Ерин Уот
Пясъчен замък (5)

Глава 5
Рийд

— Май вече се е разчуло, братле — мърмори Истън под нос.

Преди да огледам стаята си, набутвам нещата в шкафчето. Обикновено по време на ранните ни сутрешни тренировки в съблекалнята се носи глъч и размяна на шеги, но днес всички мълчат. Няколко погледа се завъртат встрани, нежелаещи да срещнат моя. Пред очите ми попада Уейд, който ми намигва и вдига палци. Не съм сигурен какво означава това, но оценявам подкрепата. Отвръщам на жеста с леко кимване.

До него левият ни нападател Лиъм Хънтър се взира в мен. Кимвам и на него само за да го подразня. Може пък да ми се нахвърли и да избием малко агресия на плочките.

Вдигам ръце, за да му покажа да дойде, но предупрежденията на адвоката кънтят в ушите ми.

— Без бой. Без наказания. Без лошо поведение. — Татко стоеше до Гриър пред управлението и гледаше кръвнишки, докато адвокатът даваше нареждания. — Една погрешна стъпка и прокурорът ще е по петите ти. Още тегне обвинението ти в нападение от миналата година, когато ступа едно хлапе в училище.

Едва не пробих езика си от стискане на зъби, за да не почна да се защитавам. Гриър знае защо избих зъбите на оня тип, но никога не бих наранил жена.

Въпреки че, ако има жена, която заслужава да бъде наранена, то това е Брук Дейвидсън. Не съм я убил, но със сигурност не съжалявам, че е мъртва.

— Не трябва да си тук — нисък, гневен глас се носи иззад мен.

Изваждам бинта от сака си и се обръщам към Роналд Ричмънд.

— Така ли? — откликвам небрежно и сядам пред шкафчето си на тапицираната метална пейка.

— Треньорът изрита Брайън Маус, защото удари гаджето си, без да иска.

Завъртам очи.

— Колко случайно е, че лицето й попадна под юмрука му, а после три седмици ходи насинена и снимките й от бала трябваше да бъдат обработени на фотошоп? Това ли наричаш „без да иска“?

До мен Истън изпръхтява. Довършвам бинтоването на ръцете си и мятам бинта към Ийст.

— Точно толкова случайно, колкото и това, че си убил евтиното гадже на баща ти — мръщи се Рони.

— Е, тогава може би ще искаш да запазиш случката с Браян Насилника за себе си, защото никого не съм убил — казвам и го дарявам с най-дружелюбната си усмивка.

— Делакорт друго разправя — Рони вирва малката си брадичка.

— Даниел го няма и гък не може да каже. — Баща ми изпрати изнасилващия му задник във военен затвор за юноши.

— Не говоря за Даниел — злорадства съотборникът ми. — Съдия Делакорт вчера беше на чашка с баща ми. Спомена, че твоят случай е отворен и затворен. Има видео, на което се вижда как влизаш в апартамента. И видео как го напускаш. Дано да ти харесва да го поемаш отзад, Роял.

Истън понечва да стане, но го хващам здраво за китката и го издърпвам надолу. Съотборниците ми наоколо явно са недоволни и си шептят нещо.

— Съдия Делакорт е подлец — отвръщам хладно. — Опита да подкупи баща ми, та да отърве Даниел от наказание. Така и не успя, а сега е погнал мен, за да си го върне на баща ми.

— Може би мястото ти не е тук — тихият глас на Лиъм Хънтър отеква в помещението.

Всички се извръщаме към него, изненадани. Хънтър не е по приказките, предпочита действията на игрището. Не се движи с нашата тълпа, въпреки множеството покани, които знам, че получава. Затворен е. Единственият човек, с когото съм го виждал да се мотае, е Уейд, но пък всички се разбират с Уейд.

Вирвам вежда към приятеля си, който леко свива рамене. И той като мен недоумява какво се върти в главата на Хънтър.

— Някакъв проблем ли имаш с мен, Хънтър? Сподели мъките си.

Истън става, но този път не го спирам. Аз обаче си седя. Колкото и да ми се ще да реша проблемите си с юмруци, предупрежденията на адвоката тегнат на раменете ми.

— Искаме да спечелим шампионата — изтъква Хънтър. — Което означава да няма разсейване. Ти отвличаш вниманието ни от победата. Независимо дали си го направил, или не, около теб ще се вдигне голяма врява, и то по лош начин.

Дори и да не съм го направил? Едно е да смачкам фасона някому, защото се е опитал да очерни майка ми, и наистина да убия, но явно никой в съблекалнята не прави разлика.

— Благодаря за подкрепата — саркастично подхвърля Истън.

— Рийд пали бързо — решава да се намеси Уейд. — Не се обиждай, брат…

— Не се обиждам. — Няма смисъл да се правя, че не ми харесва малко физическо насилие. Ала фактът, че обичам да фрасна някой и друг тип в лицето, не ме прави убиец. — И понеже не съм го направил, всичко ще отмине.

