Л. Рон Хабърд
Победа на злото (57)

Глава трета

В хладината на двора на вилата Джетеро Хелър крачеше напред-назад. Тъжното му настроение не се съчетаваше с песента на фонтана.

Четири седмици графиня Крек беше ходила по петите му, за да го накара да се замисли сериозно за положението им, но не беше успяла да пробие поведението му на човек, който не взема неприятностите много насериозно. Тя постепенно се учеше на това да живее с личност като неговата: със заплахата като постоянен спътник, един военен инженер се радваше на живота, когато можеше да намали заплахите, които му изглеждат маловажни. Но щом веднъж решеше, че трябва да се направи нещо по отношение на дадена ситуация, решимостта му да се справи с нея можеше да предизвика страхопочитание.

Крек си мислеше, че той просто ще свие рамене и ще остави планетата на собствената й съдба. Безгрижното му отношение не се пренасяше във внезапно въз-; никналите задачи.

Тя седеше на ръба на фонтана, като се надяваше, че той всеки момент ще се обърне и ще каже:

— Права си. Идва ни твърде много. Просто ще сложим Императора в кораба и ще заминем на някое място, за което никой не е чувал.

Той наистина се обърна. Но не каза това, а:

— Какво знаем за принц Мортиай?

Графинята я полазиха студени тръпки. Калабар се гърчеше в локвите на истинска кървава война. Онова, за което той си мислеше беше даже още по-зле! Тя обаче каза с овладян и спокоен глас:

— Нищо добро, страхувам се!

— Добро, лошо — какво значение има това? — попита Хелър. — Аз искам информация:

Той питаше нея, защото наскоро тя го беше забавлявала с някои извадки от кралската история, които беше прочела в книгите, оставени от Грис в килията й по времето, когато я беше задържал. Изведнъж пред нея се изправи възможност да го разубеди по отношение на някой налудничав проект, който щеше да завърши с унищожението им. Той нямаше да й повярва, освен ако не го видеше напечатано със собствените си очи.

— Почакай ме тук — каза му тя. — Ей сега ще донеса книгите.

Тя се върна след няколко минути с последната добавка към „Пълната история“, която успя да намери. Информацията беше само отпреди една година. Графинята разлисти страниците. Намери мястото и го показа на Хелър, докато четеше на глас:

МОРТИАЙ, бивш кралски принц. Обявен за размирник. Чрез кралска прокламация е отменено правото му да наследява трона. Пропъден от кралското семейство.

Мортиай, най-малкият от трите кралски сина на Клинг Надменни и починалата императрица Фоол, има толкова малки шансове да наследи короната, че като млад му позволяват да следва избраната от него кариера на офицер от Флота. Завършва Кралската академия, а не Церемониалното училище в Палас сити.

Служи във Флота без особени изяви: на три пъти е извиняван от военен съд за побой, а в единия случай и убиване на офицер с по-висок чин, но не е съден заради кралското си потекло.

Когато преди около десет години най-големият брат на Мортиай — наследникът на трона — е на седемдесет, той умира при катастрофа с въздушни лимузини. Тъй като това оставя само един наследник в Палас сити, Великият Съвет заповядва на Мортиай да се върне от Флота и да се захване със задълженията си на принц, което той и прави.

Известно време се държи прилично и подкрепя брат си Глит, който е станал наследник и когото Мортиай изглежда много обича.

По време на един банкет обаче Мортиай, вероятно подтикнат от силните питиета, кара баща си Клинг да отговаря на смелото обвинение, че понеже не харесвал най-големия си син, Клинг е уредил той да бъде убит под привидната форма на въздушна злополука. Мортиай предлага странната теория, че някакъв техник е направил нещо на машината. Въпреки смелата провокация, баща му Клинг продължава да му говори и настоява, ако това е вярно, да бъде, доведен техникът. За лош късмет на Мортиай той е убил техника от яростна мъка за смъртта на брат си.

Мортиай е поставен под домашен арест за един доста дълъг период от време, през което става много мрачен и кисел и отказва да се извини.

Когато преди пет години наследникът на трона Глит е намерен мъртъв в покоите си след кратко боледуване, двама Лорда отиват в двореца на Мортиай, за да го информират, че вече той е наследник на трона.

