Л. Рон Хабърд
Победа на злото (8)

Глава четвърта

Два часа по-късно Хелър спря с таксито пред входната врата на къщата в Покантикъл. Бум-бум слезе от мотора и отвори задната врата на таксито. Хелър се пресегна и вдигна от пода тялото на Роксентър.

Обърна се и заизкачва предните стъпала. Генерал-майорът от Национална сигурност стоеше втрещен, докато се взираше в увисналите ръце и полюшващата се глава на трупа.

Бум-бум вървеше отзад и носеше тежкото куфарче. Той погледна генерала с презрение и каза:

— Мръсна войска. Видяхте ли до какво доведе размотаването ви! Саботьори от Мейзабонго взривиха танка и пътя. Заради вас Роксентър плати с живота си!

Генералът се вгледа в тялото, а след това и в предното стъкло с точки от куршуми.

— Незабавно тръгваме след тях?

— Всички са мъртви — отвърна Бум-бум. — На парчета. Нали бяхте поели отговорност за сигурността на Роксентър?

Генералът сякаш се смали.

— Ще ме изправят пред военен съд!

Хелър поклати глава.

— Не искаме да слагаме край на кариерата ви. Няма да кажем нищо, ако и вие си мълчите.

— Бог да ви благослови, лейтенанте! — възкликна генералът. — Само ми кажете какво мога да направя за вас.

— Можете да накарате войниците си да доведат ония двамата, които задържахте в кабинета си. Още не сме свършили с тях.

Генералът излетя с нисък старт.

Хелър пренесе тялото в кабинета и го положи върху кушетката.

Бум-бум залюля тежкото куфарче и го метна върху бюрото. Хелър се приближи и долепи ухо до него, докато търсеше комбинацията на ключалката му. Не след дълго се чу щракване. Той вдигна капака.

На етикета на куфарчето пишеше, че е противокуршумно и водонепроницаемо, и това май беше вярно, защото документите вътре бяха съвсем сухи. Хелър ги прелисти, за да се увери, че всички са вътре.

На вратата се чу сух, дрезгав глас.

— Струва ми се, че ще имате нужда от мен. Аз съм адвокат, който си няма клиент.

Бери! Цялата му глава беше омотана в бинтове, а тъповатото му лице — много сериозно.

Хелър се взря в него.

— Значи не си мъртъв. Даже си бил в съзнание, когато той те уволни!

— Разбира се, че бях в съзнание. Но ти не си мислеше, че отново ще тръгна срещу теб, нали? Всеки, който може да остави живота си в ръцете на Дж. Уолтър Мадисън, не го лови куршум!

— Значи ти си този, който го е пуснал по петите ми! — каза Хелър.

— И нещо по-лошо — отвърна Бери. — Аз разпространих заповедта на Роксентър да бъдеш убит, когато се роди.

— Престъпник такъв! — каза Хелър.

— Добре, нека ти го кажа по друг начин, Младши. Аз съм адвокат от Уолстрийт. Клиентът е мъртъв. Да живее наследникът.

— Ти не държиш на думата си! — рече Хелър.

— Един адвокат от Уолстрийт държи на думата си само пред клиента си, Младши. Така е в професията на юристите. Но ти имаш нужда от мен. И от фирмата ми. Законите са много оплетено нещо. Мога например да се справя с Фаустино.

Хелър каза:

— Той в момента вероятно минава през деветия кръг на ада, освен ако не са го оставили жив.

— А — възкликна Бери, — тогава кой е capo di tutti capi?

— Хелър отвърна:

— Бейб Корлеоне.

— О, това сигурно ще обърне Ай Джи Барбън Фармацевтикъл с главата надолу. Мисис Корлеоне е смърт за наркотиците. Но ние можем да направим от фирмата нещо напълно законно. Да живее Бейб Корлеоне? Какво ще кажеш за тая клиентка, Младши?

— Че мога да те прасна по тъпата кратуна! — отвърна Хелър.

Бери опипа черепа си.

— Ти вече го направи.

Двамата внезапно избухнаха в смях. Бери с неговото „Хе, хе, хе“!

Точно в този момент влязоха Изи и Туоуи.

Изи не можа да повярва на очите си.

— Ей, какво означава това?

— Бери знае къде са погребани всичките скелети — отвърна Хелър. — Мисля, че току-що наехме фирмата „Суиндъл и Крауч“.

— Чакай, чакай! — извика Бери. — Към завещанието има допълнение.

Хелър го погледна подозрително.

Бери каза:

— Голяма част от начинанията на Роксентър са останали недовършени. Но с две от тях искам правото сам да приключа: едното е мис Агнес — известна на обществеността като д-р Морлей, психиатър. Другата е мис Пийс.

Хелър сви рамене.

— Мисля, че за това няма проблем.

— Даже, ако ги заведа да видят Къщата на змиите в зоологическата градина на Бронкс? — попита Бери.

Туоуи заговори:

— Зоологическите градини са много поучителни. На мен ми звучи приемливо.

Бери каза:

— Е, добре. Белите мишки са толкова скъпи напоследък! Така че с това можем да приключим. Фирмата ми и аз оставаме.

Бери се приближи до отвореното куфарче и измъкна цял топ документи под зоркото наблюдение на Хелър.