— А през това време тук ще бъде като същински цирк — Рони неразумно решава да поддържа потока от мисли на Хънтър. — Непрекъснато ще ни разпитват, а ние трябва да се съсредоточим върху футбола. За половината постоянни играчи това е последна година. Така ли да завършим?

Не малко от съотборниците ми поклащат глава в знак на съгласие. За мнозина от хлапетата успехът е всичко — спечелят ли шампионата, ще има да се перчат.

Никога обаче не съм си представял, че биха ме окачили за орехчетата ми само за да спечелят шибания мач.

Бавно отпускам пръстите си. „Без насилие, напомням си. Никакво!“

Усещайки, че въздържанието ми е към края си, Уейд се надига.

— Рони, има поне дузина репортери, които отразяват играта ни и повечето от тях така ни лижат задниците, че след последното изсвирване няма да имам нужда от секс. Пък и Рийд е един от най-добрите ни играчи в защита. Без него ще ми се налага да отбелязвам по пет, може би и шест тъчдауна, а не ми се работи чак толкова. — Обръща се към Хънтър. — Разбирам какво имаш предвид, но Рийд няма да ни разсейва, нали, приятел?

Поклащам леко глава.

— Не, тук съм, за да играя футбол, нищо друго.

— Дано — отвръща едрото момче.

И изведнъж осъзнавам какво всъщност тревожи Хънтър. Той е със стипендия в „Астор“ и му трябва безплатен билет към колежа. Бои се, че моята драма ще подплаши колежите, набиращи нови кадри.

— Хората, дето търсят нови обещаващи спортисти, пак ще дойдат на мача да те видят, Хънтър — казвам.

Изглежда, се двоуми, но Уейд също приглася:

— Без съмнение. Всички точат лиги по теб. А и колкото повече победи, толкова по-добре за теб, нали?

Това явно задоволява Хънтър, защото повече не възразява.

— Виждаш ли? — заключава Уейд жизнерадостно. — Всичко е точно. Така че, хайде да си изпотим задниците от тренировки, а после да видим кой кого ще заведе на зимните танци следващия месец.

Един от уайд рисийвърите ни се киска.

— Сериозно ли Карлайл? Да не сме ти група момиченца?

С това настроението в съблекалнята се разведрява.

— Това са пълни глупости — изръмжава Рони. — Той не трябва да е тук.

Потискам въздишка.

Ийст отвръща на навъсеното лице на Рони, удряйки се в гърдите.

— Хайде, Ричмънд, да направим няколко оклахомски сблъсъка. Пък ако успееш да ме проснеш по задник поне веднъж, няма да се тревожиш чак толкова за пресата.

Рони се изчервява. Оклахомските сблъсъци означават схватка между двама играчи, като останалите им съотборници се струпват в кръг около тях. Ийст почти никога не губи, особено от Рони.

— Майната ти, Истън. Това ви е проблемът на вас, Роял. Мислите, че насилието решава всичко.

Брат ми прави крачка напред.

— Това е американски футбол. Подразбира се, че се изисква насилие.

— Ясно. Значи убийството на жена, която не харесвате, е нещо съвсем нормално за вас, така ли? — противна усмивка изкривява лицето му. — Сигурно затова майка ви се е самоубила. Омръзнало й е да се занимава с откачалки.

Тънката преграда на самоконтрол поддава и пред очите ми пада перде. Този жалък боклук може да казва каквото си ще за мен, само да не намесва майка ми.

Никакъв. Шибан. Начин.

За секунди съм връз него, забивам юмрук в челюстта му и двамата се стоварваме на пода. Навсякъде около нас се носят крясъци. Ръце се протягат и ме хващат за яката и за ризата отзад, но никой не е в състояние да ме вдигне от него.

Чувам отвратително хрущене. Първобитно задоволство ме облива, когато кръв започва да шурти от ноздрите на Рони. Счупих носа му и хич не ми пука. Фрасвам още едно кроше в брадичката му, а после някой внезапно ме издърпа.

— Роял! Къде, за бога, е главата ти!

Гневът ми се изпарява, изместен от топка нерви. Треньорът ме е вдигнал на крака, а сега седи пред мен; лицето му е алено, а очите му светят от ярост.

— Ела с мен — изджавква и вкопчва ръка в тениската ми.

Съблекалнята е по-тиха и от гробница. Рони се олюлява на краката си и бърше кръвта от носа си. Останалите играчи ме гледат съпричастно. Преди треньорът да ме извлече от помещението, виждам за момент притеснението на Ийст, раздразнението на Уейд, пораженството на Хънтър.

Срам кипи в мен. Мамка му. Седя тук и се опитвам да докажа на момчетата, че Роял не отвръщат с юмрук на всяка дребна глупост, а какво правя? Вадя юмруци.

Мамка му.