Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Anička Skřítek a Slaměný Hubert, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Александър Раковски, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Витезслав Незвал
Заглавие: Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт
Преводач: Александър Раковски
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: повест
Националност: чешка
Печатница: ДП „Балкан“, София
Излязла от печат: 30.VIII.1981 г.
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Георги Нецов
Художник: Иржи Трънка
Коректор: Мая Халачева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19939
История
- — Добавяне
Глава тридесет и първа
в която Кораба на пустинята разказва приказката за търговеца Абаба и трите Сирени
По времето на цар Балтазар живял един търговец на име Абаба. Този търговец имал толкова пръчки злато, колкото косъма на главата си. Винаги когато при ресане от главата му паднел един косъм, веднага една пръчка злато почернявала и се превръщала в камък.
Търговецът на име Абаба много съжалявал за това, защото бил алчен и обичал златото. Затова разгласил по земята да му се яви най-добрият фризьор, който да умее така да реши, че нито един косъм да не падне от главата му. След като се разнесла тази вест, пред търговеца се явил фризьор на име Ива Ива и казал:
— О, Абаба, аз съм най-добрият фризьор на цялата земя!
— Щом като си най-добрият фризьор на цялата земя, среши ме така, че нито един косъм да не падне от главата ми. Ако ли не, ще ядеш голям бой.
— Добре — казал Ива Ива и захванал да реши търговеца Абаба.
Както го ресал обаче, той видял на главата му една въшка. Страшно се изплашил и рекъл:
„Ива Ива,
трагедия жива!“
— Какво стана? Да не си ми откъснал някой косъм? — попитал търговецът Абаба.
— О, не, господарю мой! — отговорил фризьорът Ива Ива. — Нито един косъм не съм ти изтръгнал. Трябва обаче да ти кажа, че ти имаш един голям неприятел.
— Кажи ми името му, за да го унищожа! — рекъл търговецът Абаба.
— С удоволствие ще ти кажа името му, но не зная дали ще успееш да го унищожиш!
— Аз имам голяма власт! Толкова голяма, че и цар Балтазар държи на приятелството си с мен. Кой може да бъде толкова силен, че да не мога да го унищожа?
— Искаш ли да знаеш, господарю мой, името на този силен враг?
— Кажи ми го, и то веднага! — казал търговецът Абаба.
— Твоят най-силен враг е една въшка! — рекъл му фризьорът Ива Ива.
— За какво си мой фризьор, след като не можеш да ме избавиш от една жалка въшка? — разгневил се търговецът.
— Не съм обещавал, господарю мой, че ще ловя въшките ти. Обещах само да те изреша така, че от главата ти да не падне нито един косъм. Така и направих. Смяташ ли, че не си добре сресан, господарю мой?
Търговецът Абаба се погледнал в огледалото и видял, че е добре сресан. И наистина бръснарят Ива Ива го беше сресал толкова внимателно, че от главата му не бе паднал нито един косъм.
За всеки случай търговецът Абаба наредил да извикат слугата, който пазел склада с неговото злато, и го попитал:
— Не почерня ли днес някоя от моите пръчки злато, за да се превърне в камък?
— Не, господарю мой! — отговорил слугата.
— Предупреждавам те, обаче, господарю мой, че още преди да си изял последния залък от закуската си, от твоята глава ще падне един косъм — казал бръснарят Ива Ива.
— Как смееш да вещаеш такива неща, проклети бръснарю? — извикал търговецът Абаба и много се разгневил.
— Аз не ти желая злото, господарю мой, но виждам как твоята въшка се опитва да прегризе един твой косъм. Уви, вече го откъсна! — рекъл фризьорът Ива Ива и наистина от главата на търговеца Абаба паднал един косъм.
В същия миг дошъл слугата, за да извести на своя господар, че една пръчка злато е почерняла и се превърнала в камък.
— Заповядвам ти — казал тогава търговецът Абаба на бръснаря Ива Ива — веднага да ми изрешиш от главата тази гадна въшка!
— Не мога да изпълня заповедта ти, господарю мой, тъй като нямам гребена, с който може да се отстрани твоята въшка — отговорил бръснарят Ива Ива.
— Донеси всички гребени от цялата земя на цар Балтазар! — наредил търговецът Абаба на своя слуга.
Но още преди слугата да послуша господаря си, Ива Ива го задържал и му казал:
— С нито един от гребените в земята на цар Балтазар няма да успееш да отстраниш въшката на твоя господар!
— Трябва да притежавам гребена, с който може да се махне въшката ми! — казал властно търговецът и добавил: — Някъде по света трябва да има такъв гребен!
