Ерин Уот
Пясъчен замък (29)

Глава 29
Ела

Нужни са ми няколко секунди да схвана думите на Джордан. Щом осъзнавам какво иска, избухвам в смях. Иска Рийд? Да. Тая няма да я бъде, кучко.

— Дори не знам какво означава това, но каквото и да е, Рийд не е в менюто — отвръщам весело. — Така че по-добре измисли нещо друго.

— Това или нищо — вирва вежда.

— Тогава нищо — ухилвам се.

Джордан се изсмива. Или може би се смее на мен.

— Извинявай, „нищо“ ли казах? Имах предвид, че ако не спазиш уговорката, „нищо“ ще е това, в което ще се превърне социалният ти живот. Тоест, ще обясня на баща ти как си го излъгала за отбора по танци, за да изчукаш гаджето си в хотел. Почти съм убедена, че ще те накаже до живот, след като научи — пърха с мигли. — Или пък ще вземе да те премести в друг щат. Всъщност може да му го препоръчам. Даже ще му дам брошури за някои наистина добри частни гимназии в Северните щати.

Дявол да я вземе. Точно това би направил Стив, ще ме накара да сменя училището. Ако разбере, че съм излъгала за мача и съм прекарала нощта с Рийд, ще откачи.

— И така — усмихва се тя. — Да ти кажа ли подробностите?

— Какво искаш от Рийд? — питам със стиснати челюсти.

— Искам да ме заведе на зимните танци.

Ченето ми увисва. Сериозно ли?

Джордан върти очи, като вижда колко съм ужасена.

— Какво? И бездруго не можеш да идеш с него, освен ако изведнъж баща ти се съгласи да се срещаш с убиец.

— Какво стана с речта ти, че не искаш да си с убиец? — взирам се в нея.

— Размислих — свива рамене.

— Така ли? И защо? — питам.

— Защото звездата на Рийд никога не е светила по-ярко — отмята тъмната си, лъскава коса през рамо. — Отначало, като го арестуваха, социалният му статус се срина, но сега всички онези жалки мацки говорят само за него. За разлика от твоя евтин задник, на мен ми пука за социалната йерархия — отново свива рамене. — Искам да отида на бала с Рийд. Това е услугата.

— Няма да ти дам гаджето си назаем за една вечер! — заявявам.

— Той е трофей, глупачке. Не схващаш ли? — очите й потъмняват от раздразнение.

„Рийд не е трофей!“, искам да изкрещя. Той е човешко същество. Той е умен и красив, и мил, когато реши да зареже ролята на тегав тип. И е мой. Тази е откачила, ако си мисли, че ще се съглася.

Джордан въздиша, като вижда, че лицето ми не трепва.

— Ето какво, ще добавя и място в отбора, какво ще кажеш?

— Какво, по дяволите, означава това?

— Означава, че ще те пусна да се върнеш в отбора — отговаря с досада. — Боже, малоумна ли си? И двете знаем, че не искаше да напуснеш, просто се държа като кучка без причина. Така че, може да се върнеш, ако искаш.

Колебая се. Наистина си прекарвах добре в този тъп отбор.

— И дори няма да искам друга услуга — добавя с твърде искряща усмивка. — Искам само да бъда до Рийд на зимния бал.

Иска толкова малко? Леле. Ама друг път.

— А после какво? — слагам ръце на хълбоците си.

— Какво имаш предвид?

— Какво ще стане след танците? Да не мислиш, че ще ти се обясни в любов или нещо от сорта? Защото няма.

Джордан пухти.

— Кой иска гадже, което ще е в затвора до края на живота си? Искам „Кралица Снежинка“. Само това.

— „Кралица Снежинка“? — повтарям с недоумение.

— На зимния бал всички гласуват за крал и кралица. Като на танците в началото на годината — отново отмята коса през рамо. — Искам да съм кралицата.

Ама, разбира се.

— Тоест, вече съм най-подходящият кандидат, но с Рийд ще спечеля със сигурност. Чух да споменават, че ще гласуват за него от съжаление.

Децата в „Астор Преп“ са изключително странни. Оглеждам лицето й.

— Ако се съглася, квит ли сме?

— Напълно — чурулика.

Потискам яда си, отварям със замах вратата на колата и се просвам на седалката.

— Е? — Джордан виси над кабриолета в очакване.

— Ще си помисля — мънкам. Включвам двигателя, за да заглуша смеха й.