— Защо така покорно подписа документите? — попита той Хелър.

Изи се беше навел наблизо.

— Мистър Джет така или иначе притежава всички компании. Аз просто не слагах името му на нито един от тях заради теб.

Бери изхвърли двата документа за отказ от правата в кошчето за боклук.

— Ако си имал намерение брат ти да притежава всичко, е необходимо нещо съвсем друго. Но това само щеше да обърка формалностите по доказване валидността на завещанието. Забрави го. — Той взе документа за прехвърляне на 49 процента от нефтените запаси на името на Роксентър и го изхвърли в кошчето. — Това само ще увеличи таксата за наследство. Защо да се прехвърля, щом то се връща право пак при теб? — Той намери документа, който даваше на Роксентър 49 процента от 180-те милиарда, които се печелеха от правата върху продажбите. Изхвърли го в кошчето. Само допълнителна такса по наследяването, която е по-добре да предотвратим. А колкото до всички тия пари, които съсипват американската банкова система, ти сега притежаваш всички банки, както и всички пари, така че икономиката няма да пострада. А пък колкото до този патентен трансфер, и него го забрави. Просто продължавай да си ги притежаваш и ги дръж настрана от дело за доказване валидността на завещанието. Тръстовият фонд вече е твой, така че няма страшно. Най-важното нещо тук е завещанието. А то не е наред.

Всички се вторачиха в него.

Бери погледна към вратата.

— Завещанията рядко са подписани от нотариус. Трябват и свидетели, а при това липсват двама. Видях двамата войника ей там да влизат точно когато Роксентър довършваше подписа си. Така ли е, момчета?

Двама от мъжете, които бяха довели Изи и Туоуи, кимнаха. Пристъпиха напред. Бери им подаде един химикал.

— Така че ако вие, приятелчета, просто драснете подписчетата си на този документ, всичко ще е законно.

Двамата войника го подписаха.

— Е, сега всичко е напълно законно — каза Бери. — И с това приключихме.

— Не, не сме! — извика Хелър. — Ами по въпроса за войната?

— О, щом искаш да се занимаваш с подробности — отвърна Бери. Той даде знак на близкостоящия офицер да опразни стаята. Когато това стана, той отиде до червения телефон на бюрото и вдигна слушалката. Свързаха го с президента на Съединените щати.

— Господин президент? Тук е Бери от „Суиндъл и Крауч“… Не, няма да се наложи да тичате до Филаделфия за конференцията на „Суилърбергер“ тази вечер. Ще наредя да я отложат… Ами, да, господин президент, наложи се малка промяна на плановете. Моля отменете спешната мобилизация… Да, а също така кажете на Конгреса, че не е необходимо да обявяват война. Вече получихме всичкия петрол на Мейзабонго, а рафинериите ще заработят отново до няколко дни, разбирам… Е, може би в Мейзабонго са разстроени, господин президент. Накарайте Конгреса да им гласува няколко милиарда като чуждестранна помощ… Ще го направите? Това е добре, господин президент… О, съжалявам, сър. Но не мога да предам поздравите ви на Делбърт Джон Роксентър старши… Ами да, сър. На него наистина му се случи нещо. Падна в плувния басейн и се удави… О, да, всичко е под контрол, господин президент. Двамата му сина са тук, при, мен, те са пълнолетни и Роксентър им е завещал всичко. Останалото е въпрос на процедура… Да, в момента следвам заповедите им, сър… Да, ще им предам поздравите ви… Не, няма да забравят за даренията за кампанията по вашето преизбиране… Ами, това е добре, господин президент… Благодаря, сър. Обаче, сър, ще имате ли нещо против вече да затворя? Трябва да телефонирам на Вътрешния отдел за държавните приходи, за да им кажа веднага да отменят таксите по наследяването… Сигурен съм, че така ще направите, сър. Дочуване.

Бери позвъни на Вътрешния отдел за държавните приходи, след което се обади във Филаделфия, за да отмени конференцията.

По друг телефон Хелър откри мис Симънс, каза й колко великолепно се е справила и я помоли да свика разпръснатите по света борци против ядрената енергия, тъй като той имал твърдото обещание от нефтените компании, че ще сложат пречистващи инсталации на заводите.

— Значи победихме! — извика тя. — О, вечно ще ти бъда благодарна, Уистър. Каква радост само донесе на мен и на всички по света!

Изи пък, на трети телефон, звънеше по домовете на банкови директори и брокери, за да се увери, че и двете права на закупуване ще бъдат осъществени.

Бери натисна няколко звънеца, за да изкара домашния персонал от местата, където се бяха изпокрили още при пристигането на хората от Национална сигурност.

Влезе един изплашен иконом. Бери посочи тялото на кушетката и каза:

— Отнесете това тяло в местната морга. Там им кажете да издадат смъртен акт и да подготвят трупа. Погребението ще бъде само със семейството. И без това никой няма да жалее. — Той се обърна към Хелър. — Той нямаше нито един приятел в целия свят. Даже аз не му бях такъв. Всичко, което имаше, беше пари.

Хелър сведе поглед към трупа. Той се взираше ококорено в тавана. Делбърт Джон Роксентър старши, мъжът, който беше съсипал стотици милиони живота, който почти беше съсипал планетата, беше много, много мъртъв. Не, никой нямаше да жалее.