Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (8)

Глава осма
в която Аничка Дребосъчето не може да се споразумее със Сламения Хуберт за една дума

— Коварна^[1] ли? — учудено попита Аничка Дребосъчето.

— Каварна! — отговори й Сламения Хуберт.

— Никога не съм виждала такава коварна.

— Не казвайте непрекъснато коварна!

— А как да казвам?

— Каварна!

— У нас се казва коварна.

— Каварна! — настояваше Сламения Хуберт.

— Добре де, каварна! Но къде са конете?

— Конете ли? — учуди се Сламения Хуберт.

— Ами щом като това е коварна?

— Каква коварна?

— Е, добре де, каварна! Вече няма да казвам коварна.

— А защо трябва да има коне?

— В нашата коварна-каварна има вината коне.

— Да не би да седят край масите?

— Никога. Те винаги стоят прави или лежат.

— А какво си поръчват? Кафе с мляко или сладолед?

— Какво е това сладолед?

— Сладоледът е нещо ледено.

— Например леден нос.

— Ах, не, нещо ледено, което се яде.

— Сняг. Конете понякога наистина ядат сняг.

— Сладоледът е леден и сладък.

— Е, значи не!

— Значи не си поръчват сладолед?

— Не знам такова нещо. Освен това как могат да си поръчат нещо?

— Ами да си поръчат нещо за ядене.

— Те ядат овес.

— От чиния или от паничка?

— От торбичка.

— И аз ще си поръчам в торбичка.

— Овес ли?

— Кафе с мляко в торбичка.

— В торбичка може да има само кафе без мляко, и то на зърна.

— Кафе без мляко, и то на зърна, не пия. Ами конят не чупи ли огледалото?

— Кое огледало?

— На гардероба.

— Нима в коварната…

— В каварната!

— … в каварната има гардероб?

— И още какъв!

— В коварната-каварна има мех.

— Какъв мех?

— Мех за огъня.

— Печка, така ли?

— Не печка!

— Пият ли там кафе, или не?

— Да, ковачът пие кафе.

— А гостите?

— Ами когато готвачът има гости, и гостите пият кафе.

— А кой е ковачът?

— Ковачът ли? Познавам го много добре.

— Кажете ми кой е ковачът!

— Ще ви кажа кой е ковачът.

И тогава Аничка Дребосъчето каза на Сламения Хуберт кой е ковачът.