— Имаш право, господарю мой! — рекъл фризьорът. — Има такъв гребен, но той не се намира в земята на цар Балтазар, нито в някое от съседните царства.
— Където и да се намира, трябва да го имам! — казал търговецът.
— Ако искаш да го имаш, господарю мой, приготви се за дълъг път. Нека подготвят твоя най-голям кораб и ще заплуваме към вълшебния гребен.
— Това пътешествие ще ми струва поне десет пръчки злато! — изстенал търговецът.
— Какво са десет пръчки злато в сравнение с цялото ти богатство! — отговорил бръснарят Ива Ива.
— А къде чак ще ходим за този гребен? — попитал Абаба.
— В морето Харакири — рекъл Ива Ива. — Там, където са трите Сирени, за които сигурно си чувал, господарю мой.
— Как да не съм чувал за тях! — отговорил търговецът Абаба и казал: — Много моряци са платили с живота си пътя до морето Харакири, в което живеят трите Сирени!
— Имаш право, господарю мой, но никой друг на света не притежава гребена, с който може да се отстрани твоята въшка. Имат го само трите Сирени — казал бръснарят Ива Ива.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да заплувам натам.
И търговецът Абаба се качил на най-големия кораб, който бил на пристанището. Тъй като бил скъперник, побоял се да остави своите пръчки злато в ръцете на слугите си и наредил да ги натоварят на кораба.
— Не правиш добре, господарю мой, като взимаш със себе си цялото си злато! — рекъл Ива Ива и добавил: — Корабът ще натежи и ще трябва да плуваме много дълго, за да стигнем морето Харакири!
Но търговецът Абаба не искал и да чуе за такова нещо и потеглил с цялото си злато. Корабът излязъл от пристанището и тъй като бил много тежък, заплувал съвсем бавно.
Бръснарят Ива Ива тръгнал също с кораба на търговеца и всяка сутрин го решел. Решел го много внимателно, за да не падне нито косъм от главата му. Но още преди търговецът Абаба да изяде и последния залък от закуската си, въшката му прегризвала един косъм и слугата идвал да му извести, че една пръчка злато е почерняла и се е превърнала в камък.
— Ако мога да те посъветвам, господарю мой — казал бръснарят Ива Ива, — нареди да хвърлят в морето камъка, в който се превърна твоето злато.
Търговецът обаче бил толкова стиснат, че не искал да пожертва златото си дори и след като се било превърнало в камък. Затова корабът плувал все така бавно както в началото и разстоянието не намалявало.
След като пътували четирийсет дни и четирийсет нощи и от главата на търговеца паднали четирийсет косъма, мрачно настроение обзело Абаба. Не искал с никой да говори и непрекъснато се вайкал.
Докато се вайкал, неговият бръснар го посъветвал:
— Ако искаш да си спестиш този дълъг път, господарю мой, промени уговорката между нас! Видя, че съм най-добрият фризьор в царството на цар Балтазар и че не ти отскубнах нито един косъм. Разреши ми тогава, макар и против уговорката ни, да ти изтръгна косъма, на който е въшката и тогава ще можем да се върнем в къщи.
Но търговецът-скъперник не искал и да чуе, че трябва доброволно да пожертва косъма, на който е въшката, и по този начин да се лиши от една пръчка злато. Тогава Ива Ива внимателно го сресал, така че нито косъм да не падне от главата му, а косъмът, който търговецът Абаба не искал доброволно да пожертва, му паднал сам още преди да изяде и последния залък от закуската си.
Когато корабът доплувал до морето Харакири, търговецът Абаба вече бил плешив. Пътували толкова дълго и той изгубил толкова косми, че накрая му останал само един.
Косъмът стърчал на голото му теме, а на него стояла въшката.
— Сирените! — радостно извикал търговецът, когато видял на една скала три девойки, които решели с един черен гребен своите руси коси.
— Дайте ми гребена си — казал Ива Ива, — аз съм най-добрият фризьор в царството на цар Балтазар.
Сирените дали гребена си на Ива Ива и фризьорът го предал на своя господар.
Търговецът алчно го грабнал и го прекарал по голото си теме, на което стърчал един-единствен косъм с въшката на него. Като го прекарал по главата си, той изтръгнал с гребена косъма и голямата надута въшка заблестяла на гребена на трите Сирени.
Дошъл слугата и известил на стиснатия търговец, че и последната пръчка злато е почерняла и се е превърнала в камък.
Така алчният търговец Абаба станал просяк. Когато една сутрин той се навел над морето, за да провери дали случайно няма още някое косъмче на главата си, паднал сред вълните и се удавил.