Вместо да приеме новината благосклонно, Мортиай побеснява, от мъка наранява и двамата, хуква към двореца на баща си, застрелва охраната и получава аудиенция.

Мортиай обвинява Клинг пред целия съд, че е убиец на собствените си деца, отказва се от правото на наследяване на „трон, потопен в семейна кръв“, изстрелва куршум, който едва не убива Клинг и, след като избива няколко човека, успява да открадне един въздушен танк и да избяга

Обявен от Клинг за отцепник от кралското семейство, който няма право да наследи трона, Мортиай се появява в кралските имения на Калабар. Завербува охраната и създава атмосфера за въстание. Обявен е за размирник от Клинг.

Негово Превъзходителство е казал, че ще дари с големи имения този, който донесе главата на Мортиай, толкова дълбоко е заседнала обидата.

Поради напредналата възраст на Клинг, както и на продължителността на царуването му, се правят усилия да бъде намерен и избран наследник. Но всички, които могат да бъдат избрани по наследство, са починали. Човекът, който ще наследи трона, трябва да бъде избран от тайно съвещание на Лордовете и Великия Съвет.

— Така че, както виждаш Джетеро — каза графиня Крек, когато спря да чете, — ако възнамеряваш да отнесеш Негово Превъзходителство на Калабар и се присъединиш към бунтовническите сили, ти ще подпишеш съдбата му. Мортиай просто ще го убие.

— Мортиай не е побъркан — отвърна Хелър.

— Ще бъде, докато стигнем там — каза графинята. — Той вече няма право да наследява трона. Както чухме на Волтар всички въоръжени сили на Апарата са мобилизирани в обща атака, за да го затрият.

Хелър не й отговори. Вместо това отиде да види капитан Болц, който си седеше в кораба, силно охраняван.

Болц вдигна поглед при появата на Хелър.

— Няма смисъл да ми говорите — каза той. — Няма да се присъединя към бибипания Флот, нито моят екипаж. Ние сме разумни хора. Принадлежим към Апарата и ще си останем там!

— Сигурен съм — прекъсна го Хелър, — че при, цялата контрабанда го намирате много доходоносен. Но аз не ви моля да се присъедините. Единственото, което искам от теб, е да занесеш един товар на Волтар.

— КАКВО? — възкликна Болц. — Значи целият разговор за никакви наркотици повече, е отишъл на вятъра.

— Ще минат няколко дни, докато си получиш товара от Ню Йорк, така че ако обещаеш да стоиш мирен и да не създаваш неприятности, ще можеш да си отидеш у дома с него и няма да имаш никакви неприятности.

— Това е справедливо — каза Болц.

Хелър незабавно отиде в офиса на Фахт бей. Поръча междуградски разговор с президента на „Ай Джи Барбън“ и човек можеше почти да види потта да се излива от телефонната слушалка, когато той разбра с кого говори.

— Сега ме слушайте внимателно — каза Хелър. — Искам да ми направите един тон таблетки. Ще се състоят от 50% антихистамин и 50% метадон. Ще бъдат оформени, опаковани и обозначени като амфетамини и ще ги доставите до четири дни на летището в Афийон в Турция.

— Един тон?

— Точно така — отвърна Хелър. — Погрижете се за това.

Той знаеше от изследванията си, че антихистаминът предизвиква подобна реакция на тази от амфетамините, а метадонът противодейства на хероина. Ако на Ломбар му се свършеха наркотиците, нека Лордовете да се излекуват по-лесно с това. Той се съмняваше, че някой ще забележи разликата. То щеше да осигури още малко време.

Написа телеграма на Болц, в която му казваше да очаква доставката внимателно, да я натовари, когато пристигне и тогава да си отиде у дома. Написа телеграмата с мастило, което щеше да изчезне след няколко дни.

Той намери Фахт бей.

— Колко товароносачи имате, които са в ред?

— Старите работят. Други два са задържани тук. Пет товароносача.

— Добре. Ще стигнат. Разглобете базата и я натоварете, както и целия персонал. Превийте си гърба от работа, но трябва да бъдете готови за потегляне колкото може по-рано.

— За това са необходими няколко дни — каза Фахт бей.

— Надявам се да грешиш — прекъсна го Хелър. — Ако направим всичко както трябва и то бързо, можем да спасим тази планета.