Л. Рон Хабърд
Победа на злото (59)

Глава пета

Правилата изискваха базите, инсталирани на чужди планети, да се напускат окончателно, само след като са унищожени. Имаше много причини за това: сред тях беше и фактът, че базата можеше да се използва за пиратство и контрабанда.

Като компетентен военен инженер, Джетеро Хелър нагласи компетентно системата за унищожаването. Той приложи мини за дезинтеграция на метали. Поставени до разклонителни кутии или по електропроводите, те причиняваха автоматично превръщане на по-тежките метали в силициев двуокис: от превърнатите атоми се получаваше огромна температура и всяко парченце метал, което беше, част от хангара, щеше да се превърне в пясък. Това означаваше, че кутиите на лъчите под налягане щяха да изчезнат, а кривините и пукнатините в скалите, които са били ограничавани от хиляди земетресения, вече нямаше да бъдат спирани. В резултат щеше да избухне буен огън, след което щеше да се срути една стена. Щеше просто да изглежда така, сякаш някое земетресение е срутило планината и тя се е превърнала в неподозирана смес.

Той прикрепи бушоните към централната кутия за задействане, която пък свърза с дистанционно устройство.

— Болц, — обърна се той към капитана на „Бликсо“, — ще ми се наложи да ти се доверя. Ти няма да се присъединяваш към Флота. Товарът няма да пристигне преди деня след нашето заминаване. След като сте натоварили и сте излетели към космическото пространство, ще трябва да направиш едно последно нещо — да натиснеш този бутон. — И той му даде много малката кутийка.

— Какво ще се случи? — попита Болц.

— Ами недей да пробваш — отвърна му Хелър. — По-добре „Бликсо“ да е поне на две мили височина, когато го направиш. Всяко парченце метал в този хангар ще се разпадне. Човешкото тяло съдържа много желязо и всеки, който е наоколо също ще стане на пясък. Така че не оставяй никого тук.

Болц погледна дистанционното устройство.

— Няма си предпазител.

— Че за какво му е? — възкликна Хелър. — Ще видиш колко трудно се натиска. Няма да го натиснеш, без да искаш. Моята заповед обаче към теб е да не отлагаш заминаването оттук. А когато го направиш, натисни копчето.

Болц се усмихна тайничко в себе си: не само, че нямаше да се натисне случайно, ами и въобще нямаше да бъде натиснато. Контрабандата беше твърде доходоносна, той ставаше все по-богат; можеше да си купи някоя стара космическа таратайка, да се пенсионира от Апарата и да се занимава с контрабанда колкото му сърце иска.

— Добре — каза той. — Ще се радвам да ти направя тази услуга като отплата за свободата и живота ми. Имаш честната ми дума, офицер Хелър. — И той сложи дистанционното в джоба си.

Вече бяха почти готови. Товароносачите бяха натоварени с всяка резервна част или материали, които можаха да поберат. Даже бяха разглобили въздушния трамплин и го бяха застопорили на една стоянка. Хилядите подробности като че ли бяха на привършване. Беше настъпила вечерта на третия ден.

Хелър се обади на Изи, Бум-Бум и Туоуи, каза им предпазливо, че трябва да замине и затвори много бързо, за да не заподозрат, че това „малко пътуване“ е завинаги.

Както се бяха уговорили с Прахд, една линейка доведе Клинг Надменни в един контейнер с течност, но всички системи работеха. Императорът продължаваше да бъде в безсъзнание. Ваната беше с непрозрачен капак и никой не можеше да види кой е вътре.

Въздушният влекач беше в най-задъненото място на претъпкания хангар.

Хелър намери Болц и Оу Диър. Без да личи какво прави, той ги разположи така, че да видят как на борда на влекача се товари контейнер с тялото на неизвестно същество.

— Одур, — обърна се Хелър към хомото, — ти си куриер. Имам нещо за теб, което трябва да стигне в ръцете на Ломбар Хист и на никой друг. — И той извади един пакет, който беше тройно запечатан.

Оу Диър зяпна пакета, като не смееше да го пипне. Беше стъписан от тази странност. Нещо от кралски офицер Хелър, което беше за най-големия му враг — Ломбар Хист?

— Вземи го — каза Хелър. — Не си играй с печатите, че той ще заподозре, че си го отварял. А ако заподозре това, може и да те убие като го прочете.

— О, не! — потрепери Оу Диър. — Не искам да го вземам, щом е толкова опасно!

— Знаеш ли — прекъсна го Хелър, — страхувам се, че ще видиш колко е опасно да не го вземеш. Ако Хист разбере, че е било у теб и ти не си го занесъл, тогава той със сигурност ще те убие.

Оу Диър изпищя. Но взе пакета, като го държеше така, сякаш той прогаряше пръстите му.

Хелър посочи към Прахд, който внимателно вкарваше контейнера с тялото в херметическата камера на влекача.

