Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (30)

Глава тридесета
в която Кораба на пустинята плува покрай брега на голямото море

Кораба на пустинята плуваше покрай брега на голямото море, което се разливаше. Аничка Дребосъчето никога не бе виждала нещо да се разлива така странно като море. Първо се разливаше към брега, а след това обратно, сякаш някой го люлееше.

Докато се разливаше първо към брега, а след това обратно, то толкова блестеше, че всички бяха заслепени. Ту ставаше розово като поляна, на която цъфтят диви карамфили, ту ставаше синкаво като горила от щраусови пера, ту пожълтяваше, сякаш слънцето беше току-що залязло в него.

И Сламения Хуберт не беше виждал досега нещо толкова красиво. Той каза на Аничка Дребосъчето, че блестящото море му прилича най-много на газ, разляна във вода, и че това е най-точно.

— Наистина морето блести като газ, разляна във вода — съгласи се Аничка Дребосъчето със Сламения Хуберт и добави: — Откъде ли се е взела толкова газ в морето, за да може цялото така да блести?

— Това е газта, която са прекарвали корабите, претърпели корабокрушение.

— Как са могли корабите, претърпели корабокрушение, да прекарват газ? — попита Аничка Дребосъчето.

— Прекарвали са я, преди да претърпят корабокрушение — каза Сламения Хуберт.

— А как са претърпявали корабокрушение?

— Появявала се буря, корабът се заклатушквал като коркова тапа и след това се преобръщал. Пълнел се с вода в претърпявал корабокрушение — обясни Сламения Хуберт.

Докато обясняваше на Аничка Дребосъчето, Най-големия брат замахна с ръце и всички малки Негърчета започнаха да пеят. Най-малкия брат, който седеше зад ухото на техния Голям приятел, запя. Ето какво запяха те:

Морска шир и лодка в нея плува

все към неизвестни светове.

Вятър свеж платната й издува,

пей сирена нейде и зове:

 

„Да сте живи, да сте здрави вие,

мореплавци, в цялата вода,

но пазете се от тази, де се крие

в мойто царство морско! Ами да!“

 

„О, сирено, туй е светотатство,

знаем ние твоя чародеен глас.

Знаем ние де е твойто царство.

Нас ли искаш да измамиш, нас?“

 

„Да сте живи, да сте здрави вие,

избегнете този скален път,

морските акули ще ви свият

и веднага ще ви изядат!“

 

„Щом заплуваме насам в морето,

все желаеш подло да ни спреш.

Знаехме, че твоите съвети

са измамен някакъв брътвеж!“

 

С песен мореплавците пътуват

към безименните брегове —

ту отдясно, ту отляво плува

морската сирена и зове.

 

Плуват вече те и през водите й,

плуват те със песен на уста

и не подозират, че пробита е

лодката на петдесет места!

 

Виж, от дъното на океана

към небето се издига дим

и им бият морските камбани:

Бим-бам! Бим-бам! Бим-бам-бим!

И понеже малките Негърчета пееха толкова хубаво, а пък Най-младия брат пееше песента на ухото на Камилата, от кутията, която се намираше на камилския гръб, се чу глас, който каза:

— Ще ви разкажа приказката за търговеца Абаба и трите Сирени, за да не усетите кога ще стигнем!

— Разкажете ни приказката за търговеца Абаба и трите Сирени, за да не усетим кога ще стигнем! — каза Аничка Дребосъчето и се зарадва.

Сламения Хуберт също се зарадва, а и малките Негърчета също се зарадваха, че Кораба на пустинята ще им разкаже приказката за търговеца Абаба и трите Сирени, за да не усетят кога ще стигнат.

Тогава Кораба на пустинята започна да разказва: