носа на Тейдж с такава сила, че да не е в състояние да говори с Алвин или с когото и да било друг цяла седмица, но трябваше да се махна. Веднага. Отговорих му сдържано, потискайки напрежението, което заплашваше да разтрепери гласа ми.

— Не познавам Алвин. Просто приготви лодката. Благодаря ти за гостоприемството.

Чантата ми беше на леглото и аз се протегнах покрай него, за да затворя ципа, но той ме хвана за раменете и ме бутна надолу, така че лицето ми се заклещи между пътническата ми чанта и светлокафеникавата ми кожена чанта от „Ботега Венета“. Изкикоти се и започна да ближе ухото ми.

— Спокойно, скъпа. Просто се отпусни. Приеми го, разбираш ли.

Затворих очи и отпуснах стегнатите си мускули, той го усети, притисна се по-плътно и пъхна ръка между краката ми.

— Точно така, миличка, да, точно така.

Не можех да го виня изцяло. Все пак бях повече от навита по-рано. Но над ритъма на „Рицари на ягуара“ под нас все още чувах обезумелите, инфантилни цвиления и грухтене. Стал дърпаше нагоре полите и на двама ни, оставих бедрата ми да се разтворят, докато ровех в чантата си за четката за коса. Окуражен, Стал сключи коленете си зад моите и започна да рови сред пайетите. Поех дълбоко дъх, стиснах мускули и го фраснах с всичка сила по перинеума с четката си „Мейсън Пиърсън“. Най-качествената чиста четина. Изненадан, той ахна леко, извъртя се настрани, падна от леглото и се сви, като стенеше и се хилеше. Не си направих труда да го целуна за сбогом.

 

 

След два часа седях в един бар на пристанището в Ейвиса, загърбила белия конус на оградения стар град, и пиех третото си истинско питие, с багажа в краката ми. Беше едва два часът след полунощ, твърде рано за Ибиса. Група от момичета в костюми на мравки от поливинилхлорид преминаха с танцова стъпка, раздавайки реклами за някакъв клуб, последвани от група садо-мазо роби, навързани в сложна човешка плетка от латексови каишки и жартиери. Един от тях, красив висок чернокож със синкавата кожа от Сахара и леденобяла коса, ми изпрати въздушна целувка. Бях сменила роклята си с дънки, риза и обувки на лодката на Стал. Капитанът отначало беше леко смутен, но една розова супер банкнота го убеди, че спешно трябва да отида до града. Надявах се, че Стефания е спечелила наградата си.

Обмислях дали да изпия четвърто питие и след това да си потърся хотел за през нощта, когато група момчета нахлуха на масата до мен. Определено „момчета“. Перчеми, татуировки, фитнес мускули, ябълков тен. Седнах по-изправена, което ми отне доста по-дълго време, отколкото очаквах. Те ме оглеждаха и аз изведнъж се почувствах много щастлива да им върна жеста. Появи се сервитьорка на расти и те си поръчаха бири учтиво, въпреки факта, че дънковите й шорти едва покриваха и половината й задник. Това ми хареса.

— Попитайте дамата дали не иска едно питие.

— Благодаря. Ще взема бърбън. Чисто. — Това също ми хареса.

Те преместиха столовете си така, че да ме включат в групата си и чукнахме чашите си.

— Как се казваш?

— Лиз.

— Добре, Лиз. Наздраве.

— За първи път ли сте на острова? — Самата аз бях тук едва от трийсет и шест часа, но го раздавах като ветеран.

— Да. Ходихме в Гърция миналата година, но беше тъпо. Прекалено много малки деца.

Бяха от Нюкасъл, което някак си ме накара да разкрия, че и аз също съм от севера, факт, който не бях разгласявала пред широката общественост в продължение на години. Поприказвахме си, след това аз ги почерпих, те изпушиха един джойнт, а след това един от тях ме поведе надолу по кея, държейки ме за ръката, докато другарите му се усмихваха, и се озовахме в едно такси, целувахме се и устата му беше мека и сладка, и чиста. Апартаментът им във високите сгради по крайбрежието на Платя ден Боса миришеше на цигарен дим и свежа момчешка пот. Той намери полупразна бутилка сладко бяло вино и пиехме от него, докато той свали първо моите дрехи, после своите, преплел езика си с моя. Алена змия се извиваше нагоре от китката му и разтваряше зъби върху гладкото му рамо. Отпуснахме се на неоправеното му легло и аз блажено протегнах ръце над главата си, а след това той легна напряко над мен, дръпна китките ми към себе си с една ръка, а езикът му намери вагината ми. Казах му да продължава равномерно, спокойно и нежно и той ме ближеше и изследваше, като ме докара до ръба, но аз го избутах и седнах.

— Искам да те погледам.

Той се изправи с гръб към леглото и прокара ръка през косата си, свенливо свел очи. Под главата на змията, по гърдите му, се разпиляваха черни и сини зарчета, кръстът му беше красив, стегнат, тесен, плоските мускули над хълбоците му очертани като скулптура.

— Приличаш на курос^[1].

— Какво?

— Няма значение. На колко години си?

— Деветнайсет.

— Обърни се. Вдигни ръцете си, сложи ги зад врата си. Да, точно така.

Пропълзях върху мърлявите чаршафи и посегнах към него, плъзнах ръце по очертанията на раменете му, някак си толкова нежни и крехки. Двойните трапчинки в долната част на гърба му бяха покрити с рус мъх. Наклоних глава и облизах задника му, прониквайки, дълбоко изследвайки с върха на езика си землистия му аромат, докато той ахна леко, след това се спуснах по-ниско, разтваряйки го внимателно, и облизах ануса му. Под задника му имаше възпален обрив с червени пъпчици, което почти ме накара да го заобичам. Близах го, докато топките му станаха мокри от слюнка, после се обърнах и легнах по гръб, разтваряйки себе си с два пръста пред очите му.

— Ела тук.

— Искаш аз да…?

— Да. Да, искам.

Той се плъзна в мен и може би от тревата или от прекрасната непринуденост, но и двамата се разсмяхме. Задържах го неподвижен вътре в мен за миг, заслушана в пулсирането на кръвта му, а след това обхванах стегнато с бедра гърба му, поемайки теглото му върху мен, и бавно завъртях хълбоци срещу него, едно, две, три, докато той изстена и помислих, че може да ми се изплъзне, но той ме повдигна, хванал глезените ми, докато застанах буквално на раменете си и след това вкара цялата си дължина в мен с един бърз потръпващ удар и продължи така, докато аз отново бях готова и му казах да забърза, почувствах, че оргазмът ми започва дълбоко, зад шийката на матката, а той ме държеше толкова плътно, че остана само движението на пениса му и аз свърших така, както се бях преструвала със Стал, отметнала глава назад и крещяща.

— Къде го искаш?

— По циците ми. Сега.

Първата струя ме удари между ребрата, а след това почувствах топлината му върху зърната си. Потърках пръсти и го близнах, после го взех в шепа и го втрих върху клитора си.

— Вкусно.

— Имам чувството, че вагината ти е създадена за пениса ми.

— Кажи ми го, когато ме изчукаш отново.

Така че той го направи.