— Освен това, забележете двамата с Болц, че на борда на „Принц Кавкалсия“ качваме един болен човек, придружен от лекар.

Не пролича някой от двамата да обърна внимание на този факт. Но кимнаха прилежно.

Графиня Крек излезе от тунела, идещ от вилата, като буташе планини багаж и кутии върху една количка. Хората от хангара, които бяха помогнали на Прахд да натовари контейнера с тялото, сега й помогнаха на нея да качи багажа си.

Като се приближи до нея, за да й подаде ръка като се качва по стълбата, Хелър изведнъж се спря.

— Каква е това виене?

— Нищо не чувам — отвърна графиня Крек.

— Лейди, какво сте намислила? — попита Хелър.

— Това е просто котката.

— Ние имаме само една котка. Не може да вдига толкова много шум.

— Джетеро, колко си груб. Да не си очаквал бедният мистър Калико да измине целия път до Волтар без приятелка?

Хелър погледна кутиите, които сега качваха в херметичната камера.

— Приятелка? Но този звук е като от повече от две котки.

— Ами тогава приятелки. Стана съвсем случайно, че Мудур Зенгин вчера доведе половин дузина женски котки калико. Има и две мъжки. Нали не ти се иска да се кръстосват родители с деца, а? А ако не ти харесва мяученето, мога да ги науча да пеят. Добре. Знаех, че ще се съгласиш. — И тя се изкачи по стълбата.

Хелър поклати глава, като си помисли какъв товар има на борда си. Един император, един целолог и девет котки.

Той прекоси претъпкания хангар: беше направен за пет товароносача, а сега вътре имаше шест плюс влекача. Групичка офицери, които предпазливо стояха настрана от Болц, очакваше Хелър. Това бяха капитаните на петте кораба и Фахт бей.

Хелър им даде знак да приближат главите си.

— Срещата ни ще бъде на следните координати: 678-N/567B/978R. Запишете ги. 678-N/567B/978R. — Той ги наблюдаваше докато си записват. — Пътуването ще трае седем седмици. Аз ще пътувам пет дни, ще се приземя, за да уредя някои неща, след което ще дойда на срещата и ще ви отведа.

— Сър, — обърна се към него единият от капитаните, — тези координати са на края на звездата Глар. Трябва да ви съобщя, че в онзи район се води война в момента.

— Зная — отвърна Хелър, — точно там отиваме. Конфедерацията се управлява от Ломбар Хист; най-сигурното място, на което можем да отидем, е да намерим убежище при принц Мортиай на Калабар.

През мъжете сякаш мина някакъв шок.

— Мисля, че ще ни приемат като добре дошли — продължи Хелър, — защото носим инструменти за поправка, техници и хора. Мортиай е успял да се задържи вече пет години. Апаратът е единствената сила, която поддържа атаката там. Калабар е ужасно голяма планета.

— Сър, — каза единият капитан, — вероятно има и друга причина.

— Ами да, има — отвърна Хелър. — Имам основания да мисля, че ако Ломбар Хист разбере, че съм отишъл там, ще посвети всичките си сили на нападението на Калабар.

— Каква изгода има от това? — попита Фахт Бей.

— Ами — отвърна Хелър, — тогава няма да нападне Земята. Мисля, че имате право да знаете, че причината да отиваме там е, за да спасим тази планета.

Те го погледнаха със съмнение. Единият каза:

— Сигурно си мислите, че той ще намали силите си, като ги хвърли всички на Калабар.

— Той ще направи това — каза Хелър. — Ако не се случи нищо, което да развали отношенията ми с Армията и Флота, нито една от тези две институции няма да му съдейства за нещо, което те биха приели за лудост — война по всички фронтове, само за да се добере до мен. Но не ми се ще да имам такова грандиозно мнение за собствената си важност. Случайно притежавам нещо, което Хист иска страшно много. Той ще дойде при нас, добре, и освен ако по някаква чиста случайност не получи помощта на Армията или Флота, ще се разбие в сто хиляди футовите върхове на Калабар.

— Е, ние винаги сме искали да се махнем от Апарата и да бъдем отново свободни хора — каза друг капитан. — И сме готови да рискуваме. Но Хист как ще разбере, че вие сте на Калабар?

— Заради това не вземаме „Бликсо“ с нас — отвърна Хелър. — Току-що дадох на куриера, който е на него, писмо до Ломбар Хист. Казах му с какво разполагам. И предадох, че ще го чакаме на Калабар. Той ще побеснее и ще хвърли всичките отряди, с които разполага. А без помощта на другите служби, това ще бъде краят на Ломбар Хист.

Изведнъж всички се ухилиха, след което хукнаха към корабите си.

Хелър наблюдаваше как един по един космическите кораби се изстрелват в нощното небе.

Хелър махна с ръка на капитана на „Бликсо“:

— Приятно пътуване до Волтар! — изкрещя той. Влезе в херметичната камера на влекача, затвори я и изпрати „Принц Кавкалсия“ високо в космоса!